Решение № 4770 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба от "Унибетони" ООД, гр. Бургас, чрез законния му представител, приподписана от процесуален пълномощник, срещу Решение № 379/14.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1368/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-02000224004882-091-001/17.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 55/09.07.2025 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Бургас, с който е ангажирана отговорността му по чл. 177 ЗДДС за дължим и невнесен данък по доставки, извършени от "Вад инвест" ООД, за периодите: м.04.2022 г. – м.08.2022 г. м.12.2022 г., м.01.2023 г., м.08.2023 г. - м.02.2024 г., като са установени задължения за ДДС в общ размер от 34 637.71 лв. и лихви за забава в размер на 7 141.16 лв. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не са установени всички предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС, а доказателствената тежест за това лежи върху органите по приходите. Акцентира, че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между неплатения от доставчика данък и упражненото от получателя право на данъчен кредит. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция „ОДОП“- Бургас, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността й и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е законосъобразността на РА № Р-02000224004882-091-001/17.04.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 55/09.07.2025 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Бургас, с който е ангажирана отговорноста на „Унибетони“ ООД по чл. 177 ЗДДС за дължим и невнесен данък по доставки, извършени от "Вад инвест" ООД, като са установени задължения за ДДС в общ размер от 34 637.71 лв. и лихви за забава в размер на 7 141.16 лв. От фактическа страна в хода на ревизията приходните органи са установили, че „Унибетони“ ООД и „Вад Инвест“ ООД са свързани лица по смисъла на §1, т. 3 ДР ДОПК, тъй като управителят на последното юридическо лице е съдружник в дружеството – касатор с 50 % дялово участие, считано от 07.04.2022г. През ревизираните периоди ДЗЛ е упражнило право на данъчен кредит по 291 бр. фактури, издадени от „Вад инвест“ ООД, които са платени по банков път или чрез прихващане на вземания срещу задължения. След проверка в ИС „Събиране“ на НАП органите по приходите са констатирали, че „Вад Инвест“ ООД не е внасяло деклариран ДДС по СД по ЗДДС за процесните данъчни периоди и има задължения към бюджета, част от които са потвърдени с издадения му РА № Р-02000223006053-091-001/31.05.2024 г. На 22.03.2024 г. „Унибетони“ ООД е поело ангажимент да погасява задълженията на „Вад Инвест“ ООД по изп. дело № 170216105/29.03.2017г., като към момента на приключване на ревизията на доставчика касаторът е заплатил сумата от 52 778.98 лв. При тези релевантни факти и обстоятелства приходните органи са приели, че са налице предпоставките по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за ангажиране на отговорността на касатора за задълженията на „Вад Инвест"ООД - налице са облагаеми доставки, по които получателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, доставчикът има невнесен ДДС по СД по ЗДДС за ревизираните периоди, ползваният данъчен кредит е пряко свързан с този данък и получателят по доставките е знаел, че доставчикът няма да внесе дължимия ДДС. Според ревизиращите изводът за знанието на получателя следва от свързаността между дружествата доставчик и получател по смисъла на §1, т.3, б. „д“ ДР ДОПК, както и с поетия от касатора на 22.03.2024г. ангажимент да заплаща задълженията на „Вад Инвест“ ООД съгласно споразумение, сключено с ТД на НАП- Бургас. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. След анализ на събраните доказателства, първостепенният съд е дефинирал фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС, включващ обективните елементи по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, както и субективния елемент по чл. 177, ал. 2 ЗДДС - съществуващо познание у лицето, че данъкът няма да бъде внесен. В обобщениие е формирал извод за доказаност на тяхното кумулативно наличие. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Между страните не е спорно, че касаторът е получател по описаните в РА облагаеми доставки с изпълнител "Вад инвест" ООД, за които притежава фактури и е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по същите през описаните отчетни периоди. Безспорно е още, че към датата на издаване на оспорения РА доставчикът "Вад инвест" ООД не е погасил задълженията си по подадени СД по ЗДДС с резултат ДДС за внасяне за процесните данъчни периоди, нито е заплатил определените му задължения с РА № Р-02000223006053-091-001/31.05.2024г. Налице са негови изискуеми и непогасени публични задължения, събирани от НАП, за които е образувано ИД № № 170216105/29.03.2017 г., а отговорността на ревизирания за невнесения данък е ангажирана до размера на ползвания от същия данъчен кредит. На следващо място не спорно, че „Вад инвест“ООД и „Унибетони“ ООД са свързани лица по смисъла на §1, т.3 ДОПК. Спорът е доколко ползваният от касатора кредит е пряко свързан с невнесения от доставчика му данък по СД, както и дали е установен главно и пълно субективният елемент от фактическия състав на отговорността за чуждо задължение. В тази връзка неоснователни са доводите на касатора, че приложението на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е обусловено от наличието на причинно - следствена връзка между неплатения данък и упражненото право на данъчен кредит, тъй като разпоредбата на чл. 177, ал.1 ЗДДС изрично сочи, че отговорността се реализира не само при наличието на пряка, но и на косвена свързаност между приспаднатия и невнесен данък. Действително, при преценката за доказаност на субективния елемент от изследвания фактически състав, релевантният момент за установяване на знанието на получателя е издаването на съответната фактура. В този аспект неотносими към необходимия анализ се явяват издадения на доставчика РА № Р-02000223006053-091-001/31.05.2024 г., както и сключеното на 22.04.2024г. споразумение между касатора и ТД на НАП за заплащане на задълженията на „Вад инвест“ ООД. Противно на приетото от решаващия състав, както РА, така и Споразумението са последващи по време спрямо ревизираните периоди, с оглед на което нито поотделно, нито в своята съвкпност са годни да установят и то с обратна сила знанието на получателя към момента на фактуриране на доставката, че данъкът няма да бъде внесен. В своята практика ВАС многократно е уточнявал, че за обосноваване на наличието на "знание" по смисъла на чл. 177 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по определена сделка. Сама по себе свързаността на дружествата по облагаемите доставки по смисъла на §1, т.3 ДОПК обаче не е основание да се презумира знанието на получателя, че данъкът няма да бъде внесен. В случая не е спорно, че фактурите, по които е упражнен ДК, са заплатени от касатора на доставчика или стойността им е прихваната с погасени от „Унибетони“ ООД задължения на „Вад инвест“ ООД към ТД на НАП. Според заключението по ССчЕ, в периода м.10.2022г- м.03.2023г. касаторът е извършил плащания по сметка на НАП на задължения на „Вад Инвест“ ООД в размер на 15 031.71 лв., а по горепосоченото изпълнителното дело на доставчика е превел сумата от 52 960.64 лв. Така установените обстоятелства сочат, че към м. 10.2022г. „Унибетони“ ООД, чрез неговия представляващ, е знаело за наличието на непогасени данъчни и осигурителни задължения на „Вад инвест“ ООД, но не това знае не установява, че със своите покупки касаторът е участвал в сделки, свързани с измамно избягване на ДДС. Именно тази преценка според Решението на СЕС по обединени дела С-439/04 и С-440/04 се извършва от националния съдия въз основа на обективни фактори. Независимо, че според Решението по дело С-271/06, при зачитане на принципа на пропорционалността, изискването данъчно задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка, която да осигури него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие в отклонение от данъчно облагане не противоречи на Общностното право, то в Решението по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 Съдът подчертава, че отчитането на намерението на друг търговец, различен от данъчно задълженото лице, включено в същата верига на доставка или възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС. В този аспект настоящият състав намира, че събраните доказателства за заплащане на издадените от „ Вад инвест“ ООД фактури по банков път и за погасяване от „Унибетони“ ООД на задълженията на „Вад Инвест“ ООД чрез преводи по сметка на НАП сочат, че касаторът е предприел всички разумни мерки, за да се увери, че предприетите от него сделки не са част от данъчна измама. Съобразно разясненията на СЕС, дадени с Решението по дело С- 499/10, именно обстоятелствата, че лице, различно от платеца, е действало добросъвестно, полагайки грижата на добър търговец, че е взело всички разумни мерки в рамките на своите възможности и че неговото участие в измама е изключено, са все фактори, които следва да се вземат предвид при преценката дали това лице да бъде солидарно задължено да заплати дължимия ДДС. Според т.24 от същия акт, в тази хипотеза възлагането на отговорността за заплащане на ДДС на лице, различно от платеца на данъка, би било в противоречие с принципа на пропорционалност. Щом касаторът е доказал, че е взел всички мерки, за да осуети отклонение от данъчни приходи, то СЕС уточнява, че би било явно несъразмерно посоченото лице да носи отговорност за загубата на данъчни приходи, причинена от действията на трето данъчнозадължено лице, върху които то, чрез своя законен представител, няма никакво влияние. Всъщност, според т. 36 от Решението на СЕС по дело С- 4/20, когато са направили всичко необходимо, за да се уверят, че сделките им не са част от опорочена с измама или злоупотреба верига, стопанските субекти трябва да могат да разчитат на законосъобразността на тези сделки без риск от солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължим от друго данъчнозадължено лице (вж. в този смисъл решение от 11 май 2006 г., Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, EU:C:2006:309, т. 32 и 33 и цитираната съдебна практика). Ето защо, при добросъвестност на получателя и неустановеност на знанието му, че сделките, по които е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, са част от опорочена с измама или злоупотреба верига, ангажирането на неговата солидарна отговорност за чуждо задължение се явява неправомерно. Като е приел друго, АС - Бургас е постановил материално незаконосъобразно решение, което като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореният РА бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното производство разноски, възлизащи на сумата от 613.55 евро. За касационното производство разноски не са искани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение