Решение № 292 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1537/2011 г.

Решение № 292 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1537/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия К. И. А. против присъда № 43 от 11.10.2010 г. по внохд № 410/2010 г. на Софийски апелативен съд. Касационната жалба изготвена от адв. Б. е с оплакване за нарушение на закона и явна несправедливост на наложените на подсъдимия А. наказания-лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Доводите за това са, че въззивната инстанция неправилно е квалифицирала деянието като по-тежко наказуемо престъпление. Не са отчетени от съда редица доказателства по делото, от които следва извода, че подсъдимия е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Намира за правилно квалификацията приета от първата инстанция, като се наложи и по леко по вид наказание. С основание първоинстанционния съд не е наложил предвиденото в чл. 343г НК наказание. Възразява се и срещу присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди на наследниците на пострадалия, които според защитата са прекомерно завишени с факта на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване и предприел пресичане на пътното платно на неопределено за това място. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата, като изявява и претенции за допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция, при изграждане на вътрешното убеждение, относно вината и отговорността на подсъдимия, с искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В писмена защита поразвива тези доводи. Гражданските ищци и частни обвинители, чрез повереника си-адв. М. са на становище за неоснователност на жалбата, тъй като присъдата е правилна и законосъобразна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, също за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 445 от 15.12.2009 г. по нохд № 253/08 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия К. И. А. за виновен в извършено престъпление по 343а, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на "пробация" за срок от шест месеца, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично. Позовавайки се на чл. 55, ал. 3 НК съдът е отказал да наложи предвиденото в чл. 343г НК наказание-лишаване от право да управлява МПС . Със същата присъда е осъден да заплати на тримата граждански ищци по 10 000.00 лв., за причинените им неимуществени вреди със законните последици, като до предявените размери гражданските искове са отхвърлени. С обжалваната присъда посочената и отменена, като е постановена нова, с която подсъдимият К. А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр с чл. 343, ал. 1, пр. 3 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Присъдата е изменена и в гражданско осъдителната част, като са увеличени размерите на присъдените обезщетения на Ш., Д. и И. Ч., по на 50 000.00 лв. за всеки от тях, като до предявените размени са отхвърлени. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. По делото са събрани необходимите доказателства, които напълно изясняват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване. Възраженията на защитата за допуснати нарушения на правилата за тяхната оценка не следва да бъдат обсъждани, след като в жалбата по която е образувано производството, като касационно основание за проверка на присъдата не е посочено, да е допуснато съществено процесуално нарушение при нейното постановяване. Изводи на въззивната инстанция са формирани въз основа на надлежно събраните доказателства и доказателствени средства, логически, последователно и научно подкрепени от заключенията на вещите лица. Безспорно установен механизма на станалото произшествие. По делото са събрани достатъчно обективни данни /обсъден на л. 7, абз. посл. и л. 8 от присъдата/, които преценени поотделно и в съвкупност, категорично сочат за наличието на опасност за движението, която налага водача да се съобрази с правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Със своето поведение подсъдимият А. като водач на МПС, сам се е поставил в невъзможност да предотврати общество опасните последици. С новата присъда са отстранени допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция, неправилното приложение на закона и по отговорността на подсъдимия А.. В жалбата основно се възразява срещу изводите на въззивния съд, че подсъдимия А. след деянието, не е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, което води до намалена наказателна отговорност по чл. 343а НК и налагане на по-леко по размер, или вид наказание. Това обстоятелство е било подробно обсъдено в мотивите на обжалваната присъда /на л. 5, абз. 2 и сл. и на л. 6 абз. 1 и 2/ и с убедителни аргументи въззивният съд е стигнал до правилния извод, че от установените по делото факти, няма основание да се приеме, че след произшествието подсъдимия е предприел действия, насочени и целящи помощ за спасяване на пострадалия. Първоинстанционният съд е допуснал нарушение, като не е наложил кумулативно императивната санкция по чл. 343г НК, което е отстранено с присъдата на апелативния съд. При установени фактически положения, материалният закон е приложен правилно. Доводът за явна несправедливост на наказанието се поддържа като резултат на претендираното нарушение на закона, по отношение на възприетата квалификация от въззивния съд по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК, което не е налице. Определените наказания лишаване от свобода и кумулативно предвиденото лишаване от права са справедливи. При тяхната индивидуализация са отчетени и правилно преценени всички налични смекчаващи и отегчаващ отговорността обстоятелства, съответстват по размер на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите на чл. 36 НК. Обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и в гражданско-осъдителната част. Обезщетенията присъдени на гражданските ищци за причинените им неимуществени вреди са определени по размер, при оценка на всички относими за това обстоятелства, при съобразяване изискванията на чл. 52 ЗЗД. Отдадена е и необходимата тежест на съпричиняването от страна на пострадалия за настъпване на произшествието, поради което са справедливи. Поради липса на други оплаквания в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, присъдата като правилна и законосъобразна, следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,