Решение № 9475 от 10.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Синемениджмънт България АД, подадена чрез адвокат М. Петрова, против Решение 4620/06.07.2022 г., постановено по административно дело 13109/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РА50-504/02.07.2019 г. на Главния архитект на Столична община. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или разрешаване на спора по същество чрез отмяна или прогласяване за нищожна на процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Петрова, който моли да бъде уважена по изложените съображения и претендира разноски. За ответника, Главен архитект на Столична община се явява главен юрисконсулт К. Керемедчиев, който изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила. Представя писмени бележки и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Г. Деянова се представлява от адвокат Василев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение и се присъдят сторените от доверителката му разноски. Г. Лилова и Ц. Пешева се представляват от адвокат Сълова, която счита касационна жалба за неоснователна. М. Илиева се представлява се от адвокат Димов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. За С. Шопов и Я. Шопов се явява адвокат Господинов, който изразява становище за основателност на касационната жалба, като моли съдебното решение и процесната заповед да бъдат отменени. Ответната страна Крез ЕООД се представлява от адвокат Аджиларска, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор. Ответната страна Конярски ЕООД се представлява от адвокат Павлова, която посредством писмен отговор и лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. С. Войнова се представлява от особен представител адвокат Т. Мечкова, която счита оспореното съдебно решение за правилно. Постъпил е отговор от С. Няголов чрез адвокат Н. Димов, който счита касационната жалба за основателна и моли да бъде уважена. Останалите ответни страни Л. Стойнев, К. Василев, Б. Георгиева, Б. Бонева, Б. Алексиева, Б. Георгиев, В. Илиев, В. Шопов, В. Бонева, В. Иванова, В. Божилов, Г. Орозов, Г. Иванов, Г. Пожгай, Д. Данев, Д. Бонев, Е. Пулев, Е. Илиев, Й. Божилов, Й. Бонев, К. Данева, Л. Пулева, Л. Пулев, Л. Стойнев, М. Иванов, М. Алексиева, Н. Николова, Н. Станчева, Р. Бонев, С. Алексов, С. Стоева, С. Пулева, С. Еремиева, С. Данев, С. Илиев, С. Попова, Х. Стоев, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административното производство е започнало със Заповед РД-09-50-1204/15.07.2010 г. на Главния архитект на Столична община, поправена в частта на обхвата с негова Заповед РД-09-50-1250/07.10.2011 г., с която служебно е допуснато изработването на проект за План за регулация и застрояване за местност Германски ливади, разположена северно от Софийски околовръстен път, район Панечерево, по реда на чл. 16 ЗУТ. С процесната заповед е разделено административното производство разрешено е да се изработи проект по чл. 16 ЗУТ за имотите, попадащи в кв. 1 и кв. 2 от проекта за м. Германски ливади, като от изток граница е по западната граница на канала, а от запад, север и юг границата за разработка по проекта, изработен въз основа на посочените по-горе заповеди, като се възложи преработка на проекта. За останалата част от обхвата на проекта, извън кв. 1 и кв. 2 се възлага преработка на проекта, като и за двата обхвата важат всички предписания и извършени до момента производствени действия. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и са изслушани заключения по основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на всички поддържани пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. На първо място, не се установява сочената от касационния жалбоподател нищожност на заповедта. Съгласно приложимата към момента на започване на производството норма на чл. 124, ал. 2 ЗУТ, в редакцията й преди промяната с ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., компетентен да възложи изработването на ПУП е кметът на съответната община, респективно упълномощено от него лице на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ, каквото в случая е Главният архитект на Столична община според представените по делото упълномощителни заповеди. Налице е преходна разпоредба (§ 124, ал. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ, обн. ДВ, бр. 82/2012 г.), според която започнатите производства по изработване на общи и подробни устройствени планове, които не са приключили до влизането в сила на този закон с издаване на акт за одобряването им, се одобряват по досегашния ред, поради което именно Главният архитект е органът, в чийто правомощия е да проведе и приключи административното производство, в това число и да го раздели на две производства, както е сторил с процесната заповед. С оспорения акт предметът на административното производство не е променен, като единствено се намалява териториалния обхват на допуснатия за изработване първоначален проект, което административнопроизводствено действие е в правомощията на компетентния орган и за извършването му няма законова забрана. Ето защо, неоснователно е възражението за приложимост на разпоредбата чл. 133, ал. 1 ЗУТ, която касае различена от процесната хипотеза, а именно когато в процеса на изработване на ПУП се налага инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти. Посредством специални знания, съдът е установил, че територията по т. 1 от заповедта, включваща кв. 1 и кв. 2 е физически обособена и отделена посредством естествена граница от изток спрямо останалата територия в обхвата на цялостния план, поради което разделянето на производството би довело до по-бързото му приключване, без да се затрудни одобряването на окончателните актове. По този начин, както правилно е приел съдът се постига благоприятен ефект, бързина и процесуална икономия. Предвид изложените мотиви, настоящият състав счита, че първостепенният съд е приложил и тълкувал правилно материалния закон. Не се установиха сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и каквито и да било други нарушения. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Що се отнася до конституираните заинтересовани страни по делото, настоящата инстанция установи, че първостепенният съд е спазил разпоредбата на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 162, ал. 2 АПК, като е конституирал и призовал главните страни, както и всички лица, за които оспореният административен акт е благоприятен. Лицата, за които се твърди, че са били засегнати от заповедта са разполагали със самостоятелно право на жалба, което след като не са упражнили, то не е следвало да бъдат конституирани като страни по делото. Отделен е въпросът, че касационният жалбоподател не може да брани чужди процесуални права, сочейки като основание за отмяна на съдебното решение неучастието в съдебното производство на трети лица. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответните страни, които са заявили и доказали извършването на съдебно-деловодни разноски следва да се присъдят такива както следва : в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева; в полза на Крез ЕООД 1080 лева; в полза на Конярски ЕООД 720 лева; в полза на Г. Деянова - 1250 лева; в полза на М. Илиева 1250 лева; в полза на Г. Лилова и Ц. Пешева 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,