Решение № 1573 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1470/2018 г.

Решение № 1573 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1470/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на К. Теодоридис, [гражданство], подадена чрез пълномощник, против решение № 1914 от 29.11.2017 г., постановено по адм. д. № 758/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отхвърлил жалбата на Теодоридис срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 4/16.09.2017 г., издадена от младши автоконтрольор при Районно управление - Петрич към Областна дирекция на МВР - Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е съобразил регистрацията на автомобила във Федерална Република Германия, поради което националният административен орган не може да прекрати регистрация на автомобил, направена в друга държава. Моли съдебното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - младши автоконтрольор при РУ - Петрич не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за доказани описаните в акта за установяване на административно нарушение № 628117/16.09.2017 г. факти. Приел е, че при извършена проверка на 16.09.2017 г. около 23. 30 ч. на лентата за вход в Република България на ГКПП – Кулата контролните органи са установили, че водачът К. Теодоридис е управлявал собствения си лек автомобил, марка "Опел" модел "Астра", с рег. № [рег. номер на МПС], след употреба на алкохол, проверена с техническо средство Дрегер "Алкотес" 7510, който е отчел положителна стойност от 1, 67 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване. При тези констатации административният орган е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед, с която на водача е наложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на МПС за срок от шест месеца", на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 244 з-1837/22.08.2017 г. на директора на ОД МВР - Благоевград, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. При анализ на относимата материалноправна уредба на национално и общностно ниво съдът се е позовал на Директива 1999/37/ЕО от 29.03.1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства, изменена с Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 03.04.2014 г, както и Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно излезлите от употреба превозни средства, като се е мотивирал, че е дадена възможност на държавите-членки да посочат в националното си законодателство и други причини за прекратяване на регистрацията на МПС. Съдът е посочил, че в националното ни законодателство тази възможност е предвидена в чл. 171, т. 2а, ЗДвП. Позовал се е и на чл. 18б, ал. 1, т. 9 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, както и чл. 18б, ал. 10, където е предвиден ред за прекратяване на МПС с чужда регистрация. Обосновал е извод, че заповедта е валиден административен акт, който е издаден в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК. Според съда, при безспорно установена фактическа обстановка административният орган законосъобразно е приложил относимата материалноправна разпоредба на чл. 171, т. 2а ЗДвП, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че ПАМ е приложена с валиден акт на компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа фактически и правни основания за прилагане на конкретната принудителна административна мярка и е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за прилагане на ПАМ в случая е управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с техническо средство, с което е изпълнена и материалноправната предпоставка за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Конкретните факти са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за наличие на предвидените в закона предпоставки за прилагане на принудителната мярка. Неоснователно е възражението на касатора по същество, че административният акт е нищожен, тъй като автомобилът, чиято регистрация е временно прекратена, е с чужда регистрация и водачът не е със статут на временно или постоянно пребиваващ в страната. Националният закон не въвежда разграничения в задълженията на водачите на МПС при движението им по пътищата на територията на страната. Пътищата на Република България са отворени за обществено ползване /арг. от чл. 140 ЗДвП/ и за всички водачи на превозни средства съществува задължение да спазват правилата за движение - арг. чл. 1, ал. 1 от ЗДвП и в частност чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Нарушението, за което е приложена конкретната ПАМ, безспорно е извършено на територията на страната, поради което контролният орган разполага с териториалната компетентност да приложи една или повече от предвидените в закона ПАМ. Съответен на този извод е и чл. 18б, ал. 10 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в който е предвидена процедура във връзка с издадена заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП на собственик на превозно средство с чужда регистрация. Съгласно цитираната разпоредба, при издадена ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП на собственик на превозно средство с чужда регистрация, когато собственикът е лице без постоянен адрес на територията на Република България, екземпляр от заповедта ведно с отнетите табели с регистрационен номер и свидетелството за регистрация на ПС се изпращат в ГД "Национална полиция" за връщане в държавата, където е регистрирано превозното средство. В издадената заповед за прилагане на ПАМ се посочва номерът на документа за самоличност на собственика на автомобила, както и данни за самото превозно средство. Предвид изложеното касационният състав приема, че съдът е преценил всички доказателства по делото, обсъдил е всички доводи и възражения, изложени в жалбата, в резултат на което е стигнал до правилен и обоснован правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд