Решение № 5059 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2015 г.

Решение № 5059 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. М. от гр. Р., чрез пълномощника адв. Р. Н. против решение № 20/22.05.2015 г., постановено по адм. дело № 103/2015 г. по описа на Административен съд гр. Р., с което е отхвърлена жалбата му против решение № ПЕО 27/9.03.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Р., с което е потвърдено разпореждане № 16, протокол № 01014/13.01.2015 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и допълнителни писмени бележки и обосноваващи посочените оплаквания, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт в съответната част. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Р. е отхвърлена жалбата на М. С. М. против решение № ПЕО 27/9.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Р., с което е потвърдено разпореждане № 16, протокол № 01014/13.01.2015 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване. За да постанови този акт съдът е приел, че спорът по делото е свързан с въпроса дали стажът на жалбоподателя през периодите от 1.09.1974 г. до 18.04.1977 г. и от 1.09.1980 г. до 1.09.1985 г. като "завеждащ отдел" в Окръжен пионерски дом гр. Р., както и положения допълнителен труд като лекторски часове за времето от 1.01.2003 г. до 30.06.2014 г. в Техникума по електротехника в гр. Р. отговаря на условията за зачитане като учителски стаж, с оглед прилагане разпоредбите на § 5 ПЗР КСО и в частност на ал. 3, за отпускане на добавка към пенсията в размера, определен в разпоредбата. Според съда в случая правилно не е отпусната добавка на основание § 5, ал. 3 ПЗР КСО по съображения, че лицето няма изискуемия според действащата редакция на разпоредбата учителски стаж от 30 години и 8 месеца. Съдът е обосновал извода, че в случая не са налице основания за зачитане стажа на жалбоподателя през посочените период в Окръжен пионерски дом като учителски, съгласно действащата нормативна уредба към периода на полагане на труда, тъй като заеманата от жалбоподателя длъжност не е "учител" или "възпитател" и не попада в изчерпателно изброените длъжности в нарочния списък по чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, а освен това не е доказано същият да е изпълнил пълната норма на задължителна преподавателска работа. Относно лекторските часове, взети в Техникума по електротехника, съдът е приел, че също няма основания да се зачетат като отделен учителски стаж, доколкото стажът през посочения период е зачетен като учителски и в съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 11 НПОС е зачетен осигурителен стаж съответно на пълните календарни месеци за този период. Изложил е съображения, че в случая не е налице основание за приложение на изключението по чл. 38, ал. 15 НПОС, тъй като не е налице хипотезата на полагане на извънреден труд. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че от М. С. М. до директора на ТП на НОИ гр. Р. е подадено заявление с вх. № ОП-28304/15.09.2014 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; с разпореждане № 2/20.10.2014 г. му е отпусната такава в минимален размер при зачетен осигурителен стаж от втора категория 1 г. 6 месеца и 17 дни и осигурителен стаж от трета категория 38 години, и 11 месеца, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 40 години 10 месеца и 6 дни, от които зачетен като учителски стаж - 28 години 11 месеца и 7 дни. С разпореждане № 16/13.01.2015 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ, пенсията на М. М. е изменена, като е определена в действителен размер, при същите данни за осигурителен стаж и възраст. Не се спори също, че през периодите 1.09.1974 г. до 18.04.1977 г. и от 1.09.1980 г. до 1.09.1985 г. М. М. е работил в Окръжен пионерски дом гр. Р. на длъжност "завеждащ отдел", както и че през периода от 1.01.2003 г. до 30.06.2014 г. е взел /провел/ лекторски часове в установен размер като учител в Техникума по електротехника в гр. Р., където е работил по основен трудов договор. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото е правен и е свързан със зачитането за учителски стаж на осигурителния стаж през периодите от 1.09.1974 г. до 18.04.1977 г. и от 1.09.1980 г. до 01.09.1985 г. като "завеждащ отдел" в Окръжен пионерски дом гр. Р., както и положения допълнителен труд като лекторски часове за времето от 1.01.2003 г. до 30.06.2014 г. в Техникума по електротехника в гр. Р. и в тази връзка - с наличието или липсата на правото на добавката по § 5, ал. 3 ПЗР КСО. Съдът е дал правилен отговор на тези въпроси, като изложените съображения и направените изводи се споделят от настоящия състав на съда. От правна страна, в разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР КСО, в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., е предвидено, че до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и при учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, а в ал. 3 от същия § е предвидено, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 - 3, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. В чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ са регламентирани условията, при които осигурителен стаж се зачита за учителски. По отношение на осигурителния стаж придобит преди влизане в сила на НПОС, т.е. преди 1.01.2000 г. /наредбата е обн. ДВ, бр. 21/2000 г./ е приложима разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. П. това следва да бъде направена преценка дали стажът, положен от М. М. през спорните периоди - 1.09.1974 г. до 18.04.1977 г. и от 1.09.1980 г. до 1.09.1985 г., се зачита като учителски стаж съгласно действащата през този период правна регламентация. През посочения период не съществува легално определение за понятието "учителски стаж", такова е въведено с изменението на чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите с ДВ, бр. 40/1991 г. Според ал. 1 на чл. 41 ППЗП, учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения; за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на директорите и зам.-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа, а според ал. 2, учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В ал. 3 е регламентирано, че учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно ПМС № 63 от 1991 г. Идентични условия за зачитане на положения осигурителен стаж като "учителски стаж" са регламентирани в сега действащите разпоредби на чл. 19, ал. 1 и 2 НПОС. Правилно първоинстанционният съд е направил извода, че заеманата от М. М. длъжност "завеждащ отдел" в Окръжен пионерски дом гр. Р. не е идентична на длъжностите "учител" или "възпитател" в учебно или възпитателно заведение. Очевидна е разликата в наименованието на длъжностите, а същностно съдържание на осъществяваните трудови функции на заеманата от М. М. длъжност, което да е идентично с това на учител или възпитател, не е доказано. Представената пред съда длъжностна характеристика изх. № 120/2.04.2015 г. от Общински детски център за култура и изкуство гр. Р. е съставена за целите на съдебното производство, което е видно както от съдържанието на документа, в което е посочено, че същият се отнася за заеманите длъжности от М. С. М. през периодите от 1.09.1974 г. до 18.04.1977 г. и от 1.09.1980 г. до 1.09.1985 г., както и от изричната бележка в края на документа, че е съставен, за да послужи пред Административен съд гр. Р.. Този документ по своето съдържание представлява писмено свидетелско показание относно релевантните по настоящия правен спор факти и обстоятелства, включително относно заеманите от М. М. длъжности в Окръжен пионерски дом гр. Р. през посочените периоди, осъществяваната от него преподавателска дейност, притежаваната квалификация, както и описание на трудовите функции, които са били изпълнявани на тази длъжност. Длъжностната характеристика по своята същност е документ, който се отнася за длъжност, а не за конкретно лице. Писменото свидетелско показание, каквото представлява представеният по делото писмен документ с изх. № 120/2.04.2015 г., наречен "длъжностна характеристика" не е длъжностна характеристика, предвид своето съдържание и датата на съставяне, поради което не представлява допустимо доказателствено средство нито в административното, нито в съдебното производство. Поради това, не е доказано изпълнението на изискванията по чл. 41, ал. 1 ППЗП (отм.). Правилна е преценката на съда, че не са изпълнени кумулативните предпоставки и по ал. 2 на чл. 41 ППЗП (отм.), тъй като не е доказано, че М. М. е изпълнил пълната норма за задължителна преподавателска работа. Свидетелските показания за установяване на преподавателската заетост са недопустимо доказателствено средство, тъй като за това обстоятелство следва да е съставен писмен документ - материална книга за преподавателска заетост /за взет учебен материал и учебни часове от преподавател/ и не е доказано, че такъв документ е съществувал и е унищожен не по вина на лицето. В писмо изх. № 94М-7280-1#1/21.04.2015 г., издадено от О. Р. се съдържат данни, че за ОС на ДПО "Септемврийче" - Р. се съхраняват разплащателни ведомости, но не са приемани и не разполагат с търсените документи /материална книга за взет учебен материал и учебни часове/. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че със свидетелски показания в съдебното административно производство не могат да се установяват релевантните за конкретния спор факти. Правилна е преценката на съда и относно доказателствената сила на писмената декларация с нотариална заварка на подписа на Н. М. П., посочена като бивш директор на Окръжен пионерски ом - гр. Р. за периода 1.01.1073 г. - 1.05.1983 г. Предвид изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано изпълнението на предпоставките за зачитане като учителски стаж на стажа, положен от М. М. на длъжност "началник отдел" в Окръжен пионерски дом - гр. Р. през периодите от 1.09.1974 г. до 18.04.1977 г. и от 1.09.1980 г. до 1.09.1985 г. Изводите на съда са правилни и относно зачитането за учителски стаж на положения труд като лекторски часове за времето от 1.01.2003 г. до 30.06.2014 г. в Техникума по електротехника в гр. Р.. Както вече се посочи през този период жалбоподателят е работил по трудово правоотношение като преподавател в същия техникум, осигурителният му стаж е зачетен при пълни осигурителни месеци, наред с това е зачетен като учителски стаж. Спорът е само относно допълнителните лекторски часове, положени по същото правоотношение, чийто размер е установен с удостоворение изх. № 1075/15.02.014 г., издадено от това средно училище - ПГЕЕ гр. Р.. Правилен е изводът на съда, че няма основание за зачитане на осигурителен стаж в размер по-голям от календарното време, тъй като лекторските часове на преподавателите в училища не са регламентирани като извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда. Освен това в конкретния случай не може да се направи извод, че положения от М. М. труд под формата на лекторски часове отговаря на определението за извънреден труд по смисъл на цитираната разпоредба от Кодекса на труда, тъй като според съдържанието на посоченото по-горе удостоверение, всички лекторски часове през процесния период са проведени в рамките на установеното работно време при 8-часов работен ден. Всички съображения, които са изложени в касационната жалба за това, че лекторските часове на учителите неправилно не са регламентирани като извънреден труд се отнасят до възприетото законодателно разрешение, а не до правоприлагането, поради което не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че няма основание за зачитане на стажа на касационния жалбоподател през спорните периоди като учителски стаж. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила . Жалбоподателят би могъл да претендира установяване на осигурителния си стаж през спорните периоди като учителски стаж по реда, предвиден в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, след което евентуално да поиска изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като не са претендирани от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение