Решение № 13455 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5939/2010 г.

Решение № 13455 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5939/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Димитрина Димитрова Велкова от гр. София срещу заповеди № СП-191 от 6.04.2010 г. и № СП-192 от 7.04.2010 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (министъра). С първата заповед жалбоподателката е възстановена на длъжността "главен експерт" в дирекция "Съобщения" на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл и във връзка с изпълнение на решение от 15.02.2010 г. по адм. дело № 7511 по описа за 2009 г. на Административния съд София-град, и подадено заявление от Димитрина Димитрова Велкова от 22.03.2010 г., а с втората заповед е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, длъжностно разписание на МТИТС от 12.10.2009 г. и длъжностно разписание на МТИТС от 1.03.2010 г., утвърдено със заповед № РД-08-114 от 26.02.2010 г. на министъра. Твърди се, че в действителност не е осъществено възстановяването й на работа, както и че в случая липсвало съкращаване на длъжността й като нормативно определена позиция. Моли съда да отмени оспорените заповеди като незаконосъобразни и ответникът бъде осъден да й заплати направените деловодни разноски. В представените писмени бележки и в хода по същество процесуалният представител на жалбодателката е поддържал искането за отмяна на заповедта и присъждането на деловодни разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Геренска, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Не се спори между страните, че жалбодателката е била държавен служител в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) на длъжност "главен експерт" с ранг "III младши" в сектор "Маркоиздаване", в отдел "Развитие на пощенските услуги" в дирекция "Политика в съобщенията" до 12.10.2009 г. С чл. 4, ал. 1 от ПМС 232 от 28.09.2009 г. Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е закрита. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същото постановление от закритата ДАИТС към МТИТС преминават дирекция "Политика в съобщенията", дирекция "Информационно общество и информационни технологии" и дирекция "Иновации и управление на проекти" като служебните и трудовите правоотношения със служителите от посочените дирекции също преминават към МТИТС и се уреждат съгласно чл. 87а от ЗДСл и чл. 123 КТ, и в съответствие с определените с Устройствения правилник на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията структура и състав. Останалите дирекции от закритата ДАИТС, съгласно чл. 4, ал. 2 от цитираното ПМС, преминават към новосъздадената Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи". Следователно правоотношенията на служителите от посочените дирекции преминават към структурата на министерството по силата на закона, изричен акт не е необходим, а министърът е орган по назначаването на тези служители и съответно - органът, компетентен да прекрати служебното правоотношение на някои от тях, ако са налице предпоставките на закона за това. Със заповед № СП-5 от 12.10.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" служебното правоотношение на жалбоподателката е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на длъжността. С решение № 6 от 15.02.2010 г. по адм. дело № 7511 по описа за 2009 г. на Административния съд София-град тази заповед е била обявена за нищожна поради липсата на компетентност у издателя й. Със заповед № СП-191 от 06.04.2010 г., считано от 7.04.2010 г., Димитрина Велкова е възстановена на длъжността "главен експерт" в дирекция "Съобщения" в МТИТС. Със заповед № СП-192 от 7.04.2010 г. е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Като основание е посочено - съкращаване на длъжността. При оптимизиране на числеността и структурата на ведомството във връзка с приетия Устройствен правилник на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (ПМС № 232 на Министерския съвет от 2009 г.) и в изпълнение на ПМС № 19 от 18.02.2010 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет министърът утвърждава нови длъжностно и поименно разписания, считано от 1.03.2010 г. Съгласно чл. 47, ал. 2 от Устройствения правилник специализираната администрация e организирана в 10 дирекции. От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че в поименното разписание на длъжностите от 12.10.2009 г. в дирекция "Съобщения" числеността на персонала е била 20 щатни бройки и всичките са били заети. Относно длъжностното щатно разписание и поименното разписание на длъжностите от 1.03.2010 г. вещото лице заявява в заключението си, че в дирекция "Съобщения" числеността на персонала е 19 щатни бройки и отново всичките са били заети. Безспорно се установява, че към 7.04.2010 г. съгласно Приложение към чл. 32, ал. 3 от Устройствения правилник на МТИТС, няма промяна в числеността на щатните бройки и поименното разписание на длъжностите, тоест, няма незаети бройки. При съпоставката на длъжностните разписание - това в сила в сила от 12.10.2009 г. - т. е. утвърденото въз основа на УП на МТИТС към момента на приемането му и това в сила от 1.03.2010 г., утвърдено във връзка с измененията в същия с ДВ бр. 15 от 23.02.2010 г. се установява, че длъжността на която е възстановена Велкова "главен експерт" в дирекция "Съобщения" е запазена като численост - 8 броя и по двете разписания. Видно от данните по делото към датата на закриване на ДАИТС, в дирекция "Политика в съобщенията" по длъжностно разписание са били 7 щ. бр. "главен експерт", а в дирекция "Съобщения" при МТИТС към 12.10.2009 г. са били 8 щ. бр. След влизане в сила на Постановление на МС (ПМС) № 19/2010 г. (обн. ДВ бр. 15/23.02.2010 г., в сила от 27.02.2010 г.) в дирекция "Съобщения" при МТИТС продължават да бъдат 8 щ. бр., тоест, промяна не е осъществена. По делото не се спори, че жалбодателката е имала качеството на държавен служител в дирекция "Политика в съобщенията" в ДАИТС, а съгласно правилото на чл. 87а от ЗДСл, при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. В конкретния случай безспорно е налице последната хипотеза на чл. 87а ЗДСл - преминаване на дейност от закрита администрация в друга. Видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ПМС 232/28.09.2009 г. дирекцията, в която жалбоподателката е била назначена - "Политика в съобщенията", е преминала към МТИТС, а не е останала в структурата на новообразуваната Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи", следователно длъжността на Велкова не е съкратена, а също е преминала в структурата на МТИТС и се запазва по силата на чл. 87а ЗДСл. В този смисъл доводът на жалбоподателката, че независимо, че структурата, в която е работила, била преминала към МТИТС, документално заеманата от нея длъжност и самата тя не били преминали, е неоснователен. По силата на ПМС 232 от 28.09.2009 г. и чл. 87а ЗДСл служебното й правоотношение е запазено, като същото е преминало в МТИТС. Както беше посочено по-горе, за това преобразуване не е необходимо наличие на изрично волеизявление на органа по назначаването, тъй като служебното правоотношение е запазено по силата на закона. Структурните промени, наложени с новия устройствен правилник действително променят общата численост на персонала в обсъжданата организационната структура, която възлиза на 20 бройки. Представените по делото нови щатни и поименни длъжностни разписания установяват: на първо място, че не се констатират съществени различия между определените дейности, структура, организация и функции на дирекция "Политика в съобщенията" (чл. 30 от устройствения правилник на ДАИТС, приет с ПМС 250/25.11.2005 г.) и тези на дирекция "Съобщения" при МТИТС (чл. 53 от Устройствения правилник на МТИТС, обн. ДВ 78 от 02.10.2009 г.), и на второ място - запазването на длъжността "главен експерт". От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че заповедта на министъра за възстановяване на предишната длъжност е била издадена и връчена на жалбоподателката на 6.04.2010 г., считано от 7.04.2010 г. Съгласно приетата и неоспорена от страните експертиза към 06.04. - 07.04.2010 г. в дирекция "Съобщения" няма промяна в поименното длъжностно разписание. Вещото лице посочва, че към момента на възстановяването й - 6.04.2010 г., не са съществували свободни щатни бройки на длъжности, идентични със заеманата от жалбоподателката. Според експерта и в съответствие с чл. 32, ал. 3 от Устройствения правилник на МТИТС, определената численост на персонала в дирекция "Съобщения" е 19 щатни бройки и по поименното разписание на длъжностите към този момент всички щатни бройки са заети и не са извършени устройствени промени в дирекцията. Правноирелевантен е факта дали длъжността, заемана от държавната служителка съществува към момента на явяването й в министерството, за да я заеме. Несъществуването на длъжността не се обхваща от фактическия състав на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност е последица от отмяната на заповедта за уволнение и настъпва при осъществяване на предвидените в закона предпоставки. При така установеното от фактическа страна, жалбата против заповед № СП-191 от 6.04.2010 г. се явява процесуално недопустима. Велкова няма правен интерес от обжалването на МЗ, предвид обстоятелството, че тя не засяга негативно нейни права и/или законни интереси. Правото й на труд е осигурено и защитено с въпросната МЗ, въпреки твърденията й за датата, от която следвало да бъде възстановена. При липса на правен интерес, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да се прекрати. Жалбата против заповед № СП-192 от 7.04.2010 г. се явява основателна. Преценката за приложението на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл спрямо служебното правоотношение на жалбоподателката е в зависимост от приложението на разпоредбата на чл. 87а ЗДСл в процесния случай. За посочената хипотеза законът изрично разпорежда, че служебното правоотношение с държавния служител се запазва. При установената хипотеза на чл. 87а от ЗДСл не подлежат на преценка и съпоставяне елементите на длъжностните характеристики на двете длъжности. Правно значим за изводите на съда е юридическият факт на преминаването на длъжността от дирекция "Политика в съобщенията" при закритата ДАИТС в Дирекция "Съобщения" при МТИТС, т. е. запазването на съществувалите функции, задачи и задължения на длъжността "главен експерт". Заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел. От изложеното по-горе безспорно се установя, че след преминаването на дирекция "Политика в съобщенията" от закритата ДАИТС към МТИТС и утвърждаване на длъжностното разписание на МТИТС от 12.10.2009 г. и от 01.03.2010 г., заеманата от жалбоподателката длъжност е продължила да съществува като е преминала към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Промяната в наименованието на отдела и дирекцията не води до обратния извод. Следователно длъжността, заемана от Велкова, е запазена като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Така установеното и заключението на вещото лице, че в поименното длъжностно разписание към 06.04. - 7.04.2010 г. не е имало структурна промяна, обосновават извода, че в конкретния случай не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и втората оспорена заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора и направеното от жалбоподателката искане за присъждане на разноски, такива следва да й бъдат присъдени в размер на 500 лв., от които 300 лв. възнаграждение за адвокат и 200 лв. депозит за вещо лице. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение