Решение № 15660 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6666/2010 г.

Решение № 15660 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6666/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Стойчо Владимиров Марангозов от град София против решение № 904 от 12.04.2010 г. по адм. дело № 8992 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 357/16.12.2009 г. на Директора на ТП на НОИ - СУСО. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 357/16.12.2008 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърдените с него две разпореждания № 3707036942/24.07.2009 г. в частта по т. III и № 3707036942/16.10.2009 г., издадени от ръководителя на пенсионното осигуряване. С т. III на първото разпореждане е разпоредено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО надвзетата пенсия за осигурителен стаж и възраст да се събере с лихва от Стойчо Владимиров Марангозов от град София. С второто разпореждане лицето е задължено да възстанови сумата 540.86 лв., от която 321.84 лв. представлява сумите на недобросъвестно получени лични пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода 1.01.2004 г. - 31.08.2009 г. и 219.02 лв. - лихви (общо 540.86 лв.). За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град законосъобразно е приел, че неправилното определяне в по-голям размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Марангозов за периода 1.01.2004 г. - 31.08.2009 г. е пряка последица от неговото недобросъвестно поведение, изразяващо се в премълчаване на правно релевантно обстоятелство. Изводите на съда се основават на извършена подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че в подадената молба от 18.03.1998 г. за отпускане на лична пенсия за изслужено време и старост заявителят е декларирал, че не работи от 31.04.1993 г. /30.04.1993 г./, а в действителност от 1.11.1993 г. до 2.07.1997 г. е работил по трудово правоотношение с Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС). Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и противоречие на съдебното решение с чл. 114, ал. 1 от КСО са неоснователни. Съгласно чл. 1, ал. 6 от отменения Правилник за прилагане на закона за пенсиите, в сила до 31.12.1999 г., в писмените молби на заинтересуваните лица за отпускане на пенсии се вписват всички данни във връзка с отпускането на пенсията. В подадената молба за отпускане на пенсия вх. № 220/18.03.1998 г. касаторът Марангозов писмено е декларирал "не работя от 31.04.1993 г. " и е удостоверил верността на декларираното обстоятелство с подписа си. В касационната жалба той е заявил, че датата "31.04.1993 г. " не е написана от него, но не е оспорил истинността на специално положения подпис на декларатора в графата "работя/не работя". Декларираното обстоятелство е невярно, защото през времето от 1.11.1993 г. до 2.07.1997 г. лицето е работило като главен експерт във ФНТС. Наличието на висящ съдебен спор по законосъобразността на издадената заповед за уволнение би имало значение при преценката на недеклариран осигурителен стаж за времето след 2.07.1997 г. При отпускането на пенсията придобитият осигурителен доход след 31.12.1996 г. е бил от значение за определянето на индивидуалния коефициент по реда на чл. 46а от Закона за пенсиите (отм.). Неправилното определяне на размера на пенсията през процесния период 1.01.2004 г. - 31.08.2009 г. е последица от съзнателното затаяване на обстоятелства във връзка с осигурителния стаж и доход на пенсионера в подадената молба за отпускането на пенсията. Невярното деклариране на известни на заявителя обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114 от КСО. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,