Решение № 7417 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16812/2013 г.

Решение № 7417 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16812/2013 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба от Ганка Иванова Славчева и Румен Стоянов Русев, срещу решение № 12/2.05.2012 г., постановено по адм. дело № 180/2011 г. по описа на Административен съд Русе. Образувано е след като с Решение № 17265/19.12.2013 г. по адм. д. № 10899/2013 г. по описа на ВАС е отменено решение № 7903/10.06.2013 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 9455/2012 г., с което е оставено в сила решение № 12 от 2.05.2012 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. д. № 180/2011 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС, трето отделение. В касационната жалба се твърди, че решението на Административен съд Русе е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, кмет на Община Русе, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред Административен съд Русе заповед № РД01/1171 от 11.04.2011 г. на кмета на Община Русе, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредбата № 6 на Общински съвет Русе, във връзка с решение № 4 по т. 3, прието с Протокол № 2 от 25.02.2011 г. на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе е разпоредено прекратяване на наемното правоотношение с Ганка Славчева и домакинството и, възникнало на основание настанителна заповед и сключен договор за наем на апартамент общинска собственост. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователно, оспорването на заповедта, по жалба на Ганка Иванова Славчева и същата е осъдена да заплати разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и правилно приложение на относимия материален закон. Съдът е направил правния извод, че са налице основанията на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе за прекратяване на наемното правоотношение, като фактическите основания изложени в оспорената заповед са доказани. Решението е правилно. В решението си съдът въз основа на правилната преценка на събраните по делото доказателства е извел правилният извод за законосъобразност на оспореният административен акт. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец - чл. 46, ал. 2 от с. з. Безспорно установено е от събраните по делото доказателства, че наемните правоотношения между касационните жалбоподатели и Община Русе произтичат от договор за наем с определен срок, който срок е изтекъл към момента на издаване на заповедта по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, при което е правилен извода на съда за наличие на предпоставките на чл. 46, ал. 1, т. 6 за прекратяване на наемното правоотношение. Заповедта е издадена от органа по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС в изискуемата се от закона форма и съдържание. Правилен е и извода на съда, с оглед изложените пред него доводи, че възможността за продължаване на наемното правоотношение, предвидена от чл. 46, ал. 4 от ЗОбС не рефлектира върху законосъобразността на оспорената заповед, тъй като представлява самостоятелно производство, при развитието и успешното приключване на което се следват законовите последици. В случая такова производство се е развило и приключило с влязло в сила решение на комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на Общинския съвет Русе, с което решение е отказано издаване на нова настанителна заповед, при липса на изискуемите се предпоставки за това. След като наемното правоотношение не е продължено, след изтичане на срока му издадената заповед по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС е законосъобразна. Доколкото касационните жалбоподатели твърдят, че са налице основания да им бъде предоставено под наем общинско жилище и към настоящия момент следва да се отбележи, че тези права следва да бъдат заявени и доказани в ново производство по настаняване в общинско жилище. Неоснователно е възражението в касационната жалба, направено от касатора Румен Русев, че е бил лишен от възможността да защити правата си в развилото се съдебно производство. Твърденията за неизпълнение от съда на изискванията на чл. 154, ал. 2 от АПК не намират опора в доказателствата по делото. Административният орган е изпълнил процедурата по чл. 152, ал. 3 от АПК, като е представил списък на страните в производството. Въз основа на този списък съдът е конституирал Русев в качеството му на заинтересована страна по делото и същият е имал възможност да защити интересите си в проведеното съдебно производство, като процесуалните му права не са нарушени по никакъв начин. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд Русе, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,