Решение № 5695 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3814/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на "А1 България" ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Илинден", ул. "Кукуш" № 1, представлявано от членовете на Управителния съвет (УС) на дружеството - А. Д. и М. М., чрез процесуален представител - главен юрисконсулт П. Шехова, срещу Решение № 5757/12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10905/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Заповед № 6619/30.07.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), забраняваща на "А1 България" ЕАД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 1, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: да отказва да приема заявление за пренос на номер на предплатена карта с мотив, че не е налична в обекта СИМ карта; да изисква неправомерно сума за смяна на SIM карта, която не е могъл да активира, поради отчетена негова грешка в системата му; да предоставя на потребителите информация (в т. ч. в приложението "Моят А1" на интернет страницата му) за валидността на предплатена СИМ карта и за сумата по нея, която не съответства на реалната. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Развива съображения, че съдът е достигнал до неправилно заключение относно наличието на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ), т.к. обратно на приетото от решаващия състав, фактическите констатации на административния орган не обуславят извод за осъществена от дружеството нелоялна търговска практика. Противопоставя се на заключението, предопределило крайния правен резултат по делото, за несъответно на ЗЗП предоставяне на СИМ карта от оператора към момента на заявката за преносимост. Макар да намира за неотносим въпроса, доколкото касае контролирана от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и нормирана от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) процедура, излага, че текстът на чл. 35, ал. 2, т. 2 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера от Националния номерационен план, приети с Решение № 391 от 11.11.2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 101 от 3.12.2021 г. (Функционалните спецификации) предвижда именно такова задължение. В допълнение изяснява същността на предплатената карта, която според застъпеното становище не се изчерпва с физическата пластика, а съдържа напечатани върху себе си условията на един неформален договор (тарифен план) за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Нещо повече – според касатора доставчиците по ЗЕС, какъвто се явява и "А1 България" ЕАД по отношение на потребителя, не са длъжни да разполагат с предплатени карти, нито да имат наличност от тях в търговските си обекти, но въпреки това, служителите в конкретния случай са съдействали в максимална степен, за да бъде снабден потребителят с такава още на 10.03.2025 г., когато е подадено и заявлението за пренос. Във връзка с последното и предвид приложената за установяване на това обстоятелство справка намира за неправилна констатацията, че операторът е отказал да приеме заявлението, в който смисъл е и първият пункт от разпоредителната част на акта. Сочи още, че неактивността на предоставената при заявката СИМ карта не противоречи на нормативната уредба, която предвижда 2 дни за пренос, до изтичането на които абонатът продължава да използва услугите на досегашния си доставчик. Мотивира тезата си за наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК с аргумент, че съдът е формирал крайните си правни изводи при непълно изследване на релевантната фактическа обстановка и без да извърши дължимото обсъждане на всички изложени пред него по повод инициираното оспорване възражения. Намира, че връщането на делото по реда на чл. 222, ал. 2 АПК се налага, доколкото същото е решено без да са били установени всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, а от постановеното решение не стават ясни мотивите на съда, предопределили крайното заключение за законосъобразност на атакуваната заповед. По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспорената заповед за прилагане на ПАМ (ЗППАМ). Претендира разноски за двете съдебни инстанции, изразяващи се в заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - председателят на КЗП, не ангажира становище по подадената касационна жалба. В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Х. Гергов, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "А1 България" ЕАД против Заповед № 6619/30.07.2025 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и, ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., бр. 14 от 2014 г., в сила от 18.02.2014 г., бр. 32 от 2015 г., в сила от 5.05.2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) и Решение, обективирано в т. 1 от Протокол № 39/30.07.2025 г. на КЗП, на "А1 България" ЕАД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68 г, ал. 1, във връзка с чл. 68в ЗЗП, а именно: да отказва да приема заявление за пренос на номер на предплатена карта с мотив, че не е налична в обекта СИМ карта; да изисква неправомерно сума за смяна на SIM карта, която не е могъл да активира, поради отчетена негова грешка в системата му; да предоставя на потребителите информация (в т.ч. в приложението "Моят А1" на интернет страницата му) за валидността на предплатена СИМ карта и за сумата по нея, която не съответства на реалната. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че в Комисията е постъпил сигнал с вх. № Ц-03-4223/29.05.2025 г., в който е формулирано искане за предоставяне на съдействие във връзка с извършени неправомерни действия по прехвърляне на абонат от един към друг доставчик на електронни съобщителни услуги, резултиращи в нелоялна търговска практика. Подателят на сигнала е посочил, че след проведен разговор със служител от "А1 България" ЕАД и посещение на място в търговски обект в гр. Враца, му е било потвърдено, че абонатът - неговата майка, може да бъде прехвърлен към мрежата на дружеството от "Виваком България" ЕАД, но след нейно лично посещение в магазина се оказало, че няма свободна СИМ карта за предплатена услуга, поради което преносът не е стартиран. Изложил е още, че както е обещала служителката, по-късно в същия ден се свързала с абонатката и нейния син с уверение, че вече разполагат с налична карта и ги поканила на място, за да продължат процедурата. Според подателя на сигнала тази карта обаче не е била необходима към този момент, т.к. тогава е подадено заявлението, но едва 2 дни след това е извършено фактическото прехвърляне, когато се е активирала и услугата към "А1 България" ЕАД. Сочи и че картата е била подменена с друга със сер. № 893590134460217906, за която е заплатил сума в размер на 14, 89 лева, с основание за плащане "Предплатен пакет А1 за смяна SIM3 48к Трио". В допълнение е заявено, че е отчетено разминаване в информацията относно валидността на сумата от 1,00 лев в предплатената карта - в профила на интернет страницата на дружеството е посочено, че тя може да се използва до 12.04.2026 г., а в съобщение-справка на устройството на абоната се е визуализирала дата на валидност до 10.06.2025 г. Извършена е проверка на място в търговския обект, находящ се в гр. Враца, [улица], от служители на ТО - Монтана, в хода на която е установено, че дружеството разполага към момента с налични СИМ карти за предплатени услуги. Констатирано е още, че в разглеждания случай е извършена заявка за пренос на 10.03.2025 г. и доколкото действителното прехвърляне отнема 2 дни, същото е извършено на 12.03.2025 г., когато е заплатена и сумата от 14,89 лева, поради факта, че предоставената още на 10.03.2025 г. СИМ карта не е успяла да бъде активирана. Констатациите са обективирани в Констативен протокол (КП) № К-2771777/04.06.2025 г., с който е изискана и информация от търговеца относно валидността на сумата от 1,00 лев, както и защо има разлика в предоставените на двете места данни. В отговор на отправеното запитване на 20.06.2025 г. в КЗП е получено писмо вх. № Ц-03-4223, с което "А1 България" ЕАД е потвърдило становището на служителя, дадено при проверката на място относно момента на заявяване на преноса, предоставените СИМ карти и датата на действителното прехвърляне, допълвайки, че причината за замяната е записана в КП, а смяната на СИМ карта, независимо от причината, се таксува 14, 90 лева с ДДС, видно от Ценоразписа на дружеството, достъпен на интернет адрес: https://www.al.bg/spravki-tseni-i-taksi, таб – "Цени за клиенти на предплатена услуга". Уточнено е още, че е необходимо двукратно посещение на титуляря в търговския обект - при заявяването за пренос и за регистрация на предплатената карта след реализацията му. По отношение на наличността по предплатената карта е посочена датата 10.06.2025 г. Поради липса на отговор досежно причината за разминаването в информацията относно валидността на визуализиращата се в профила наличност от 1,00 лев, на 24.06.2025 г. от КЗП е изпратено ново писмо с молба за изясняването й. Поискано е и да се уточни как е закупен предплатен пакет "А1 Комфорт Макс" и включен ли е той в заплатената сума в размер на 14, 90 лева за смяна на СИМ карта, доколкото подателят на сигнала твърди, че друга сума, освен посочената, не е плащана. На 01.07.2025 г. на електронната поща на КЗП е получено писмо с вх. № Ц-03-4223, в което причината за разминаването е декларирана като човешка грешка. Посочено е още, че несъответствието е коригирано, като валидността на сумата от 1,00 лев е до 10.06.2025 г., а на картата - до 12.04.2026 г. Изразена е позиция, че сумата от 14,89 лева е заплатена единствено за смяната на картата. След още една покана за изясняване на допълнителни въпроси, на 08.07.2025 г. в КЗП е постъпило ново съобщение, в което "А1 България" е посочило, че първата карта е дадена на потребителя с оглед избягване на проблеми и ескалации, но не е сработила и се е наложило предоставянето на нова, за която във всеки случай се заплаща такса, но предвид клиентски ориентираната политика на търговеца, същата е компенсирана. Допълнено е, че пакетът "А1 Комфорт Макс" е избран лично от абонатката, но и за него не е изискана такса. Във връзка с твърденията на дружеството е извършена допълнителна проверка на интернет страницата му, която е установила, че посоченият пакет се предлага на цена от 10,00 лева, което според проверяващите не корелира с тезата за компенсация на заплатената от потребителя сума от 14,89 лева,. Във връзка с констатациите от извършения контрол, обективирани в КП № К-2771777/04.06.2025 г., и решение по т. 1 от Протокол № 39/30.07.2025 г. на КЗП на 30.07.2025 г. председателят на КЗП е издал оспорената пред АССГ заповед, приемайки, че търговецът е извършил поредица от действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, а именно - предоставил е СИМ карта на потребителя още при подаване на заявлението му, което не е било необходимо, а тя в последствие се е оказала дефектна; изискал е сума за подмяна на картата в размер на 14,89 лева, за което потребителят няма вина; и е предоставил невярна информация в приложението "Моят А1" на интернет страницата за валидността на сумата от 1,00 лев и за тази на самата предплатена карта. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на атакуваната ЗППАМ с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби, и съотнасяйки към нея установените по делото факти и обстоятелства, е формулирал крайно заключение за законосъобразност на волеизявлението. Приел е, че поради грешка на доставчика на електронни съобщителни услуги датата на изтичане на валидността на сумата по баланса и датата на валидността на картата в приложението Моят А1 са били разменени, а това е обусловило и невъзможността потребителят да установи сумата по баланса на предплатената SIM карта. Също така, поради невъзможност на "А1 България" ЕАД да осигури работеща SIM карта при пренасянето на мобилния номер на потребителя в неговата мрежа безплатно, неправомерно е изискал заплащането на сума в размер на 14,89 лева за нейната подмяна. Тези факти според съда са дали основание на административния орган да постанови разглеждания правен резултат, доколкото ограниченията на ЗЗП относно нелоялните търговски практики предполагат на потребителя да бъде предоставена по ясен и разбираем начин информацията за основните характеристики на стоките и услугите, а в случая се касае за мобилен телефонен номер и предплатена SIM карта. Във връзка с неправомерното таксуване на сумата от 14,89 лева е посочено, че мобилният оператор не само уврежда икономическите интереси на потребителите, но действа и в противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, в качеството си на по-силна страна в договорните отношения. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на "А1 България" ЕАД против атакуваната заповед на председателя на КЗП. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие, както и досежно спазването на съдопроизводствените правила от решаващия състав на първоинстанционния съд. Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, § 1 и § 3, буква "a)" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Общността допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез приетите от нея мерки, съгласно член 95. Безспорно възможността на потребителя да вземе своето информирано решение досежно потребността си от дадена стока или услуга може да бъде силно повлияна от нелоялни търговски практики. Именно по тази причина европейският законодател императивно ги забранява, регламентирайки комплекс от правила, съдържащи се в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО /Директивата), които да хармонизират уредбата в държавите членки в посочената сфера. Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, § 1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, § 2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. В синхрон със съдържанието на цитираната наднационална норма чл. 68г, ал. 1 ЗПП категоризира търговската практика като нелоялна, когато същата противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Следователно изводът за наличие на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП предполага положителна констатация за кумулативно наличие на три материалноправни предпоставки, както следва: 1) действия, категоризиращи се като търговска практика; 2) тази търговска практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност; и 3) като резултат да е променено или да е възможно да се промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Видно от съдържанието на административния акт обаче, пространното изложение на фактите, обусловили крайното заключение за наличие на нелоялна търговска практика, не е обвързано с горепосочените три елемента от понятието. Дори да се приеме за привръзка с втората материалноправна предпоставка лаконичното изявление, че с действията си, субсумирани в три части, дружеството е нарушило изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, то такава със сигурност няма по отношение на третия законоустановен елемент от дефиницията. Липсва какъвто и да е анализ на поведението на средния потребител, респ. средния член от потребители, а той е абсолютно необходим в разглежданата хипотеза, т.к. дори практиката да нарушава добросъвестността и професионалната компетентност, ако тя не рефлектира върху възможността за вземане на търговско решение, със сисгурност няма да бъде нелоялна по смисъла на закона. Съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца извършва нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. (Виж: Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител, като съгласно съображение 18 Директива 2005/29/ЕО "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай. Очевидно изискуема е конкретика, каквато в случая не е налице, а това прави и волеизявлението немотивирано, а оттам и незаконосъобразно на самостоятелно основание. Съдът не може да извежда волята на административния орган и да предполага какви са били съображенията му, за да постанови конкретния правен резултат, затова и нарушението на чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 4 АПК е винаги съществено. То рефлектира както върху възможността за извършване на дължимия съдебен контрол, така и върху адекватното упражняване правото на защита на адресата на акта. По изложените съображения, обратно на възприетото от първостепенния съд, председателят на КЗП е издал заповед, която не отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 АПК. В този смисъл, отхвърляйки жалбата на "А1 България" ЕАД против нея, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Вместо него касационната инстанция следва да постанови друг, с който да отмени атакуваното властническо волеизявление. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, КЗП – администрацията, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдена да заплати на "А1 България" ЕАД разноски в общ размер на 419,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), съставляващи евровата равностойност на 820 лева, от които: 400 (четиристотин) лева юрисконсултско възнаграждение за първата и настоящата инстанция, и заплатени държавни такси, както следва: за производството пред АССГ - 50,00 (петдесет) лева, и за това пред Върховния административен съд - 370,00 (триста и седемдесет) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,