Решение № 4627 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2010 г.

Решение № 4627 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Цеца Венелинова Бонева-Ненкова от гр. Видин против Решение № 19 от 26.05.2010 г. по адм. д. № 54/2010 г. на Административен съд-Русе, с което отхвърлена жалбата срещу ППСПДВ № 7167/Е/09.05.2007 г. на началника на Митница Видин, потвърдено с Решение № У-4405-0212/30.10.2009 г. на директора на РМД-Русе за определени публични държавни вземания в размер на 686 лв., от които мито - 572 лв. и ДДС-114 лв., ведно със законната лихва за забава в размер на 465 лв., считано за периода 19.02.2002 г. - 09.06.2007 г. и законната лихва до окончателното плащане на задължението. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отмени обжалваното решение на РМД-Русе и потвърденото с него ППСПДВ на Митница-Видин. Ответникът по касационната жалба - началника на Митница Русе, и заинтересованите страни - Директорът на Агенция "Митници" и началника на Митница Лом, не вземат становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на решението като правилно. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания на Началника на Митница Видин и потвърждаващото го Решение на Директора на РМД-гр. Русе за определени митнически задължения за внос на употребяван лек автомобил марка "Опел Кадет", за който неправомерно е ползван преференциален режим. За да мотивира решението си, административният съд е приел, че не са оборени констатациите в обжалвания административен акт на митническите власти, които са въз основа на последваща проверка, извършена на основание чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране, и установяват, че декларацията за преференциален произход на стоката е изготвена от неустановено лице, различно от фирмата продавач, поради което германските митнически власти не могат да потвърдят, че посоченото в договора за покупка превозно средство е стока с произход по смисъла на Протокол 4 от Спогодбата ЕО/България. При тези неопровергани данни, вносителят не може да ползва преференции при внос на лекия автомобил и законосъобразно са му определени задължения за мито, ДДС и лихви за забава. Решението е постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Не се спори, че на 13.02.2002 г. касаторът е осъществил внос от Германия в Република България на употребяван лек автомобил марка "Опел Кадет". Въз основа на представен от него договор за покупко-продажба и декларация за произход, в които е отразено, че произходът на автомобила е от Европейската общност, митническите власти са приложили Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България от друга страна, обн. в ДВ бр. 61/1995 г. в сила за Република България от 01.02.1995 г. и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България част от вътрешното ни законодателство, и са приложили при обмитяване на автомобила преференциални тарифни мерки. Впоследствие, на основание чл. 32 от Протокол № 4 относно дефиницията на понятието "Стоки с произход" и методите на административно сътрудничество, приет с Р№ 1/97 г. на МВнР, обн. в ДВ бр. 100/98 г., в сила за Република България от 01.01.1997 г., издаден към Споразумението, митническите власти са извършили последваща проверка, поради съмнения относно достоверността на представената декларация и договор, като са изпратили договора и декларацията на страната на износа с молба за проверка на достоверността им. Резултатът от насрещната проверка установява, че декларацията за произход е с неустановено авторство, като не е подписана от фирмата изготвила и подписала договора за покупко-продажба на автомобила. При този резултат от проверката, документиран в писмо от 04.03.2005 г. изпратено от митнически орган в Мюнстер, Германия, по повод писмо-запитване от Агенция "Митници" МФ, РБългария с изх. № 44 05 0214/21.07.2003 г. на база официалните данни от последващата проверка, митническите власти са приели, че не са налице предпоставки за предоставените преференции при обмитяването на вноса и са определили допълнителни митнически задължения с обжалваното ППСПДВ. В хода на съдебното оспорване на акта, по искане на жалбоподателя съдът е открил производство по оспорване на официален документ - писмото-отговор от митническите власти на Германия. Поради непредставяне от страна на жалбоподателя на каквито и да е доказателства за оборване истинността на официалния документ и съдържащите се в него данни, съдът е приел, че официалният документ се ползва с доказателствена сила и същият установява, че автомобилът, предмет на вноса не е стока с произход. Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя, че уведомяването му за задълженията е след тригодишния срок, във вр. с разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от Закона за митниците и е приел същото за неоснователно с мотиви, че срокът за уведомяване е спазен предвид датата на установяване на обстоятелствата при последващата проверка, като уведомление е връчено своевременно на вносителя. Поради неплащане доброволно на установените задължения, е издадено ППСПДВ, което е било предмет на оспорване пред горестоящия административен орган и пред съда. При тези данни Административен съд Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и по чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,