Решение № 14059 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8341/2009 г.

Решение № 14059 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8341/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 11.05.2009 г. по адм. д. № 79 от 2009 г. Кюстендилският административен съд е отменил решение № РД-12-109 от 23.12.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Кюстендил и оставеното с него в сила разпореждане № 5711202820 от 28.11.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е отказано право на пенсия на Валентин Иванов Шопов от Кюстендил и същевременно преписката е върната за ново разглеждане. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. С обжалваното разпореждане на пенсионния орган е отказано да бъде отпусната на Валентин Иванов Шопов (ответник в това производство) пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието по ал. 2 за придобит осигурителен стаж с продължителност 10 години при условията на чл. 104, ал. 3 от с. к. За да отмени това разпореждане административният съд правилно е приел, че заеманите от лицето длъжности "подземен ел. механошлосер по поддържане на апаратура" и "подземен монтьор минни съоръжения", през времето от 03.01.1995 г. до 15.08.2008 г. в мини "Бобов дол" попада в обхвата на длъжностите по чл. 104, ал. 3 от КСО. Съдът се е позовал на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което лицето като механик и като монтьор е било назначено на подземна работа в списъчния състав на съответната минно спасителна служба до началника на службата включително и трудовите функции са били изпълнявани ежедневно под земята. С оглед разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗИД на КСО административният съд е тълкувал и приложил правилно разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО. Касационните доводи за допуснати нарушения при прилагането на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО са неоснователни. Съгласно тази разпоредба (изм., ДВ - бр. 33 от 2008 г.) до 31 декември 2014 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако отговарят на условията по ал. 2 на § 4 ПЗР на КСО. Със заявление от 28.10.2008 г. Милчо Николов Петков е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 ПЗР на КСО. Към датата на упражняване на правото той е изпълнявал условията за възраст и прекратено трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище, съгласно което длъжностите "подземен монтьор и подземен шлосер", които длъжности са по щата на минноспасителната служба не попада сред изброените в чл. 104, ал. 3 от КСО. Логическото тълкуване на чл. 104, ал. 3 води до извода, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 КСО и това са "характера и условията" при неговото полагане, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. Действащата специална разпоредба на § 10 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 68 от 22.06.2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г.) предвижда осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба (пункт) включително, към които безспорно спадат и лицата, заемащи длъжностите механик, шлосер и монтьор, до влизането в сила на закона на 26.06.2006 г., да се превръща при условията на чл. 104, ал. 3. Тази преходна разпоредба с тълкувателен характер е създадена специално да отстрани всяко друго тълкуване по какъв начин следва да се преобразува осигурителният стаж на работилите като подземни минни спасители, механици, монтьор и шлосери към минно спасителната служба, чиито трудови договори за били прекратени на основание чл. 328, ал. 1 или 2 КТ. След като осигурителният стаж на тези лица се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, то следва да се счита, че работата е била изпълнявана при условията на чл. 104, ал. 3 от с. к. В случая осигурителният стаж на лицето отговаря на изискването да е положен на длъжност до началник на минно спасителна служба включително. Обжалваното разпореждане, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст са издадени в нарушение на материалноправната разпоредба на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО и § 10 ПЗР на ЗИД КСО и като го е отменил, административният съд не е допуснал нарушение. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 05.10.2009 г. по адм. д. № 5326 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд,