Решение № 17360 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2013 г.

Решение № 17360 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Файсал Хатем Ахмед, гражданин на Ирак, е подал касационна жалба срещу решението от 10.05.2013 г. по адм. дело № 1994/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 137 от 30.01.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направил е оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискал да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и преписката да се изпрати на органа за ново разглеждане. Председателят на Държавната агенция за бежанците е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № УП 184 от 29.08.2012 г. до Държавната агенция за бежанците, Файсал Хатем Ахмед, гражданин на Ирак, поискал да му бъде предоставен статут по причина, че се страхува за живота си и не може да се завърне в родината си заради забранена от религията му хомосексуална връзка с братовчед си Мохамед Маки, който бил убит от баща си за това. Тъй като в хода на административното производство не били установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут съобразно чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, председателят на Държавната агенция за бежанците издал решение № 137 от 30.01.2013 г., с което отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Файсал Хатем Ахмед. Съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като по отношение на оспорващия не били налице основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според историята на чужденеца, напускането на Ирак било по причина на заплаха за живота му, породена от разкриване на сексуалната му ориентация. Файсал Хатем Ахмед твърдял, че в продължение на 7, 8 години поддържал връзка с братовчед си Мохамед Маки. Двамата нямали проблеми, докато чичо му не видял техни общи снимки и те не станали достояние на целия им род. Чичо му убил братовчед му и се заканил да убие и него, тъй като според техния закон и религия такава връзка била недопустима и незаконна. С оглед на тези твърдения, административният съд направил преценка, че чужденецът не е бил преследван поради сексуалната си ориентация и не е бил изложен на реална опасност от тежко посегателство срещу живота и личността му. Обстоятелствата по случая сочели на заплаха от личен характер. Независимо че хомосексуалните отношения се забранявали от изповядваната от жалбоподателя религия, той не поддържал, че е бил заплашен от преследване от властите в Ирак или от религиозни общности. В първоинстанционното решение е било обсъдено и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, така, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. Съдът се е позовал на актуална справка от 28.08.2012 г., според която в Ирак се наблюдава значителен спад на терористичната активност. По съображения, че материалният закон бил приложен правилно, съдът отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на обстоятелствата, установени по преписката, и е изложил мотиви според убеждението си. Направените от съда правни изводи съответстват на закона. Както обосновано е посочено в мотивите на решението, чужденецът не е бил обект на заплаха, която е в състояние да породи основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. По преписката няма данни, че сексуалната ориентация на лицето го поставя в определена социална група, която може да бъде преследвана или третирана различно в държавата Ирак единствено по тази причина. Касационната инстанция споделя извода, че обстоятелствата, изложени в бежанската история, са свързани с лични отношения, развили се в рода на чужденеца. Пред интервюиращия орган не са направени твърдения, че Файсал Хатем Ахмед се е обърнал към официалните власти, за да бъде защитен от заплахите на негови роднини, но такова съдействие му е било отказано, както и че хомосексуалността е наказуема в страната по произход, поради което там не е възможно да получи ефективна закрила. Прави впечатление, че в първото интервю той не е споменал, че братовчед му е бил убит от своя баща поради това, че хомосексуалната им връзка е била разкрита. Бежанската история е противоречива и не обосновава реална опасност от посегателство срещу личността на чужденеца, както и от нарушения на правата му, ако се завърне в страната по произход. Неубедително е твърдението, че от бащата на неговия братовчед не е била потърсена съдебна отговорност за убийство. Тъй като не е обосновано, че опасенията му са сериозни, независимо от възможността за наличието на религиозни предразсъдъци в обществото, към което принадлежи, няма основание за преценка, че се нуждае от международна закрила, още повече, че макар и установил се в демократична държава, той пак би могъл да бъде обект на инцидентни прояви на дискриминация, породена от липсата на толерантност към лица с различна от традиционната сексуална ориентация. Поради това касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд