Решение № 9860 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12214/2011 г.

Решение № 9860 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12214/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Агенция Митници (АМ) срещу решение № 3512 от 14.07.2011 г., постановено по адм. дело № 536/2010 г. от Административен съд София-град, с което АМ е осъдена да заплати на Йосиф Иванов Адвокатов сума в размер на 6728 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. По наведени доводи за неправилност се иска отмяната му, като моли същото да бъде изменено в частта за разноските. Ответникът, в представено писмено възражение оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е изяснил спора по същество и е установил по безспорен начин, че с влязло в сила съдебно решение отменена заповед на директора на АМ, с която е било прекратено служебното правоотношение на Адвокатов е приел, че предявеният иск по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител е основателен. По отношение на размер е установил, че същият е доказан до размер на 6960 лв., която сума представлява размера на 10 брутни работни заплати, но е уважил същия в размера, който е предявен от Адвокатов - 6 728 лв. С решението АМ е осъдена да заплати на Адвокатов и направените по делото разноски, представляващи заплатения от него хонорар за един адвокат в размер на 1400 лв. Решението е правилно. Съдът правилно е установил релевантните факти и въз основа на тях е извел законосъобразни изводи. Правилно в обжалваното решение е прието, че обезщетенията по чл. 104, ал. 1 и това по чл. 106, ал. 2 ЗДСл се дължат алтернативно, а прихващане не може да бъде извършено от съда служебно при липсата на надлежно направено възражение за прихващане. Твърденията на касатора, че такова е било направено в съдебното заседание на 12.05.2011 г. са неоснователни, тъй като не се установяват от съдържанието на протокола за това съдебно заседание, който по силата на чл. 152 ГПК, приложим в случая по силата на чл. 144 АПК има доказателствена сила за извършените съдопроизводствени действия. Неоснователно е и искането за изменение на решението в частта му относно разноските, тъй като това е в компетенциите на съда, постановил решението, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение