Решение № 610 от 09.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 845/2026 г.

Производство по чл. 247 от ГПК. С молба с вх. № 19052/14.09.2026 г., подадена чрез прокурор Н. Д., ответникът по делото Прокуратурата на Република България (ПРБ) моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в касационното решение № 523/31.07.2026 г., състояща се в погрешно посочване на датата, считано от която е присъдена законната лихва върху главницата – 29.07.2023 г., вместо 29.07.2024 г. В молбата се сочи, че в мотивите към решението си съдът е формирал воля за отмяна на въззивното решение за сумата 30 000 лв., както и че същата е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното издължаване на главницата. Изтъква се и че исковата молба по делото е подадена на 29.07.2024 г., поради което се поддържа, че е налице несъответствие между формираната в мотивите воля на съда относно началния момент на дължимата лихва и външното й изразяване в диспозитива на решението, което съставлява очевидна фактическа грешка (ОФГ). Насрещната страна – ищецът Н. Ю. О., чрез процесуалния си пълномощник адв. М. И. е подал отговор с вх. № 20845/05.10.2026 г., в който сочи, че в мотивите си съдът е приел, че компенсаторното обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи от датата на подаването на исковата молба до окончателното издължаване на главницата. Ищецът също сочи, че датата на исковата молба действително е 29.07.2024 г. Посочва още, че по-натам в мотивите си съдът е приел, че определеното обезщетение в размер 30 000 лв. се дължи ведно със законната лихва върху него, считано от 29.07.2023 г., която дата е възпроизведена и в диспозитива на решението. С оглед това и предвид обстоятелството, че с петитума на исковата молба е направено искане за присъждане на законната лихва за забава, считано от 29.07.2021 г., ответникът моли съда да извърши проверка дали става въпрос за допусната ОФГ или действителната воля на съда е, че законната лихва се дължи от 29.07.2023 г. Съдът намира, че молбата на ответната ПРБ е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. В мотивите към постановеното по делото решение № 523/31.07.2026 г. настоящият съдебен състав е приел, че справедливият размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД възлиза на процесната за въззивното и касационното производство по делото сума 30 000 лв., както и че към нея се следва и поисканото компенсаторно обезщетение по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното издължаване на главницата. При така формираната ясна воля на съда, че компенсаторното обезщетение по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва се дължи, считано от датата на подаването на исковата молба, а именно – 29.07.2024 г., за която дата страните не спорят, по-натам в мотивите същата е погрешно отразена като 29.07.2023 г. Тази очевидна фактическа грешка е възпроизведена и в диспозитива на решението, поради което същата следва да се поправи с настоящото решение, съгласно чл. 247 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение