Решение № 17020 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9801/2013 г.

Решение № 17020 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9801/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център - 28 - София" ЕООД, гр. София, срещу решение № 3155 от 13.05.2013 г. по адм. дело № 1491 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 29 - 07 - 94 от 28.12.2011 г. на Директора на СЗОК за възстановяване на суми за назначeните медико-диагностични дейности извън определените стойности /бл. МЗ-НЗОК № 4/ заедно с разрешените надвишения за II-ро, III-то и IV-то тримесечие на 2010 г. в размер на 6 486.11 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на административнопроцесуални норми като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е писмена покана изх. № 29 - 07 - 94 от 28.12.2011 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която "Диагностично - консултативен център - 28 - София" ЕООД - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 22-2244/23.01.2010 г. - е задължен да внесе по сметка на СЗОК сума с общ размер 6 486.11 лв., представляваща превишение на определената стойност за медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 за второ, трето и четвърто тримесечие на 2010 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентния орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 72 и чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на материалноправните разпоредби на чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор за 2010 г. във връзка със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. (отм.) и Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. (НРД 2010 - отм.). Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на административнопроизводствени правила. Установено е, че заповед № РД-18-1139/12.09.2011 г. за назначаване на финансова проверка е била издадена от компетентен орган - заместник директора на СЗОК, който със заповед № РД 09-54/02.09.2011 г. е бил определен да замества директора на СЗОК по време на разрешения му отпуск от 03.09.2011 г. до 04.10.2011 г., вкл. като издава и подписва заповеди за извършване на проверки на изпълнителите на медицинска и дентална помощ. Жалбоподателят не е оспорил подписа на зам. директора, положен в заповед № РД-18-1139/12.09.2011 г., поради което изразеното в касационната жалба становище, че назначената проверка е била "изначално незаконосъобразна", се възприема като неправилно. Неоснователно е и оплакването за нарушение на административно - производствени правила предвид липсата на съставен констативен протокол съгласно Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, издадена от директора на НЗОК. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) инструкциите са подзаконов нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Няма данни за обнародване на Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗНА и чл. 78, ал. 2 от АПК като условие за прилагането й. Административното производство е проведено по реда на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), приложим по силата на чл. 43, ал. 5 от индивидуалните договори за 2010 г. и 2011 г. Съгласно чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО констатациите за неоснователно получени суми се излагат в нарочно съставен протокол за неоснователно получени суми, в случая с № ФВ-370/20.09.2011 г. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. На основание чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. След като е подложил на преценка заключенията на двете съдебни експертизи, Административен съд София - град законосъбразно не ги е кредитирал като годни доказателства за изясняването на фактите по спора. На първата съдебно-икономическа експертиза са били поставени задачи въз основа на молба на жалбоподателя от 31.07.2012 г. Първата задача е за отговор на правен въпрос от компетентността на съда, а именно може ли от събраните по делото доказателства да се направи извод за получени суми от лечебното заведение без основание от преразход на средства за СМД и МДД. Втората задача е за отговор на въпроса, ако е налице получена без основание сума през процесния период, вещото лице въз основа на намиращите се по делото документи да посочи на коя дата и с какъв платежен документ е била преведена сума на лечебното заведение. Вещото лице Дамянова е дало заключение, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че лечебното заведение - жалбоподател е получило суми без основание през процесния период чрез преразход на средства за МДД, а така също и на СМД. По отношение на назначената съдебно-техническа експертиза съдът законосъобразно е приел, че заключението на вещото лице Пендичева за невъзможност въз основа на данните от електронните отчети "по категоричен начин" да се установи дали има превишение не е съобразено с нормативните разпоредби за отчитане на извършената медицинска дейност от изпълнителите по договорите с НЗОК. Некоректно в касационната жалба се твърди, че заключенията на двете експертизи не са били оспорени от СЗОК. Административният орган е оспорил като неточно и непълно първото заключение с писмено становище от 18.09.2012 г. с предложение на вещото лице да бъде поставена задача налице ли е превишение от страна на жалбоподателя на определените му с протоколи средства за МДД. Второто заключение е било оспорено от процесуалния представител на СЗОК като неправилно и субективно в писмено становище от 10.04.2013 г. По данни от протокола за неоснователно получени суми № ФВ-370 от 20.09.2011 г. и становището на началника на отдел "ИП" в СЗОК вх. № 93-07-135 от 12.10.2011 г. при установяването на размера на задълженията са използвани електронните отчети на специалистите от лечебното заведение, в които са отразени изпълнените през съответното тримесечие МДД, вкл. назначените с издадените направления от лекари от "ДКЦ-28-София" ЕООД. Съгласно чл. 65 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО - редакция - ДВ, бр. 70 от 1998 г., в сила до 06.08.2012 г.) изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да дават на РЗОК информация за извършената от тях дейност по приети в НРД методика и обем. С ал. 2 на чл. 66 от ЗЗО (редакция -ДВ, бр. 107 от 2002 г.) е предвидено, че НЗОК предоставя на изпълнителите на медицинска помощ необходимия софтуер за осъществяване на тяхната дейност, касаеща обмена на данни и документация, изисквана от НРД. Съгласно ал. 3 на чл. 66 данните и документацията по ал. 2 могат да се предоставят на РЗОК и само на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат. На основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от НРД 2010 г. (отм.) изпълнителите на медицинска или дентална помощ са задължени да събират, поддържат, съхраняват и предоставят на НЗОК/РЗОК информация в електронен вид в определен от НЗОК формат - за работа и отчитане на ИМП пред съответната РЗОК за извършената от тях дейност в полза на ЗЗОЛ. Направленията не съдържат подпис на пациент, поради което са извън хипотезата на т. 1, в която се предвижда съхраняване и и предоставяне на хартиени носители. С чл. 177, ал. 2, IV от НРД 2010 г. (отм.) е предвидено, че "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) се издава за извършване на МДИ и ВСМДИ в два екземпляра от изпълнител на ПИМП/СИМП; двата екземпляра се изпращат на медико-диагностичната лаборатория чрез пациента; медико-диагностичната лаборатория отчита в РЗОК: първият екземпляр на "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4), подписан от лекаря, извършил изследването, и ЗЗОЛ, придружен с електронен отчет, съдържащ назначената и извършена медико-диагностична дейност, във формат, определен от НЗОК, подписан с електронен подпис, и месечен отчет до третия работен ден от месеца, следващ отчетния; вторият екземпляр с прикрепените резултати се изпраща от медико-диагностичната лаборатория - чрез пациента или по служебен път, на лекаря, назначил изследванията. Некоректно в касационната жалба се твърди, че приложението към делото, съдържащо данни от електронните отчети на изпълнителите на МДД, никога не е било приемано като доказателство по делото. Електронните отчети (извлечение от базата данни) на изпълнителите на МДД са били представени от СЗОК със становище-молба от 26.03.2012 г. и са били приети като доказателства с определение на съда от съдебно заседание на 26.03.2012 г. В подробните извлечения за трите тримесечия на 2010 г., изготвени и подписани от главен експерт в СЗОК, са систематизирани данните от електронните отчети на изпълнителите на МДД за извършената от тях медико-диагностична дейност, назначена от лекари в "Диагностично - консултативен център 28 - София" ЕООД с направления бл. МЗ-НЗОК № 4. Извлеченията съдържат информация за наименованията и регистрационните номера на лечебните заведения - изпълнители на направленията, УИН (уникалния идентификационен номер) на лекарите - възложители, датите на назначение на МДД, датите на изпълнение на МДД, номерата на амбулаторните листове, единните граждански номера на задължително здравноосигурените лица, кода на изследването и неговата единична стойност. Така представените извлечения от електронните отчети на изпълнителите на МДД и отразените в тях обстоятелства не са били оспорени от жалбоподателя "Диагностично - консултативен център 28 - София" ЕООД. Във връзка с оспорването от негова страна на превишенията, констатирани на база електронните отчети и оспорването от страна на СЗОК на първото експертно заключение, Административен съд София - град с определение от закрито заседание на 23.10.2012 г. е назначил съдебно-техническа експертиза, която въз основа на данните от електронните отчети да даде заключение по наличието на превишение на определените стойности на МДД. Определил е депозит за експертизата от 300 лв., от които 100 лв. вносими от жалбоподателя и 200 лв. - от ответника. Жалбоподателят не е внесъл определения депозит, а в съдебно заседание на 11.02.2013 г. процесуалният му представител е заявил "Не желаем да бъде изслушвана ССЕ, тъй като първата не е оспорена от ответника". Независимо от това експертизата е била извършена, като в обстоятелствената част на даденото заключение вещото лице Пендичева не е установило несъответствия в размерите на възложените на жалбоподателя стойности за МДД и стойността на отчетените като изпълнени МДД въз основа на направления, издадени от лекари в "Диагностично - консултативен център 28 - София" ЕООД. Ирелевантно е обстоятелството, че някои лекари работят и в други лечебни заведения, тъй като в електронните отчети е отразен не само УИН на лекаря, назначил изследването, но и регистрационният номер на лечебното заведение възложител - 2214134501. Задълженията на жалбоподателя, произтичащи от превишения на възложените стойности на МДД за второ, трето и четвърто тримесечия на 2010 г. са изчислени въз основа на неоспорените и необорените данни, съдържащи се в електронните отчети. Размерите на задълженията са определени като разлики между стойността на възложените МДД за съответното тримесечие и стойността на изпълнените МДД въз основа на издадените направления от лечебното заведение - жалбоподател. Отчетени са допустимите надвишения от 10 процента и допустимите превишения от 15 процента съгласно чл. 43, ал. 1 и 2 от сключения договор. Неоснователно е твърдението на касатора, че по делото не са представени доказателства за извършени разходи от НЗОК за заплащане на извършените МДД, назначени от лекари на "ДКЦ 28 София" ЕООД. Съгласно чл. 163, ал. 5 от НРД 2010 г. (отм.) извършените изследвания по чл. 154, ал. 1, т. 9 се заплащат от НЗОК месечно след проверка на фактура, финансово-отчетните документи, първични медицински документи и електронен отчет, съдържащ назначената и извършена медико-диагностична дейност, във формат, определен от НЗОК. По данни от извлечението на електронните отчети на изпълнителите на МДД медицинските изследвания по издадените направления бланки МЗ-НЗОК № 4 са били извършени основно от жалбоподателя "ДКЦ 28 София" ЕООД и от СМДЛ "Рамус" ООД, в по-редки случаи от други лечебни заведения като МДЛ "Цибалаб" ЕООД, "МДЛ Лора" ООД и др. НЗОК е задължена ежемесечно да се разчете с всички изпълнители на МДД за отчетените от тях медицински дейности, вкл. по издадените направления от жалбоподателя. По делото са представени и спецификациите за извършената от "Диагностично - консултативен център 28 - София" ЕООД медико-диагностична дейност и издадените от СЗОК сборни фактури за заплащане на отчетените дейности. При тези неоспорени доказателства се приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че описаните в писмената покана и протокола суми, установени по данните от електронните му отчети, никога не са му били плащани. Липсват данни и всъщност от страна на жалбоподателя не се твърди, че към 28.12.2011 г. - датата на издаване на писмената покана - останалите изпълнители на медицински дейности по процесните направления не са получили дължимите им от НЗОК плащания за месеците април - декември 2010 г. съгласно представените електронни отчети. Нарушението на поетото задължение по чл. 42, ал. 1 и 2 от ИД за 2010 г. за назначаване на МДД по стойност на отделните видове в рамките, определени с подписаните протоколи за съответното тримесечие, поражда отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 43, ал. 3 от ИД за 2010 г. за възстановяване на заплатените средства за назначени медицински дейности в нарушение на финансовия лимит. Прилагането на административнопроцесуалните правила на чл. 76а, ал. 1 - 3 от ЗЗО при установяване на задълженията, възникнали на основание чл. 43, ал. 3 от ИД за 2010 г., не трансформира материалноправното задължение на изпълнителя на СИМП по чл. 43, ал. 3 от ИД за 2010 г. в задължение за възстановяване на неоснователно получени единствено от него суми. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата против писмената покана е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,