Решение № 1631 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7382/2018 г.

Решение № 1631 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7382/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Минкина, от [населено място], против решение № 2183 от 30.03.2018 г. по адм. дело № 11323/2017 г. на Администратвен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РА-30-195/01.08.2017 г. на директора на Д "Общински строителен контрол" /Д"ОбСК"/, при Столична община /СО/ по чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: директора на Дирекция "ОбСК" при СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Стойков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното решение е недопустимо, на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 159, т. 4 АПК. С оспорената пред Административен съд София-град заповед на директора на Д"ОбСК" при СО, на основание чл. 225 а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на Район "Подуяне", СО, представлявано от кмета на район "Подуяне", да премахне незаконен строеж: "Стоманобетонова гаражна клетка № 65, с размери в план 3/5 м. и приблизителна височина 2 м. ", находящ се пред вход "Г" на бл. 104 и [улица], кв. 50, м. "Хаджи Димитър", [населено място]. Следователно адресат на заповедта се явява район "Подуяне", СО, в качеството му на собственик на терена /имота/, върху който е построен строежа, видно от Акт за частна общинска собственост № 2476/08.10.2010 г. /стр. 23/. Изрично е посочено, че извършителят на строежа е неизвестен, поради което заповедта е насочена срещу собственика на терена, който е и възложител, по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Производството пред АССГ е образувано по жалба на И. Минкина, с твърдения, че е извършител на незаконния строеж - предмет на заповедта. Принципно извършителите на незаконни строежи са възможни адресати на заповедта по чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, както и собствениците на строежа или на терена върху който са изградени, по аргумент от § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК и чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ, но правото за определяне на адресата е на компетентния административен орган, който в изпълнение на дискрецията, с която разполага, избира като адресат едно от тези лица. Когато, както е в случая, за адресат по премахването на строежа е посочен собственика на терена, само той и никой друг не е активно легитимиран да оспорва заповедта, защото правните последици на заповедта са върху него, но не и върху трети лица, дори и те да твърдят, че са извършители. Ето защо, след като не е адресат на оспорената заповед, касаторката не разполага с активна процесуална легитимация от оспорването й, защото заповедта не я засяга пряко и непосредствено и няма възможност да упражнява чужди права / тези на район "Подуяне", СО/. От изложеното следва, че подадената пред първоинстанционния съд жалба срещу процесната заповед се явява процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК, тъй като И. Минкина не се явява заинтересована страна, с право на жалба. Като недопустима съдът не е дължал произнасяне по същество, а е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Като не е процедирал по този начин, а се е произнесъл по съществото на спора, съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване. На ответника - Столична община се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева, съгласно направеното искане и на основание чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК, вр. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение