Решение № 7869 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13941/2015 г.

Решение № 7869 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13941/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К., от гр. В., подадена чрез пълномощника адвокат В. С. срещу решение № 633 от 28.10.2015 г. по адм. дело № 590/2015 г. на Административен съд П., с което отхвърлена жалбата му против Решение № МП-12659#2/2.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № 5309094607 № 3/прот. № № 01338 от 29.12.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. П., и са присъдени разноски. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. П. не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 633 от 28.10.2015 г. по адм. дело № 590/2015 г. Административен съд П. е отхвърлил жалбата на К. К. К. против Решение № МП-12659#2/2.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № 5309094607 № 3/прот. № № 01338 от 29.12.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. П., и е присъдил разноски. Установено е от фактическа страна, че К. К. е подал заявление № МП-5606/25.02.2014 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Въз основа на приложените документи към заявлението и допълнително представените такива в хода на административното производство и по справки, извършени в Регистъра на осигурените лица, пенсионните органи са изготвили опис на редовно оформения трудов/осигурителен стаж и са приели, че общият осигурителен стаж на лицето К. към датата на инвалидизирането му-17.12.2013 г. възлиза на 30 години, 04 месеца и 07 дни. С Разпореждане № 5309094607 № 3/прот. № N01338 от 29.12.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като същата е определена в общ размер на 243,22 лева. Това разпореждане е обжалвано в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО пред Директора на ТП на НОИ - П. относно продължителността на признатия с него осигурителен стаж. С Решение № МП-12659#2/2.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П. разпореждането е потвърдено. За установяване на осигурителен стаж през първия спорен период- от 1.07.2000 г. до 8.03.2004 г., през който жалбоподателят е бил управител на търговско дружество- пенсионните органи са извършили редица процесуални действия в хода на административното производство. В представената осигурителна книжка № 80016, издадена на 2.07.1999 г., има надлежно извършена на 2.09.2014 г. заверка на осигурителен стаж и доход за периода от 22.03.2004 г. до 30.09.2005 г. На 1.12.2014 г. К. е представил втора осигурителна книжка, издадена на 2.04.2014 г. за спорния период от 1.07.2000 г. до 8.03.2004 г., в която е отразен осигурителен стаж в "П. п." гр. В.. Видно от съдържанието на тази осигурителна книжка, е че същата не е подписана/ заверена от финансов ревизор при ТП на НОИ гр. П., а е подписана само от осигурителя и осигурения. В хода на съдебното производство К. е представил в заверено копие трудова книжка № 140, в която е отразен трудов стаж за спорния период от 1.07.2000 г. до 8.03.2004 г. в "П. п. - В." ЕООД. Въз основа на така събраните доказателства е прието, че общия осигурителен стаж към датата на инвалидизирането-17.12.2013 г. възлиза на 30 години, 04 месеца и 07 дни. Съдът е приел в мотивите си, че първият спорен период- 1.07.2000 г. - 8.03.2004 г. не е признат за осигурителен стаж поради това, че в осигурителната книжка, издадена на 2.04.2014 г., този стаж не е надлежно заверен. По отношение на втория спорен период - 27.05.1988 г. -9.07.1989 г. осигурителният стаж не е зачетен поради очевидната неточност в цифровото и словесното изписване на продължителността му в трудовата книжка- "03 месеца и 09 дни" вместо действителната продължителност, която е 01 г. 01 месец и 09 дни. Решението е правилно. По отношение на първия спорен период-1.07.2000 г. -8.03.2004 г. - правилно осигурителният стаж не е приет, тъй като в осигурителната книжка този стаж не е надлежно заверен. Липсва надлежно подписана и заверена осигурителна книжка за посочения период от ТП на НОИ за осигурителен стаж в "П. п." В.. Осигурителната книжка не е подписана/ заверена от финансов ревизор при ТП на НОИ гр. П., а е подписана само от осигурителя и осигурения. Не съществува възможност спорният стаж да бъде зачетен само по представената трудова книжка, тъй като разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от НПОС посочва документът, с който се заверява осигурителния стаж на управителите на търговски дружества по договор за управление и контрол, и това е осигурителната книжка. Изложените в обратната насока оплаквания не могат да бъдат възприети. Цитираната съдебна практика е неотносима към настоящия казус. Вторият спорен период- 27.05.1988 г. -9.07.1989 г. също не е зачетен за осигурителен стаж поради очевидната неточност в цифровото и словесното изписване на продължителността му в трудовата книжка. В случая не са налице предпоставки за извършване на корекция, тъй като разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е неприложима. К. разполага с друг процесуален ред за корекция на осигурителния му стаж. Като е изложил аналогични мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,