Решение № 3444 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6153/2011 г.

Решение № 3444 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6153/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Десислава" ЕООД, притежаващо ЕИК 125547206, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Красна поляна", бул. "Македония", № 7, ет. 1, ап. 7, подадена чрез адв. Д. Топалова против решение № 588/14.03.2011 г. на Варненския административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 3257 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 03251000055/12.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 688/08.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 688 - А/03.02.2011 г. на началника на отдел "ОУИ" - гр. Варна, изпълняваща правомощията на директор на Д "ОУИ" - гр. Варна, съгласно заповед № ЗЦУ - 107/01.02.2011 г. на ИД на НАП. Дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 140,95 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 167, ал. 1 ЗКПО, необоснованост. В цитирания чл. от ЗКПО е предвидена отрицателна предпоставка за възникване на правото на преотстъпване на корпоративния данък - наличието към 31.12. на съответната година на публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. Това са задължения, неплатени в сроковете за доброволно погасяване. В обсъждания аспект касаторът се позовава на чл. 182, ал. 1 ДОПК, твърдейки че по делото не са представени покана за доброволно изпълнение и съобщение по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. В процесния случай липсват актове за установяване на публичните вземания по основание и размер. Съгласно чл. 209, ал. 1 ДОПК ревизионният акт е изпълнително основание за допускане на принудителното изпълнение. Горните оплаквания се поддържат в писмените бележки на адв. К. Костадинов. Пълномощникът на дружеството се аргументира с обстоятелството, че е възможно вземането да не е изпълнено в законоустановения срок, но това все още да не поражда допустимостта на принудително изпълнение. Понятието "задължение, чийто срок за изпълнение е изтекъл" не е равнозначно на понятието "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Във връзка с приложение на режима по чл. 184 ЗКПО релевантно се явява второто понятие. Представената по делото декларация по чл. 17 ЗМДТ в частта й, съдържаща данни в кл. 9, които определят размера на данъчното задължение, не е попълнена от лице, представляващо дружеството. Оттук се релевира довода, че декларацията не се ползва с формална доказателствена сила. Таксата за битови отпадъци не е установена с акт на кмета на общината. Относно реда за събиране на невнесените в срок такси, нормата на чл. 9б, ал. 1 ЗМДТ (в ред., приета с ДВ, бр. 105/06 г., в сила за 2008 г.), препраща към реда по ДОПК. Възникналото по закон данъчно задължение все още не е ликвидно, защото не е определено по реда на ДОПК с ревизионен акт. Касаторът е пледирал чрез адв. Костадинов за уважаване на жалбата и присъждане направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание чрез юрисконсулт Кирова. Твърди, че не е платена четвъртата вноска за 2008 г. от данъка върху недвижимите имоти и ТБО. Общината само уведомява лицето за размера на данъка. Продавачът е заплатил остатъка от данъка за 2008 г. през м. 02.2009 г. Ответникът по касация претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. За да постанови процесното решение съдът е приел за установено следното: Основната дейност на "Десислава" ЕООД през 2007 и 2008 г. е извършването на шивашки услуги на ишлеме в цех, намиращ се в гр. Попово. С ГДД по чл. 92 ЗКПО, с вх. № 2500001504/31.03.2009 г. ревизираното дружество е декларирало данъчна печалба за 2008 г., полагащ се корпоративен данък в размер на 101 364 лв., в т. ч. данъка като преотстъпен. В приложение 2 към ГДД дружеството е декларирало данъчно облекчение за извършвана производствена дейност в община с висока безработица. По време на ревизионното производство до община Попово, отдел МДТ е изпратено запитване за дължими и платени данъци, такси и лихви. На основание полученото писмо приходният орган е констатирал, че към 31.12.2008 г. "Десислава" ЕООД е с неизплатени задължения, представляващи данък върху недвижими имоти в размер на 99,99 лв., лихва за забава - 1,32 лв., ТБО в размер на 500 лв., лихва в размер на 6,57 лева. В РА е прието, че общите изисквания за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък са регламентирани в текста на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, тоест за да ползва данъчни облекчения по реда на ЗКПО към месец декември на съответната година ДЗЛ не трябва да има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативни актове относно публични задължения и лихви, свързани с невнасяне в срок на задължения по т. 1 и т. 2. Изслушано е заключение по съдебно-графологична експертиза, според което почеркът в кл. 9 не е на лицето, попълнило останалата част от декларацията. Заключението е кредитирано като неоспорено от страните. Съгласно приложеното по делото писмо от община Попово, "Дионисий" ООД е заплатило дължимите за 2008 г. данъци и такси от продадения и описан в нот. акт № 46, том VII, рег. № 9436, дело № 1245/29.10.2008 г. недвижим имот. Във връзка с тяхното плащане са представени извлечения от банковата сметка на общината и приходни квитанции № 366/02.02.2009 г., № 367/02.02.2009 г. Уточнено е, че в удостоверението за данъчна оценка № 0724002870/18.09.2008 г., издадено на продавача на имота, е вписано, че за него към датата на издаване на оценката няма данъчни задължения, тъй като задълженията от предходните години и I, II, III вноски за 2008 г. са заплатени. Четвъртата вноска не е била изискуема към датата на издаване на удостоверението. Тя е заплатена от "Дионисий" ООД през м. 02.2008 г. Въз основа на гореизложеното съдът е приел за установено, че на 29.X. 2008 г. "Десислава" ООД е придобило собствеността върху недвижим имот в гр. Попово, подробно описан в нотариалния акт. Продавач е "Дионисий" ООД. Към датата на издаване на удостоверението за данъчната оценка продавачът е заплатил трите вноски от данъка и таксите, а четвъртата вноска от данъка за 2008 г. е заплатена на 02.02.2009 г. Във връзка с придобиване на имота "Десислава" ЕООД е подало декларация за МДТ, в която не е отразило дължими данъци за внасяне за 2008 г. Колона 9 на декларацията е попълнена от лице с различен почерк в сравнение с останалата част на декларацията. С процесният РА в следствие непризнато преотстъпване на данъка на "Десислава" ЕООД са установени задължения за 2008 г., представляващи корпоративен данък в размер на 109 655,99 лв. и съответните лихви. Според първоинстанционният съд, съгласно чл. 28, ал. 1 ЗМДТ (в ред. изм., ДВ, бр. 102/2000 г.), данъкът върху недвижимите имоти се заплаща на четири равни вноски в следните срокове: до 31.03; до 30.06; до 30.09 на годината за която е дължим. Съгласно чл. 18 от приложената Наредба на Общински съвет Попово за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, таксите се заплащат на четири равни вноски, както следва: до 31.03; 30.06; 30.09; 30.11 на годината, за която се отнасят. По силата на чл. 19 от наредбата собственикът на новопридобития имот дължи таксата от началото на месеца, следващ месеца на придобиване на имота. Административния съд се е мотивирал, че в случая четвъртата вноска от данъка е заплатена след изтичане на законовия срок, на 02.02.2009 г. Това означава, че в началото на 2009 г. "Десислава" ООД е имало незаплатено задължение за местни данъци и такси, поради което за дружеството на основание чл. 167, ал. 1 ЗКПО е съществувала отрицателната предпоставка за преотстъпване или намаляване на корпоративния данък. Съдът е приел за основателно възражението на представителя на дружеството, според което не е връчвано съобщение за дължимия данък. В съдебното решение обаче е посочено, че неизпълнението на задължението на общината по ЗМДТ за съобщаване на дължимите суми не е обвързано от закона с признаване на тяхната недължимост. Идентични мотиви са формирани относно доказания факт, че в кл. 9 на подадената декларация, е направено вписване от лице, непредставляващо "Десислава" ООД. Обжалваното решение е неправилно защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основание за неговата отмяна и пререшаване на делото, чрез отмяна на РА. Съображенията на касационната инстанция са следните: Страните не спорят по фактите, същите са достатъчно подробно установени от първоинстанционния съд и описани по-горе. Спорът касае тяхното тълкуване при прилагане на относимите правни норми. Съгласно законовата дефиниция преотстъпването на корпоративния данък е правото на ДЗЛ да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в паримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. В чл. 167, ал. 1 ЗКПО е регламентирано, че по реда на глава двадесет и втора се преотстъпва или намалява корпоративния данък, съответно се намалява счетоводния финансов резултат при определянето на данъчния финансов резултат, при условие че към 31.12. на съответната година ДЗЛ няма: т. 1 Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2, и т. 3 Лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. По делото е установено, че към 31.12.2008 г. не е била заплатена четвъртата вноска от данъка върху недвижимите имоти. Тълкуването на принципа за законоустановеност на данъците обаче не може да обоснове извода, че задължението за плащането на данъка към посочената дата е било ликвидно. Същото не е определено по основание и размер с ревизионен акт, нито пък на ДЗЛ е връчена покана за доброволното изпълнение на публичното задължение. Тези мотиви са относими и спрямо вземанията от такси. Съгласно разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ (ред., ДВ, бр. 105/06 г.) те се установяват с акт на кмета на общината, какъвто в случая не е издаван. Основателни са оплакванията на касатора за неправилното и изолирано тълкуване на разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, което съдът е направил, без да съобрази предвиденото в чл. 182, ал. 1 ДОПК, (обн., ДВ, бр. 105/05 г.) и на чл. 209, ал. 1 от същия кодекс. Първата разпоредба регламентира в приложимата за периода редакция, че ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Ответникът по касационната жалба не оспорва факта, че покана за доброволно изпълнение с предмет конкретно установени задължения по основание и размер, не е връчвана на ДЗЛ. Освен това административния съд на практика е смесил понятието за "задължение, чийто срок за изпълнение е изтекъл" по чл. 182, ал. 1 ДОПК с понятието за "публично задължение, подлежащо на принудително изпълнение", посочено в чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Съгласно чл. 209, ал. 1 ДОПК принудителното изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на конкретни изпълнителни основания в седем точки, между които: т. 1 Ревизионен акт, независимо дали е обжалван; т. 2. Декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Органът по приходите не е издал ревизионен акт по т. 1, поради което е ирелевантно доброволното заплащането на остатъка от данъка през м. 02.2009 г. Декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, описана в т. 2 е негодно доказателство. Вещото лице Н. Бъчваров по съдебно-графологическата експертиза е констатирало, че ръкописният текст в графа 9 относно данъка върху недвижимите имоти от 19.12.2008 г. на община Попово, не е написан от лицето изписало останалия ръкописен текст в декларацията. Заключението е потвърдено от експерта в съдебно заседание и е прието без оспорване от страните. Това означава липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични вземания. Решението на административния съд трябва да бъде отменено, като неправилно след което да се отмени оспорената част от РА. С оглед на резултата по делото в полза на "Десислава" ООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 6 830 лв. за първата инстанция и в размер на 9 618,13 лв. за производството пред ВАС, VIII отделение. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение