Решение № 196 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2012 г.

Решение № 196 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. И. от [населено място] срещу решение № 33 от 06.02.2012 г. по в. т. д. № 284/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 105 от 27.07.2011 г. по т. д. № 65/2011 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в същото дружество от 25.02.2011 г., с които касаторът е изключен като съдружник; освободен е от длъжността "управител" на дружеството; избран е нов управител и е приет нов Устав на дружеството, отразяващ настъпилите промени. К. моли за отмяна на обжалваното решение с твърдението, че е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Счита извода на въззивния съд за законосъобразно свикване на процесното Общо събрание чрез връчване на нотариална покана при условията на чл. 47 ГПК за противоречащ на императивната норма на чл. 139, ал. 1 ТЗ и на изрично установения в Учредителния договор на ответното дружество ред за връчване на поканата - по пощата, с препоръчано писмо. Изразява несъгласие и с преценката на решаващия състав за надлежно връчване на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ и за съответствието му с предвидените в закона изисквания относно неговото съдържание. В касационната жалба са релевирани подробни оплаквания и във връзка с приетото от съда наличие на твърдяното от ответното дружество основание за изключване на касатора като съдружник. В тази връзка се поддържа, че въззивната инстанция не е обсъдила събраните по делото доказателства и заявените от страните доводи, като не е взела предвид възражението, че е недопустимо ищецът да бъде изключен като съдружник за действия/бездействия, извършени от него в качеството му на управител на дружеството, а също и възражението, че с отказа си да предостави счетоводната документация другият съдружник е създал пречки на ищеца да подаде данъчни декларации за ДДС, съдържащи вярна и точна информация. С определение № 309 от 13.05.2013 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Допустимо ли е съдружник в О. да бъде уведомен за Общото събрание на съдружниците чрез връчване на нотариална покана по реда на чл. 47 ГПК, след като в Търговския закон и Учредителния договор на дружеството е определен изричен и различен ред за това и 2. Следва ли да е установена безспорно вина и нанесени вреди за дружеството, както и причинно-следствена връзка между тях и поведението на съдружника, в качеството му на такъв, за да бъде изключен, или може да му се търси такава отговорност и да бъде изключен и за действията му на управител. Ответникът по касация - [фирма], [населено място] - заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Д. В. И. от [населено място] иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място] от 25.02.2011 г., въззивният съд е приел, че не е налице твърдяната от ищеца незаконосъобразност при свикването на това събрание. Като неоснователно е преценено възражението за нередовно връчване на поканата и съответно на съдържащото се в нея предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключване на ищеца като съдружник. Според решаващия състав, с оглед изключително влошените отношения между двамата съдружници и произтичащата от това затруднена комуникация между тях, връчването на поканата за Общото събрание чрез нотариус е единствено възможният в случая начин за уведомяването на съдружника Д. В. И., като същият не нарушава клаузата на Учредителния договор за връчване на поканата с препоръчана поща, а напротив - дори е по-сигурен. Съдът е счел за неоснователни и доводите за разминаване между дневния ред на процесното Общо събрание, посочен в поканата, и този, по който е проведено събранието, както и за нищожност на атакуваните решения поради нарушение на чл. 75 ТЗ. По отношение релевираното в исковата молба оплакване, че не е налице неизпълнение на задълженията на ищеца, обосноваващи изключването му като съдружник, въззивната инстанция, препращайки към мотивите на първостепенния съд в съответствие с процесуалната възможност по чл. 272 ГПК, е споделила извода на същия в обратен смисъл, а именно - че извършените от ищеца в качеството му на управител на ответното дружество действия, изразяващи се в нередовно начисляване и деклариране на данъка и подаване на неверни справки-декларации по ЗДДС, представляват действия против интересите на дружеството по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Решението е неправилно. Изводът на въззивния съд за редовно свикване на процесното Общо събрание е в противоречие с императивната норма на чл. 139, ал. 1 ТЗ. В тази норма са предвидени изчерпателно изискванията, на които следва да отговаря поканата за свикване на Общото събрание на съдружниците в дружествата с ограничена отговорност, а именно - изискване за писмена форма на поканата; за включване в съдържанието й на дневния ред на събранието и за получаване на поканата от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието. По отношение на способа за връчване на поканата в закона липсва изрично предписание. Поради това следва да се приеме, че връчването може да се осъществи по различни начини - чрез нотариус, по пощата, чрез факс и др., като преценката за избор на такъв е предоставена на самото дружество. Когато обаче в дружествения договор съдружниците са предвидили конкретен способ за изпращане/връчване на поканата, този способ е задължителен за тях и именно с оглед на него следва да се преценява редовността на свикването на Общото събрание, т. е. този способ има приоритет пред всички останали възможни способи за връчване. В този смисъл е и задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, цитирана в определението за допускане на касационно обжалване, която се споделя и от настоящия състав - решение № 196 от 17.12.2009 г. по т. д. № 20/2009 г. на I т. о.; решение № 74 от 14.07.2011 г. по т. д. № 633/2010 г. на I т. о. и решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на I т. о. В случая въззивният съд е пренебрегнал клаузата на чл. 14, ал. 3 от Учредителния акт на ответното дружество, в която е предвиден изричен начин за изпращане на поканата за Общото събрание - "с препоръчана поща", като е извършил недопустима преценка, че връчването на поканата чрез нотариус "е далеч по-сигурен начин, отколкото чрез препоръчана поща". Поради това, направеният извод за редовност на свикването на процесното Общо събрание е незаконосъобразен. Изпращането на поканите до съдружниците не по уговорения в дружествения договор начин има за последица процесуална незаконосъобразност на взетите от Общото събрание решения и налага тяхната отмяна. Самостоятелно основание за неправилност на решението за изключване на ищеца като съдружник представлява и допуснатото нарушение на императивната норма на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Посочените в него действия на ищеца - подаване на нулеви справки-декларации по ЗДДС след м. юли 2010 г., неотчитане своевременно на получаваните по банковата сметка на дружеството приходи и незаплащане на дължимия за тях ДДС, квалифицирани като "действия против интересите на дружеството", представляват по своята същност действия на съдружника единствено във връзка с упражняване на функциите му на управител на дружеството. Поради това, дори и да са доказани, тези действия не са основание за изключването на ищеца като съдружник, а единствено за освобождаването му от длъжността "управител" и за ангажиране на отговорността му за евентуални вреди на дружеството. В този смисъл е и приетото от Върховен касационен съд в решение № 56 от 08.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г. на II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК - практика, която се възприема и от настоящия състав. Поради изложените съображения, въззивното решение следва да бъде отменено изцяло. Доколкото не се налага извършването или повтарянето на процесуални действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като атакуваните решения на процесното Общо събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 25.02.2011 г., бъдат отменени като незаконосъобразни. При посочения изход на делото, на касатора се дължи присъждане на направените разноски за разглеждането му във всички инстанции в размер на сумата 1 650 лв. Тази сума не включва сумата 15 лв., посочена в списъка по чл. 80 ГПК като "заплатена държавна такса съгласно молба от 24.03.2011 г. ", тъй като по делото липсват доказателства за подаването на такава молба и за заплащането на такава сума. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 във връзка с ал. 3 ГПК