Решение № 15027 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9821/2012 г.

Решение № 15027 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9821/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Тодор Атанасов Тодоров, от гр. Пловдив, за отмяна на влязлото в сила решение № 923 от 18.01.2012 г. по адм. д. № 11130 от 2011 г. по описа на Върховния административен съд. Молителят твърди, че посоченото решение противоречи на решение № 1583 от 22.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1223/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Ответникът - кметът на Община гр. Пловдив, в писмено възражение, оспорва искането за отмяна. Ответникът - Красимир Ванчев Канев, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна. Останалите ответници не са изразили становище по искането за отмяна. Молбата е подадена в срок и е допустима. Посоченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 4 от АПК. С решение № 923 от 18.01.2012 г., постановено по адм. д. № 11130/2011 г. по описа на Върховния административен съд, (чиято отмяна се иска) касационната инстанция е отменила решение № 1583/22.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1223/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив и вместо него е постановила друго решение по съществото на спора, с което е отхвърлила жалбата на Тодор Атанасов Тодоров, Добринка Андреева Тодорова и Менахем Данон от гр. Пловдив против Заповед 09ОА-1619/19.06.2009 г. на Кмета на Община Пловдив. В случая се твърди противоречие на постановеното в касационното производство решение с постановения в първоинстанционното производство по делото съдебен акт. С оглед на изложеното петчленният състав на ВАС намира, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, която регламентира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Доказателства, установяващи такива обстоятелства не са представени от молителя. Решението, чиято отмяна се иска е постановено по реда на касационното производство, поради което същото не може да противоречи на първоинстанционното решение, постановено по делото, което не е влязло в сила. Касационната инстанция е счела, че обжалванато решение е неправилно, поради което е отменила същото и е решила спора по същество. Следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК визираща друго влязло в сила решение. Доводите в искането за отмяна за необжалваемост на първоинстанционното решение са неотносими към твърдяното основание за отмяна и са неоснователни. С разпоредбата на § 73 от Предходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (Обн. ДВ, бр. 87/5.11.2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) е прието изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, като съгласно чл. 215, ал. 7 от същия закон решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни, с изключение на решенията по жалби срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. Нормата е с процесуален характер и има незабавно действие, и при отсъствие на преходна разпоредба за висящите спорове, влиза в сила веднага. Първоинстанционното решение, с което е отменена заповед, с която е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ е постановено на 22.11.2010 г. и правилно в същото е записано, че подлежи на обжалване. Следователно позоваването на Тълкувателно решение № 1/2008 г. по т. д. № 19/2007 на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, е неоснователно, тъй като същото е прието преди изменението на чл. 215 от ЗУТ. Неоснователен и неотносим към твърдяното основание за отмяна е и доводът, че молителят е узнал случайно за постановено съдебно решение от касационната инстанция. Същият е уведомен от първоинстанционния съд за правото на обжалване на постановено решение. Уведомен е и за заседанието по делото в касационното производство, а фактът, че не е положил усилия да се информира за постановеното от касационната инстанция решение е ирелевантен за наличието на посоченото основание за отмяна. С оглед на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не е налице основанието по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение по адм. д. № 11130/2011 г. по описа на ВАС, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,