Решение № 49 от 2.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 1301/2016 г.

Решение № 49 от 2.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 1301/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Т. Г. Р. против осъдителната част на въззивна присъда № 21/01.06.2016 г. на Старозагорския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 1020/2014 г. С тази присъда Старозагорският окръжен съд е отменил присъда № 165/01.10.2015 г. по НОХД № 1050/2014 г. в частта, с която Районен съд - Стара Загора е признал подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, касаещо държането на ловна пушка "...." със сериен номер А 09184, като вместо това е признал същия за виновен в това, че на 03.12.2012 г., в [населено място], обл. Стара Загора, държал без надлежно разрешение по ЗКВВОБ огнестрелно оръжие - ловна пушка "...." със сериен номер А 09184, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г., чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от 3 години. Потвърдил е първоинстанционната присъда в останалата й оправдателна част. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощеният му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че деянието не е престъпно, като за случая е приложим чл. 9, ал. 2 от НК и на тази основа се претендира отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от ВКП намира жалбата за основателна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Оплакването за нарушение на материалния закон, във връзка с което е направено искане за оправдаване, а именно, че деянието не е престъпно поради наличие на една от хипотезите по чл. 9, ал. 2 от НК, е основателно. При установената по делото фактология, приета от първата инстанция и потвърдена от въззивната, ВКС намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК съобразно втората алтернатива - явна незначителност на обществената опасност на деянието. По делото е било безспорно установено, че пушката е била намерена в дома, обитаван от подсъдимия, както и това, че тя му е била предоставена от легитимния й собственик и притежател на съответно разрешително (св. Н. Г.) за оглед с цел евентуалното й закупуване. Обвинението е било за държане на въпросната пушка на 03.12.2012 г., макар да е установено, че предаването й е извършено няколко дни преди това. Всички тези обстоятелства формално покриват признаците на престъплението чл. 339, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна - за това оръжие подсъдимият не е имал разрешително за държане, като е имал ясна представа за това. Същевременно, незначителният период на държане на пушката, данните за това, че собственикът й е известен, както и целта за предаването й в държане на подсъдимия, който също е притежавал разрешения за различни оръжия, макар и не за посоченото, съпоставени с данните за личността на дееца - неосъждан, семеен, трудово ангажиран, с добри характеристични данни, обуславят извода, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, поради което и то не представлява престъпление. По изложените съображения ВКС намира, че са налице условията по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК за отмяна на въззивната присъда в осъдителната й част и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и вр. чл. 9, ал. 2 от НК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение