Решение № 13247 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 - чл.228 от Административно процесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ММ Агрохолдинг ООД, ЕИК 200222017, чрез пълномощника адвокат П. Тачев, срещу решение 4033/07.05.2024г., постановено по адм.д. 2946/2023г. на Административен съд Пловдив(АдмС Пловдив), с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. 02-160-2600/2037 от 11.05.2022г. в частта, с която на дружеството-жалбоподател е отказано изплащане на субсидия в общ размер от 31 042,98 лева по заявление за подпомагане УИН 16/310517/75418 за кампания 2017 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Позовава се на приложението на чл.11 от Регламент 1307/2013г. на Европейския парламент и Съвета на Европа и чл.29, пар.1 от Регламент(ЕС) 834/2007г., което не е съобразено от решаващия съд. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество с отмяна на Уведомително писмо изх. 02-160-2600/2037 от 11.05.2022г Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в писмена защита, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдебни разноски за двете съдебни инстанции, в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 АПК, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение е постановено в съдебно производство по реда на чл.226 АПК, след като с решение 11762 от 29.11.2023г., постановено по адм.дело 1753/2023 год. на ВАС, V. о. е отменено решение 2171 от 23.11.2022г., адм.дело 1445/2022г. на АдмС - Пловдив, поради необоснованост и липса на относими към спора мотиви, и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. За да постанови обжалваното решение, АдмС Пловдив, в изпълнение на дадените в отменителното решение указания, е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Обсъждайки релевантните факти, свързани със спазване на изискванията за подпомагане по конкретните мерки, наличието на площи с неотговарящи изисквания, причините за тяхната недопустимост и коректността на изчисленията за оторизираните суми, съдът е приел, че законосъобразно на осн. чл.43, ал.4 ЗПЗП са направени намаленията за заявените площи, като правните основания са изчерпателно посочени под всяка от таблиците в административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предвид представената заповед 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и с оглед чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), правилен е изводът на съда, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Обосновано съдът е приел за установено, че на 15.05.2017 г. ММ Агрохолдинг ООД (земеделски стопанин по смисъла на пар.1, т.23 ДР на ЗПЗП) е подало заявление за подпомагане, по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2017 г., с УИН 16/310517/75418. Кандидатът е заявил за подпомагане площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително плащане (СПП), по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), по Схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и Биологично земеделие (Мярка 11). По това заявление и при съобразяване с дадените задължителни указания в решение 1738 от 23.09.2021 г. по адм. дело 1166/2021 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което по мярка СЕПП е оторизирана сума в размер на 62 856,41 лева, по СПП е оторизирана сума в размер на 4133,41 лева, по СПК е оторизирана сума в размер на 883,91 лева и по ЗДП - сума в размер на 10 330,93 лева, като по всяка от мерките са извършени редукции и намаления с различни суми както следва: 957,39 лева, 58,19 лева, 12,44 лева и 145,43 лева. По мярка 11 "Биологично земеделие" няма произнасяне в процесното уведомително писмо, тъй като тя е предмет на друг акт, който е окончателно отменен с решение 1392/18.07.2022 г., постановено по адм. д. 3029/2021 г. по описа на АдмС - Пловдив, оставено в сила с решение 7304/04.07.2023 г. по адм. дело 10140/2022 г. на ВАС. Правилни са изводите на АдмС-Пловдив, че оспореното уведомително писмо е издадено при правилно приложение на материалния закон. Процесното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, спазени са изискванията на чл.59, ал.1, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспореното писмо и таблиците към него съдържат ясни фактически основания и мотиви, обективиращи волята на административния орган и позволяващи на жалбоподателя да упражни правото си на защита, а на съда да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения акт. В достатъчна степен конкретно и точно е описан начинът на изчисляване на извършените намаления, формирането на оторизираните суми по всяка от заявените за подпомагане мерки и схеми. Не е спорно по делото, а и от заключението по приетата СТЕ, се установява, че специализираният слой площи допустими за подпомагане за кампания 2017г. е одобрен със Заповед РД-46-139 от 28.02.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите, публикувана в ДВ, бр.22 от 13.03.2018г. По делото не се излагат твърдения и не са ангажирани доказателства, че касаторът се е възползвал от възможността да оспори посочената заповед, поради което в частта за неговите имоти е влязла в законна сила. Съгласно чл.16а, ал.6 от Наредба 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за административен контрол и във вр. с чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП(към момента на издаване на оспорения акт), при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой Площи допустими за подпомагане, административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. В случая, по делото е установено, че площта, която попада извън специализирания слой е 0,28 хектара, който извод се подкрепя и от заключението на вещото лице. След като е безспорно установено, че част от заявените площи попадат извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2017г., същите не подлежат на подпомагане съгласно чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, както правилно се е мотивирал административният орган и е приел решаващият съд. Правилно е констатирано несъответствие и неспазване на изискването за диверсификация на културите, произтичащо от чл.44, пар.1 от Регламент(ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика. В случая е безспорно, че изискванията по чл.44, пар.1 за общ размер на двете основни култури( пшеница и слънчоглед) не е спазено взети заедно заемат повече от 95% от допустимата за подпомагане площ от 324, 62 хектара. Доказано е и неспазването от касатора на чл.46, пар.1 от Регламент 1307/2013, съгласно който стопанство с обработваема земя над 15 хектара(каквото е стопанството на жалбоподателя) трябва да поддържа поне 5% от обработваемата земя като екологично насочени площи. Следователно в стопанството на касатора тези площи следва да са 16,231 хектара, а в действителност при извършените проверки е установена площ от 3,99 хектара. Определянето на размера на наложените корекции на субсидията, посочени в таблиците, в т.ч и таблица 14 от УП са съответни на приложимите разпоредби на чл.26 от Регламент(ЕС) 1306/2013, Регламент(ЕС) 1307/2013-чл.8, пар.1. Начинът на изчисление на наложените корекции съответства на цитираните в УП разпоредби и правилно е приложен от административния орган, като в този аспект липсват конкретни оплаквания. Неотносимо към правния спор е позоваването от касатора на разпоредбите на чл.11 от Регламент 1307/2013г. на Европейския парламент и Съвета на Европа и чл.29, пар.1 от Регламент(ЕС) 834/2007г. от 28 юни 2007 год. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и твърдението му, че с оглед наличието на сертификат за биоземеделие изискванията за диверсификация не следва да се прилагат. Видно от съдържанието на посочените норми, същите са неотносими в настоящето производство. Касае се за две самостоятелни производства по различни програми с отделни регулации, поради което по мярка 11 Биологично земеделие няма произнасяне в уведомителното писмо, тъй като тя е предмет на друг акт и различен правен спор, приключил с влязъл в сила съдебен акт. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения, правните изводи са обосновани и в съответствие с материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски в настоящето производство, направено на осн. чл.143, ал.4 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено до размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение