Решение № 13104 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6659/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Н. Пеева, срещу Решение 2121 от 31.03.2021 г., постановено по адм. дело 8608/2020 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и моли да бъде постановено ново по същество, с което да бъде отхвърлен предявения Е. Икова, в качеството й на наследник на И. Иков, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Е. Икова, в качеството й на наследник на И. Иков, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. В. Деспотов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна при следните съображения: Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на И. Иков против СДВР, с която на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., изразяващи се в душевна болка, срам, унижение от уронването на офицерската чест и достойнство вследствие незаконосъобразен административен акт Заповед 312 от 18.07.2012 г., издадена от началника на 08 РУП - СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от една година, ведно със законната лихва от 10.02.2014 г. Твърдяната незаконосъобразност на посочения административен акт е основал на отмяната й с влязло в сила съдебно решение 1854 от 19.03.2013 г., постановено по адм. дело 7313/2012 г. от АССГ. В хода на съдебното производство ищецът е починал и на негово място на основание чл. 227 ГПК е конституирана неговата наследница по закон Е. Икова. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират относими към предмета на спора доказателства, които са събрани. Със събирането, анализирането и обсъждането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил изцяло предявения от И. Иков против СДВР иск като основателен и доказан. За да постанови този резултат е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразните действия/бездействия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действията или бездействията и настъпилата вреда. Липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са основателни. Неправилно решаващият съд е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил фактите, на които основава претенцията си. В случая не е доказано наличието на вреди, както и пряката и непосредствената им причинна връзка с посочения административен акт, което обуславя неоснователност на исковата претенция. Не е спорно, че е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт. За да приеме, че твърденията на ищеца за наличие на неимуществени вреди са доказани, съдът от първата инстанция се е позовал на свидетелските показания дадени от разпитаните по делото свидетели, които изцяло е кредитирал. Показанията на свидетелите обаче са неубедителни и твърде общи. Свидетелката В. Господинова сочи, че ищецът бил притеснен как ще приключат проверките и бил под напрежение, защото се страхувал впоследствие да не продължат проверките и да му наложат по-тежко наказание, по-скоро не се чувствал добре, но колегите му го уважавали и не били резервирани към него. Свидетелят Л. Лазаров заявил, че знае за три дисциплинарни производства срещу ищеца и свидетелствал, че Иков бил с разклатено здраве и силно притеснен поради възможното му уволнение. Свидетелят Н. Гешев сочи, че ищецът му споделил за започнато дисциплинарно производство и че се чувствал много зле за обвинение, за което няма вина. Преживял много тежко наложеното му дисциплинарно наказание и споделил за присмиване от страна на колегите му. Всички разпитани свидетели не свидетелстват за чувство за несправедливост, накърнено професионално име, чест и лично достойнство, още по-малко коментират конкретни неприятни психически изживявания. В случая с показанията на свидетелите единствено е установено наличието на негативни емоции, които са нормално съпътстващи всяка такава намеса на дисциплинарните органи в процеса на налагане на дисциплинарно наказание и не се отличават с особености, които да доведат до заключение за понесени неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния, но само тогава, когато справедливостта налага, с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, във всеки един случай да бъдат възмездени. Обективно в случая не е установено състояние, обуславящо основателност и доказаност на претенцията, поради което искът е неоснователен и недоказан, и като такъв е следвало да бъде отхвърлен изцяло. Като го е уважил съдът е постановил неправилно съдебно решение, което ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество, като се отхвърли иска. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото е неоснователна. Не следва да бъде уважена и претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, т.к. съгласно § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр.94/2019 г.) изменението в чл. 10 с.з. се прилага за искови молби, подадени след влизането му в сила, а настоящият случай не попада в тази хипотеза. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ до влизането в сила на допълнението обн. ДВ, бр.94/2019 г. означава, че юрисконсултско възнаграждение не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение