Решение № 10920 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2010 г.

Решение № 10920 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евелина Анатолиева Николова от гр. София, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Светослав Танчовски, срещу решението от 24.02.2010 г. по адм. дело № 4068/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "в" състав. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на делото, по което е постановено оспореното с касационната жалба съдебно решение, е спорът за законосъобразността на заповед № 2168 от 07.08.2006 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Младост" (ДСП), гр. София, потвърдено с решение № 443 от 18.08.2006 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София град. С посочената заповед директорът на ДСП е отказал да отпусне на касационната жалбоподателка Евелина Анатолиева Николова еднократна помощ по чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) за лечение в чужбина. Заповедта е мотивирана така: "Министерството на здравеопазването не е отпуснало на г-жа Николова допълнителни средства за лечение в университетска болница "Кушен" Париж. Съгласно чл. 17 от ППЗСП няма законово основание за покриване разходите за лични нужди за допълнителния престой в Париж на г-жа Николова и придружителя й." Сезиран с жалба от касационната жалбоподателка, директорът на РДСП е потвърдил заповедта на директора на ДСП, като е приел за законосъобразно изразеното от последния становище, че жалбоподателката не отговаря на условията по чл. 17 ППЗСП за отпускане на исканата от нея социална помощ за допълнителен престой в гр. Париж. От данните по делото е видно, че със заповед № РД 22-70 от 29.12.2005 г. министърът на здравеопазването е разрешил на касационната жалбоподателка Евелина Анатолиева Николова да бъде проведено лечение в Република Франция (в гр. Париж) и е разпоредил на болната да бъдат изплатени 6275 евро за лечението, както и да й бъдат осигурени (заплатени) самолетни билети за нея и за нейния придружител по маршрута София - Париж - София (т. е. за отиване и за връщане). Със същата заповед министърът е разрешил Евелина Анатолиева Николова и нейната придружителка Анатолия Иванова Бохотска да ползват квартирата на Министерството на здравеопазването в гр. Париж за срок от 10 дни. Според чл. 16 ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска веднъж годишно еднократна помощ до петкратния размер на гарантирания минимален доход. А според чл. 17, ал. 1 ППЗСП (в редакцията на тази разпоредба преди изменението й - обн. ДВ, бр. 27 от 9.04.2010 г.) на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за лични нужди за тях и за техните придружители, независимо от помощта по чл. 16. Със заповед № 922 от 29.03.2006 г. директорът на ДСП е отпуснал на касационната жалбоподателка Евелина Анатолиева Николова еднократна социална помощ по чл. 17 ППЗСП в размер на 2964 лв., а по-малко от три месеца след това министърът на здравеопазването е издал заповед № РД 22-20 от 19.06.2006 г. със следното съдържание: "Разрешавам на Евелина Анатолиева Николова удължаване ползването на квартирата във Франция, Париж, за периода от 19.05.2006 г. до 17.07.2006 г. включително, съгласно Споразумение № РД 10-557 от 3.04.2001 г." Въз основа на тази заповед Евелина Анатолиева Николова с молба - декларация вх. № 2168 от 11.07.2006 г. отново е поискала да й бъде отпусната еднократна социална помощ по чл. 17 ППЗСП за лечение в чужбина, която директорът на ДСП е възприел като искане да бъде продължено изплащането на дневни и квартирни пари на придружителя й. С писмо изх. № 121/87 от 2.08.2006 г. той е отправил запитване до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане "следва ли ДСП Младост да изплати повторно средства за продължаващия престой на придружителя при положение, че вече е отпусната еднократна парична помощ за разрешения от десет дни период на лечение." Отговорът, даден с писмо изх. № 242/951 от 7.08.2006 г., е отрицателен - според изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане "Министерството на здравеопазването не е отпуснало на Евелина Николова допълнителни средства за лечение, следователно няма законово основание за плащане на дневни и квартирни средства за допълнителния престой в Париж." Това становище е възпроизведено в издадената още в същия ден заповед на директора на ДСП, а след това и в решението на директора на РДСП, като мотиви за отказа да бъде уважена молбата за отпускане на допълнителна социална помощ по чл. 17 ППЗСП. С посоченото по-горе решение, оспорено сега с касационната жалба, Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Евелина Анатолиева Николова срещу отказа, изразен със заповед № 2168 от 7.08.2006 г. на директора на ДСП, като неоснователна. За да постанови този резултат градският съд е приел, че разрешението за удължаване на срока за ползване на квартирата (на Министерството на здравеопазването) в Париж не дава право на жалбоподателката да получи допълнителна помощ по чл. 17 ППЗСП, още повече че тя вече е получила такава помощ, а помощта се отпуска еднократно, респ. молбата - декларация за социална помощ по чл. 17 ППЗСП може да се подаде само един път за една календарна година. Това решение е неправилно. Според изразеното от изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане становище, възпроизведено с оспорения отказ да бъде отпусната исканата социална помощ, право на социална помощ по чл. 17 ППЗСП имат "лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му" и то по принцип е законосъобразно. В процесния случай обаче поставеният за разрешаване въпрос е: ако разрешеното лечение продължи повече от срока, предвиден от министъра на здравеопазването и поради това разходите на придружителя за лични нужди надхвърлят изплатената социална помощ по чл. 17 ППЗСП, може ли да бъде изменена заповедта за отпускане на тази помощ като се завиши размерът на отпусната сума. Този въпрос не е обсъден от органите на социалното подпомагане, поради което направеният отказ е незаконосъобразен. А за да бъде даден отговор на посочения въпрос е необходимо преди това да бъде даден отговор на въпросите: какви причини са наложили продължаването на престоя във Франция - необходимост да бъде довършено започнатото лечение (каквото неизменно становище пред първата съдебна инстанция са поддържали и сега поддържат в касационното производство процесуалните представители на жалбоподателката), необходимост да бъде проведено наблюдение от лекуващия лекар (или екип от лекари) за състоянието на болната след проведеното лечение или престоят й и този на нейния придружител в Париж е бил продължен за задоволяване на лични културни потребности; ако престоят на болната и нейния придружител е бил продължен по причини, свързани с нейното лечение - защо министърът на здравеопазването не е отпуснал допълнителни средства от бюджета на министерството (изразеното от процесуалните представители на жалбоподателката становище е, че разходите по допълнителното лечение са били поети от френската държава, но по делото, вкл. и в административната преписка няма доказателства, които да го обосновават). Едва след цялостната преценка на всички обстоятелства относно продължения престой на болната и нейния придружител в Париж може да бъде даден законосъобразен отговор на въпроса следва ли да бъде изменена заповедта, с която е отпусната социалната помощ по чл. 17 ППЗСП като се увеличи размера на тази помощ. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно - постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният от Евелина Анатолиева Николова да й бъде отпусната допълнителна социална помощ се отмени и на основание чл. 173, ал. 2, предл. 2-ро АПК делото се изпрати като преписка на директора на ДСП Младост, който да реши въпроса по същество като изясни и посочените в тези мотиви съществени обстоятелства. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,