Решение № 2609 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2017 г.

Решение № 2609 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. У. - гражданин на Пакистан, против решение № 1388 от 06.03.2017 г. по адм. дело № 1179 по описа за 2017 г. на Административния съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 620 от 16.01.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата му срещу атакувания административен акт да бъде уважена. Ответникът по жалбата - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., чрез пълномощника си юрк. Славова, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд С.-град, е отхвърлена жалбата на А. У. - гражданин на Пакистан, против решение № № 620 от 16.01.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на пакистанския гражданин за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, а постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционния съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на основания за прилагане на хуманитарен статут и статут на бежанец спрямо чужденеца по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Пакистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е счел, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Пакистан съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. Въз основа на приложената справка за положението в Пакистан съдът се е мотивирал, че към момента ситуацията в Пакистан не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилни са изводите на АССГ за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. На основание чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил принуден да отпътува от Пакистан поради реална опасност от тежки посегателства спрямо него. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Основателно административния съд не е възприел застъпената теза, че жалбоподателя се явява бежанец с оглед на определенията в Наръчника на процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН, предвид желанието му да се установи извън страната си по икономически причини в Германия. Обосновани и правилни са изводите на пъвоинстанционния съд за актуалното състояние в страната Пакистан, от която е видно, че в страната по произход на чужденеца не е налице въоръжен конфликт. В точка 40 от тълкувателно решение по дело № С-465/2007 на СЕС е предвидено, че при оценяването на молбата за субсидиарна закрила се вземат предвид географският обхват на случаите на безогледно насилие и реална дестинация на молителя в случай, че той е изпратен обратно в съответната държава както става ясно от чл. 8, ал. 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. С. цитираната разпоредба на Директивата, при оценяване на молбата за международна закрила държавите - членки могат да решат, че кандидатът не се нуждае от международна закрила, когато в една част от страната на произход не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства и може да бъде направена разумна преценка, че чужденецът може да остане в тази част на страната. Аналогична е и разпоредбата в ЗУБ чл. 9, ал. 5." Хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. " От приложените справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ - МС МД - 1399/11.12.2017 г., за актуалното положение в страната към месец декември 2017 г. цялостната оценка на ситуацията на територия в Пакистан не позволява същата да бъде определена като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства. Изложени са подробни мотиви относно бежанската история, които не позволяват кредитирането на твърденията за основателен страх от преследване и реална опасност за касационния жалбоподател, в случай на завръщането му в страната по произход. Съобразено е от АССГ Решението от 30.01.2014 по дело С-285/12 г. на СЕС, с което не се изоставя цитираното по-горе решение на СЕС относно задълженията и правомощията на преценка на основателността на оплакванията за реална опасност от тежки посегателства. Доколкото от обясненията на жалбоподателя не може да се установи съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността му и предвид стабилизиране на ситуацията в държавата по произход, както и липсата на сериозни потвърдени основания да се смята, че самото му присъствие там го излага на реална опасност включително и при възможности за вътрешно разследване, решаващият състав обосновано е отбелязал, че не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение