Решение № 500 от 26.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 541/2009 г.

Решение № 500 от 26.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 541/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия К. Г. К. против решение № 99 от 24.VI. 2009 г. по внохд № 163/2009 г. на Варненския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК с искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, или за изменяването му и намаляване наложеното на К. наказание. В съдебно заседание двамата защитници на подсъдимия поддържат жалбата с искане за отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Повереникът на частните обвинители Н. Ив. А., Х. Ат. Х. и М. Ат. Х. писмено възразява срещу основателността на жалбата и иска оставяне на въззивното решение в сила, каквото заключение дава и представителят на ВКПр. Върховният касационен съд установи: С присъда № 11 от 15.IV.2009 г. по нохд № 65/2009 г. на Разградския окръжен съд, К. Г. К. е признат за виновен в това, че на 30.IХ.2008 г. в Разград, действайки в нарушение на Наредба № 10 от 7.ХII.2004 г. За осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари - на т. т. 9, 12, 36.5, 36.6 и т. 37 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от тази Наредба - е причинил по непредпазливост смъртта на 62-годишния А. Х. А. от Разград, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяването на пострадалия, за което и на основание чл. 123, ал. 4 във вр. с ал. 2 НК е осъден на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не е основателно оплакването за незаконосъобразност на присъдата и въззивното решение, подкрепено с довода, че допуснатите от подсъдимия нарушения на Наредба № 10 не са в причинна връзка със злополуката, при която е настъпила смъртта на Ат. Хр. А. Безспорно е установено, че подсъдимият, назначен във "Велмет" ЕООД като монтьор-електромеханик, не е бил правоспособен водач на мотокар и електрокар, поради което не е имал и правото да управлява собствения на ЕТ "Проданов-Проданов-Д-Продан Проданов" високоповдигачен мотокар, модел ДВ 1792.33.20, въпреки даденото му от Продан Йорд. Проданов нареждане. С това подсъдимият е нарушил чл. 9 от Наредба № 10, а липсата на отговарящи за правоспособността теоретични знания и практически умения е довела до нарушаването и на т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от същата Наредба, п р я к а п о с л е д и ц а, от което нарушение е падането на качения върху мотокара пострадал, при което падане е получил несъвместими с живота увреждания и около 2 часа по-късно е починал. За ангажиране отговорността на подсъдимия е без всякакво значение, дали падането на пострадалия от мотокара се дължи на внезапно влошаване на здравословното му състояние или на загуба на равновесие вследствие недоброто подреждане и балансиране на товара, върху който се е намирал, след като при всички случаи присъствието на А. на това място е било изрично забранено и задължение на подсъдимия е било да следи за спазването на тази забрана. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, за да бъде намалявано, а изброените в жалбата смекчаващи отговорността на К. обстоятелства, съдилищата са съобразили при индивидуализацията му. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение