Решение № 2580 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2010 г.

Решение № 2580 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Областният управител на Благоевградска област е подал касационна жалба срещу решение № 179 от 19.04.2010 г., постановено по адм. д. № 87/2010 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата Общински съвет гр. Сандански не е взел отношение. Ответникът по жалбата Елена Стойчова Стоилкова от гр. Сандански не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 21, 11, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отменил заповед № ОА-71/08.02.2010 г. на областния управител на Благоевградска област, с която последният, в изпълнение на правомощията си по чл. 32, ал. 2 ЗА е оспорил законосъобразността на решение № 14 по т. 15 по Протокол № 1 от заседанието проведено на 20.01.2010 г. на Общинския съвет гр. Сандански. С това решение общинския съвет е дал съгласие да бъде продаден на Елена Стоилкова част от имот частна общинска собственост с площ 36.43 кв. м. от УПИ I кв. 59 по плана на гр. Сандански за сумата 1989 лв., съгласно оценка на лицензиран оценител и е било възложено на кмета на общината да сключи договор за продажба с физическото лице. Съображенията на съда да отхвърли оспорването са били, че общинският съвет съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА има правомощия с решенията си да придобива, управлява и се разпорежда с общинското имущество. Направен е извод, че разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМСМА и допусканото с ал. 3 от същия текст изключение давало правомощието на общинския съвет да вземе решение за продажба на общинско имущество. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите направени в мотивите на решението. Същите са направени след обстойно тълкуване на нормите на чл. 28 от ЗМСМА и разпоредбите на чл. 35 от ЗОС. Правилен е изводът, че разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС не изключва правомощието на общинския съвет да приема решения за продажба на прилежащ терен на собственика на законно построената върху него сграда. С оглед на това, неоснователен е доводът в касационната жалба, че решение от този вид може да бъде взето единствено от кмета на общината, но не и от общинския съвет, при която хипотеза същото следва да се третира като нищожно, поради отсъствието на материална компетентност на органа на местно самоуправление. Така предложеното тълкуване на чл. 35, ал. 3 от ЗОС е не само правно неиздържано, но и противоречи на конституционни (чл. 138 и чл. 140 от КРБ) и законови норми (чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 2 от ЗОС), съгласно които общинският съвет управлява и се разпорежда с общинската собственост като единствен субект, носител на тези правомощия. Правилото на ал. 3 на чл. 35 от ЗОС предвижда изключение само по отношение на начина на определяне на купувача - без провеждането на търг или конкурс, но не елиминира приемане на съответното решение от общинския съвет, предхождащо действията на кмета по неговото изпълнение. Ето защо, като е отхвърлил оспорването от областния управител, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение