Решение № 862 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12502/2009 г.

Решение № 862 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12502/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 14.07.2009 г. по адм. д. № 144 от 2009 г. Шуменският административен съд е отхвърлил жалбата на Иван Вълчев Иванов от Варна против решение № 21 от 1.04.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Шумен и потвърденото с него разпореждане № ГПР - 3725 § 1 от 9.12.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". С това разпореждане е отменено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО разпореждането от 7.01.2004 г., което на същото лице е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 4.12.2003 г. и същевременно му е отказано правото на пенсия. Против това решение на административния съд Иван Вълчев Иванов е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че с искането си за отпускане на пенсия Иван Вълчев Иванов (касатор) е приложил заповед за прекратяване на договора за кадрова военна служба от 04.12.2003 г. и е декларирал, че считано от тази дата е прекратено и осигуряването му, че това искане е било уважено с разпореждане от 7.01.2004 г. и че със заявление от 6.03.2008 г. е поискал преизчисляване на пенсията за допълнително представен осигурителен стаж, придобит като учител от 19.09.2003 г. до 1.09.2005 г. по трудов договор с ПГ по строителство, архитектура и геодезия - Шумен. При тези констатации административният съд е приел, че към датата 4.12.2003 г., от която е прекратено трудовото му правоотношение с Военното училище, осигуряването на касатора не е било прекратено и той не е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че тези данни се потвърждават в писменото заключение на вещото лице и по тази причина е потвърдил разпореждането, с което след отменяване на разпореждането за отпускане на пенсията, на лицето се отказва да му бъде отпусната такава пенсия. Това становище на административния съд е правилно. От данните по делото е видно, че желанието на касаторът е било да бъде пенсиониран и да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 4.12.2003 г. и да продължи да работи по трудовото правоотношение от 19.09.2003 г., но вече и като "работещ пенсионер". Това му намерение, обаче, е било по начало неосъществимо, защото според правилото на чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, а за да е налице прекратяване на осигуряването е необходимо да е прекратена трудовата дейност (въобще, а не само трудовото правоотношение - сравни редакцията на чл. 10, ал. 1 КСО до 4.01.2002 г. и сегашната редакция на чл. 10 КСО, която е в сила от 4.01.2002 г.). В случая касаторът към датата 4.12.2003 г. е бил с едно прекратено трудово правоотношение, но второто не е било прекратено. Следователно той въобще не е прекратявал трудовата си дейност по смисъла на чл. 10 КСО, а това означава, че при него не е било налице прекратяване на осигуряването като предпоставка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението си от 25.04.2006 г. по адм. д. № 716 от 2006 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал закононарушение, което да налага отменяване на решението по касационен ред. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Твърдението в касационната жалба, че обжалваното разпореждане било предхождано от мълчалив отказ, е правно несериозно, поради което е излишно неговото обсъждане. Особеност на отказите като административни актове се изразява в това, че тези актове се издават по искане на адресатите им. Обжалваното разпореждане обаче е издадено по инициатива на ръководителя "Пенсионно осигуряване", поради което в този случай не може да се говори за мълчалив отказ, който би могъл да бъде обжалван пред съда. Другото твърдение, че била изтекла погасителната давност, предвидена в КСО е също правно несериозно. Това твърдение може да бъде разгледано в друго производство, образувано за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания - чл. 115 КСО. В настоящето производството се разглежда въпроса за датата, от която за касатора се поражда правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а съгласно чл. 105, ал. 1 КСО това право не се погасява по давност, както правилно е прието от административния съд. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,