Решение № 12691 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бачковска Света обител Успение Богородично против решение 4568 от 22.05.2024 г. по адм. дело 442/2023 г. на Административен съд Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед А-214/ 30.01.2023г., издадена от кмета на община Асеновград, да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът кмет на община Асеновград оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заключението на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нейната отмяна, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е издадена след съставен констативен акт 20/ 08.12.2022г., в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Констативният акт е съставен от служител на община Асеновград с правомощия по контрол на строителството съгласно чл. 223, ал. 2 ЗУТ (в този смисъл са доказателствата на л. 39-42), след проверка, при която е установено осъщественото строителство по вид и характер. Бачковска Света обител Успение Богородично е уведомена за съставения констативен акт и за възможността да представи възражения. По този начин изискванията на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ са изпълнени и обратно на поддържаната от касатора теза, обстоятелството, че констативният акт не е съставен в присъствието на извършителя, не опорочава административната процедура Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон също е правилен и се споделя от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на съответната община. В случая обосновано и при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, квалифицира като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, представляващ дървена конструкция, оформяща заведение за обществено хранене с размери 2,83 м/ 4,05м. и височина на стрехата от югоизток 2,87м., а от северозапад 2,56м. Конструкцията е изпълнена върху бетонова настилка, към която чрез стоманени планки са монтирани четири дървени колони.В горната част на колоните са монтирани дървени греди с конзоли. От външната страна е изпълнена облицовка с дървена ламперия. Монтирани са врата и два прозореца от ПВЦ профили. Покривът е едноскатен, покрит с етернит. От вътрешната страна стените и таванът са облицовани с OSB плоскости, а над бетоновата площадка е изпълнен под, покрит с теракотни плочи. Обектът е разположен в ПИ с идентификатор 02974.12.31, който е в урбанизирана територия, с начин на ползване за второстепенна улица (скица от АГКК, представена в касационното производство). Имотът е собственост на жалбоподателя Бачковска Света обител. Строителството е извършено през периода 2018г.-2021г. без разрешение за строеж. При тези факти, установени от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, които не се опровергани от ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства, административният съд правилно приема, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗ на ЗУТ, който е от шеста категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 ЗУТ във връзка с чл. 147 ЗУТ и за който се изисква разрешение за строеж. В случая такова не е представено, поради което съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден след 2018 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възражението на жалбоподателя, че не следва да е адресат на заповедта, тъй като не е извършител на строежа, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Това налага заключението, че като собственик на терена жалбоподателят пред първата инстанция и касатор в настоящото производство отговаря за премахването на незаконното строителство. Доводът на жалбоподателя, че описаният в заповедта обект не представлява строеж, а преместваем обект, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, също е неоснователен. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал.1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението им. В случая нареденият за премахване обект по своите конструктивни особености, начин на изграждане и закрепване към терена представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ. В този смисъл са съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,