Решение № 14544 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2020 г.

Решение № 14544 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в качеството му на ръководител на управляващия орган (УО) на ОП "Развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. (ОПРСР), против решение № 93/20.03.2020 г., постановено по адм. д. № 470/2019 г. по описа на Административния съд - Добрич, с което съдът е отменил негово решение № РД-311/7.06.2019 г. за определяне на финансова корекция в размер на 69 497, 94 лева по проект с УНП BG0713 EFF-261-80207 с наименование: "Изграждане на "сграда /цех/ за обработка и преработка на аквакултури" в село Славеево, община Добричка" по мярка 2. 6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура", приоритетна ос 2. "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура", съгласно договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 100/27.08.2012 г. (ДБФП), сключен с "Бул Аква Фиш" ООД. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е извел изводите си въз основа на неотносими към конкретната процедура факти и обстоятелства, а именно - изграждането на риболюпилня, която дейност е по друг проект на дружеството. В конкретния проект не е заложена дейност по зареждане от собствена риболюпилня, тъй като към момента на одобряването му такава все още не е съществувала. В тази връзка съдът не е следвало да обсъжда твърденията и доказателствата на дружеството за настъпили форсмажорни обстоятелства. Според касатора неправилен е изводът на съда за немотивираност на административния акт. Поддържа становище, че нередността е установена в съответствие с разписаните процедури в Правилника за работа на Дирекция "Структурни фондове по рибарство" и одобрените Вътрешни правила за администриране на нередности. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от "Бул Аква Фиш" ООД жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Алтернативно моли делото да бъде върнато на друг състав за ново разглеждане. Ответникът "Бул Аква Фиш" ООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е изложил подробно фактическата обстановка по спора. Установил е, че между страните е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 100/27.08.212 г. по проект с УНП BG0713 EFF-261-80207 "Изграждане на сграда (цех) за обработка и преработка на аквакултури" в с. Славеево, общ. Добричка" по мярка 2. 6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура", приоритетна ос 2. "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 г. – 2013 г. С два анекса е удължен крайният срок на изпълнение на проекта. Не е било спорно между страните, че дружеството има изградени още два обекта по ОПРСР 2007 - 2013 г., единият от които е ферма за интензивно отглеждане на аквакултури – рециркулационна система, реализиран по договор за предоставяне на БФП № 12/2.07.2010 г., а другият - риболюпилня за интензивно отглеждане на аквакултури, реализиран по договор за предоставяне на БФП № 119/27.09.2012 г. Съгласно инвестиционното намерение, част от заявление за кандидатстване, целта на изграждането на цеха за обработка и преработка на аквакултури е подобряване на икономическата дейност на фермата за интензивно отглеждане на аквакултури, като произведената в нея продукция ще бъде основна суровина за цеха. Като входна база, основен продукт за обработка и преработка, ще се ползва бяла риба, добита във фермата за интензивно отглеждане на аквакултури, собственост на дружеството. Във връзка с осъществяване на контрол по изпълнение на производствените програми ро одобрените проекти УО е изискал от бенефициера информация и документи за изпълнението на производствената програма за 2016 година. На 12.01.2018 г. в ИАРА е заведен сигнал за нередност във връзка с възникнало съмнение за нарушение при изпълнението на проекта на "Бул аква фиш" ООД по договор № 100/27.08.2012 г., касаещ несъответствие между производствената програма, заложена в инвестиционно намерение, и декларираното количество произведена продукция. Дружеството е уведомено и в предоставения му от УО срок е дало писмени възражения, в които се е позовало на протокол за брак от 24.03.2016 г. за бракувани 900 кг есетра разплодници. Във връзка с дадено от органа указание да представи сертификат за форсмажор такъв не е представен. Според УО бенефициерът е реализирал три проекта по ОПРСР, но всеки един от тях е самостоятелен. Независимо, че идеята е да се произвежда зарибителен материал в риболюпилня - съгласно ДБФП № 119/27.09.2012 г., който да се зарибява и угоява в рециркулационна система, изградена съгласно ДБФП № 12/2.07.2010 г., а след това добитата риба да се преработва в цех за преработка на риба и аквакултури, изграден по ДБФП № 100/27.08.2012 г., добрата технологична практика изисква всеки един от проектите да може да функционира самостоятелно и да се създаде възможност последиците от непредвидените нежелани обстоятелства и производствени аварии да бъдат ограничени до минимум и да не оказват влияние върху останалите звена на производствения цикъл. Според органа, от представените счетоводни документи не става ясно какъв вид риба се преработва – бяла риба или есетра. Общото произведено количество риба и рибни продукти възлиза на 48 836, 976 кг или неизпълнението на ПП би било 56, 74 %, ако в ИН не е било уточнено какъв вид риба да се преработва. Капацитетът на производствената единица за календарната 2016 г. е усвоен на 43, 26 %, но производството не съответства на поетите от бенефициера ангажименти за производство на бяла риба и треска. УО не е съобразил твърдяно форсмажорно обстоятелство на 28.08.2016 г., тъй като не е представен задължителния за удостоверяване на това обстоятелство сертификат за форсмажор, издаден от БТПП. По отношение на твърдението на бенефициера за бракуване на 900 кг есетра разплодници е посочено, че не са приложени документи за счетоводното отразяване на този брак, както и че преработката на есетра не е обект на сключения с бенефициера ДБФП № 100/27.08.2012 г. Поради това и предвид липсата на подписан анекс за промяна на договора по одобрения проект е прието, че има пълно неизпълнение на ПП по вид и количество, за което следва да се наложи финансова корекция. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД - 311/07.06.2019 г. изпълнителният директор на ИАРА е определил финансова корекция в размер на 69 497, 94 лева. В мотивите към решението са изложени фактическите констатации и изводите от докладите и сигнала за нередност. Като правно основание за издаването на акта органът е посочил чл. 3, б. "р" и чл. 96 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006, чл. 73, ал. 1, във вр. чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чл. 47, чл. 42, във вр. чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/3.05.2012 г. и чл. 26, ал. 1, чл. 27 и чл. 11, във вр. чл. 14, ал. 4, т. 1 и чл. 35 от ДБФП № 100/27.08.2012 г. Съдът е обсъдил приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, като според вещото лице данните за заприходената продукция по счетоводна сметка 3032 по вид обработка/преработка и стойност съвпадат с установените от административния орган. При извършената проверка в счетоводството на бенефициера вещото лице е установило, че производствената дейност на цеха включва преработката на бяла риба, която се доставя от фермата за угояване на аквакултури, собственост на дружеството. Констатирало е, че производствената програма на фермата към датата на проверката е с променен годишен капацитет и вид на отглежданата за угояване риба от 100 т бяла риба годишно на 87 т годишно, от които 25 т бяла риба и 62 т есетра. Съдът е обсъдил и прието по делото заключение на съдебно-биологична експертиза, според което проектът за дейността на цеха за рибопреработка е обвързан с дейността по другите два проекта на бенефициера – ферма за интензивно отглеждане на аквакултури (рециркулационна система) и риболюпилня, като възникването на проблеми в тези два обекта неминуемо засягат и дейността на цеха за рибопреработка по конкретния проверяван договор. Вещото лице е посочило, че дружеството не е имало производствена възможност да добие във фермата за угояване и да достави нужните количества риба за изпълнението на ПП на цеха за преработка за проверяваната 2016 г. Рибата, която е трябвало да се преработи в цеха през 2016 г., фактически е трябвало да бъде произведена в люпилнята през 2014 г. и угоена във фермата за угояване през 2015/2016 г. Настъпили форсмажорни събития през 2014 г. са довели до смъртта на 25 000 бр. зарибителен материал от бяла риба и 982 бр. зарибителен материал есетра, които през 2016 г. е трябвало да достигнат консумативни размери и да бъдат преработени в цеха. С непроизводството на тези риби е положена и основата за неизпълнение на ПП на цеха за преработка през 2016 г., т. е. заложеното в ПП количество бяла риба не би могло да се преработи, тъй като не е било реално произведено по обективни причини. Според експерта производственият цикъл е 18–24 месеца, поради което върху производствената програма на цеха са повлияли и форсмажорни обстоятелства. Това, което е загубено вследствие на двете форсмажорни обстоятелства през 2013 г. и 2014 г., не би могло да бъде възстановено в същото количество, за да бъде преработено в цеха през 2016 г. Вещото лице е посочило, че това количество не е могло да бъде и закупено в страната и/или в съседните страни поради липса на производство и предлагане на такава риба. По делото не е спорно, че през 2014 год дружеството е отглеждало в системата зарибителен материал от сибирска есетра и бяла риба. След извършена проверка на място от служители на ИАРА е констатирано измирането на новоизлюпена риба и сибирска есетра и за резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 087-218/21.06.2014 г. Не е спорно също, че на дружеството е издаден сертификат за форсмажор от БТПП през 2014 г. за обстоятелството, че "Бул аква фиш" ООД е изпаднало в обективна невъзможност да изпълни изцяло задълженията си, произтичащи договори № 12/2.07.2010 г. и 119/27.09.2012 г. и производствените програми към тях поради обилни валежи на територията на Община Добрич и обявено бедствено положение на 20.06.2014 г. в района. По делото е представено и заверено копие на сертификат за форсмажор № 113/03.12.2015 г., издаден от БТТП – София, с което е удостоверено, че на 19.03.2013 г. вследствие на изгоряла намотка на магнит вентил и неговото задържане е било преустановено подаването на кислород във водата, което е довело до критично ниски нива на разтворен кислород във водата и измиране от задушаване на 3600 бр. бяла риба и 7900 бр. руска есетра с общо тегло около 6 тона, за което е съставен констативен протокол от съвместна комисия от представители на ОДБХ – Добрич и ИАРА – Добрич. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Съдът е обосновал извод, че при издаването на акта органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства и неправилна оценка на доказателствата по случая, в резултат на което са направени неправилни и необосновани фактически и правни изводи за наличието на нередност, изискваща налагането на финансова корекция, и в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е посочил, че спорът се свежда до това дали неизпълнението на производствената програма представлява неизползване на придобитите по одобрения проект активи по предназначение, може ли неизпълнението на ПП да се квалифицира като нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗУСЕСИФ, какъв е размерът на неизпълнението, на поведението на бенефициера ли само се дължи неизпълнението или и поради обстоятелства, които той не би могъл да предвиди. Приел е за неправилен извода на административния орган за пълно неизпълнение на ПП, както и за отсъствие на обстоятелства от обективен характер, които изключват или намаляват отговорността за неизпълнение на бенефициера. Позовал се е на заключението на съдебно-биологична експертиза, обсъдено в съвкупност с неоспорените доказателства по делото. Тъй като с анекс № 2 от 29.01.2013 г. към договора е предвидено освобождаване от отговорност за пълно или частично неизпълнение на задълженията по договора, причинено в резултат на "непреодолима сила" и предвид разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Наредба № 7/3.05.2012 г. във вр. с § 1, т. 31 от ДР от същия акт, съдът е приел, че настъпилото наводнение и последвалият отпад на зарибителен материал през 2014 г. представляват такова непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което с оглед на спецификата на производствените процеси по отглеждане и угояване на рибата е нарушило сериозно нормалното функциониране на цеха за преработка през втората половина на 2016 г. Според съда няма спор, че сертификатът за форсмажор е издаден във връзка с изпълнението на договорите за риболюпилнята и фермата за интензивно отглеждане на аквакултури, но е кредитирал заключението на съдебно-биологичната експертиза, че е относим и към договора за изграждане на цеха за преработка. След като трите обекта представляват един затворен цикъл на производство, при който цехът за преработка е поставен изцяло в зависимост от произведената продукция в първите два обекта, то неминуемо форсмажорните обстоятелства по отношение на риболюпилнята и фермата са възпрепятствали дейността на цеха и изпълнението на неговата производствена програма за 2016 г. Съдът е приел за неоснователно становището на органа, че всеки един от трите обекта е самостоятелен и независимо че е предвидено добитата риба от първите два обекта да се преработва в цеха, следвало е всеки един от тези проекти да може да функционира самостоятелно и да се създаде възможност последиците от непредвидените обстоятелства и производствени аварии да бъдат ограничени до минимум и да не оказват влияние върху останалите звена от производствения цикъл. В тази връзка се е обосновал с Инвестиционното намерение, където бенефициерът изрично е посочил, че основната суровина за обработка в цеха се доставя от фермата, поради което житейски и правно нелогично е да се приеме, че форсмажорните обстоятелства през 2014 година не са засегнали цялостната дейност на рибопреработвателното предприятие и не са в пряка причинна връзка с неизпълнението на процесния договор през 2016 г, предвид и спецификата на развъждане и продължителността на угояване на рибата. Още повече, че в началото на 2015 г. производствената програма на фермата за интензивно отглеждане на аквакултури е променена по взаимна договореност с УО, като в нея е включено отглеждането на 13, 75 т бяла риба и 28, 75 т есетра за производствената 2014 година, респективно 25 т бяла риба и 62 т есетра за останалите производствени години, а по искане за изменение на проверявания договор договор административният орган не се е произнесъл, с което е поставил бенефициера в невъзможност да изпълни точно и своевременно заложената в инвестиционното намерение производствена програма. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган от фактическа страна не сочат на допуснато от бенефициера неизпълнение на производствената програма за 2016 година. От правна страна съдът е обосновал извод, че административният орган не е доказал посочените в акта нарушения по чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗУСЕСИФ. Приел е, че също, че незаконосъобразно органът, при определяне на размера на финансовата корекция, се е позовал на Методика за определяне размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на Сектор "Рибарство" 2007 г. – 2013 г., защото като подзаконов нормативен акт не е била обнародвана в Държавен вестник и не е произвела валидно правно действие. Предвид изложеното Административният съд - Добрич е отменил оспореното решение на изпълнителния директор на ИАРА като незаконосъобразно. Според настоящия касационен съдебен състав правният извод за материална незаконосъобразност на акта за определяне на финансова корекция е правилен поради следното: Изпълнителният директор на ИАРА е посочил, че дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2. 6, Приоритетна ос № 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г. (Наредбата) - за период от 5 години от датата на сключване на договора бенефициерът е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Съгласно чл. 41 от подзаконовия акт, ИАРА осъществява последващ контрол върху целевото използване на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ за срока по чл. 40, ал. 1 - за 5 години от датата на сключване на договора за БФП. Съгласно чл. 46 от Наредбата, при неспазване на условията по чл. 40 - чл. 44 получената по реда на тази Наредба безвъзмездна финансова помощ се обявява за изискуема от изпълнителния директор на ИАРА и се открива процедура по възстановяването й. Следователно, с подзаконов нормативен акт е установено осъществяването на контрол върху целевото използване на предоставената БФП за 5-годишен период от сключване на договора за БФП. В случая договорът е сключен през 2012 година, продължен с анекси до 27.08.2014 г., и периодът, в който може да се осъществява последващ контрол или мониторинг, е до 2019 година. Настоящата проверка на органа е започнала през 2018 г. и се отнася за 2016 г., т. е. в рамките на нормативноопределения срок. Според легалната дефиниция на чл. 3, б. "р" на Регламент /Е0/ № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 година за Европейския фонд за рибарство "нередност" е всяко нарушение на разпоредба от законодателството на Общността, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало ефекта на щета върху общия бюджет на Европейския съюз чрез натоварване на общия бюджет с неоправдан разход. Дружеството има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 /37 от Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Именно в това свое качество - страна по договор за финансова помощ, дружеството е осъществило действия за разходване на получено финансиране. Нередностите са формулирани в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираната разпоредбата финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция само на някое от лимитирано посочените правни основания. Всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. Едно от основанията за извършване на финансова корекция, което е посочил административният орган, е по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието "одобрени индикатори", но същото може да се изведе от текста на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕСИФ - решението да се предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор, който следва да съдържа наименование, стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се предоставя безвъзмездната финансова помощ. От тази норма следва, че индикаторите обхващат обектите на финансиране и предмета на инвестицията, която се реализира с отпусната финансова помощ. В ПП индикаторите са посочени в табличен вид. В оспореното решение обаче органът е мотивирал като нарушение неизползване на активи по предназначение и запазване естеството на операциите, които са напълно неотносими към сочената квалификация и към фактите по спора. При определяне на финансова корекция по основание и размер органът е задължен да квалифицира нередността като такава по някоя от точките на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като изложените фактически констатации бъдат подведени към относимата правни квалификации за твърдените нередности. Административният орган се е позовал в решението си и на чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ - друга нередност, извън посочените в т. 1 - 9, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/2012 г. е предвидено задължение на бенефициера да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Съгласно чл. 46 от същия акт, при неспазване на условията по чл. 40 - 44, получената по реда на тази наредба безвъзмездна финансова помощ се обявява за изискуема от изпълнителния директор на ИАРА и се открива производство по възстановяване на отпуснатата сума. В Наредба № 6/2012 г., като подзаконов нормативен акт, част от българското законодателство, нарушението по чл. 40, ал. 1, т. 1 не е посочено като нередност, за която се определя финансова корекция. Органът, квалифицирайки като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ допуснатото от бенефициера нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредбата, е приложил неправилна материалноправна разпоредба. Нарушенията, представляващи нередности, за които се определят финансови корекции, следва да бъдат изрично посочени в нормативен акт. Противното би означавало, че всяко нарушение на бенефициера би могло да бъде основание за определяне на финансова корекция, а това несъмнено застрашава правната сигурност. Само нередност, която е нормативно установена, може да бъде основание за определяне на финансова корекция на бенефициерите. Законодателят, а не Управляващият орган по всеки договор, определя нарушенията, представляващи нередности, за които се налагат финансови корекции. С финансовите корекции се засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициерите, поради което за тях, като участници в процедурите по предоставяне на БФП, трябва да бъде установено нормативно предвидимо поведение и правни последици. Разпоредбата на чл. 46 от Наредбата дава възможност на компетентния орган да обяви БФП за изискуема и открие процедура по възстановяването й, а това е различно от конкретно проведеното производство. При доказано неспазване на някое от условията по чл. 40 - 44 от Наредбата органът образува производство за връщане на сумата по договора, тъй като законодателят е посочил, че тя е станала недължимо платена. Посоченото в акта на органа правно основание по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ не кореспондира с фактите по делото и е неприложимо. Предвид горното, първоинстанционният съд не е бил длъжен да изследва по същество дали бенефициерът е изпълнил или не одобрените индикатори за проверяваната 2016 г., тъй като той няма компетентност да проверява допуснато ли е или не такова нарушение и дали е относимо към приложимото право, при положение, че органът не е сторил това, защото формалното изброяване в титулната част на акта на няколко квалификации на нередности за едно нарушение обосновава материална незаконосъобразност на акта, като се има предвид и липсата на връзка между мотивите и всяка от квалификациите. В оспореното решение, при определяне размера на финансовата корекция, административният орган се е позовал на Методика за определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство", съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г. Приложената от органа методика е одобрена от изпълнителния директор на ИАРА на 2.11.2018 година. Същата е публикувана на интернет страницата на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, но не е обнародвана в Държавен вестник. Съгласно чл. 38 от Закона за нормативните актове, всички подзаконови нормативни актове се обнародват в държавен вестник. Акт, необнародван в Държавен вестник, няма характеристиките на нормативен, тъй като не е осъществен елемент от фактическия състав по създаването му. Позоваването на същия от органа като нормативно основание за определяне на размера на финансовата корекция е недопустимо. Предвид нейната неприложимост, неотносими са касационните възражения за наличието или липсата на делегирана компетентност у изпълнителния директор на ИАРА да я одобри на основание чл. 5, aл. 1, т. 1 и 8 от Устройствения правилник на ИАРА и чл. 6, ал. 6 от Закона за рибарството и аквакултурите. Подзаконовият нормативен акт към относимия период, регламентиращ в Приложение № 2, т. 6 размера на корекциите при неизпълнени индикатори, е Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., изм. и доп., бр. 67 от 23.08.2019 г. Ето защо неправилното прилагане на Методиката обосновава извод за материална незаконосъобразност на акта и в частта за определения размер корекция. С оглед изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд