Решение № 5149 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2016 г.

Решение № 5149 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Индустриална зона В.- запад" ЕООД срещу Решение № 2573/03.12.2015 г., постановено по адм. дело № 996/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03-1400491-091-02/18.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена с Решение № 797/27.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., в частта, с която е установен и начислен корпоративен данък за 2010 г. по ЗКПО в размер на 245 920,65 лева и лихви за просрочие от 87 427,42 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото е доказана продажбата на собствените му акции, поради което било налице основание за отписване на финансовия му актив, а като приел материална законосъобразност на РА, в частта на установеното задължение за корпоративен данък и лихви в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството с неправилно осчетоводени разходи от продажбата на този финансов актив, първоинстанционния съд постановил неправилно решение. Иска да бъде отменено решението и да бъде постановено ново, с което да бъде отменен РА, в обжалваната му част. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП )- В., чрез юрк. В., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение, както и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 863,48 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд (АС) - В. е образувано по жалба на "Индустриална зона В.-запад" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03-1400491-091-02/18.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена с Решение № 797/27.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., в частта, с която е установен и начислен корпоративен данък за 2010 г. по ЗКПО в размер на 245 920,65 лева и лихви за просрочие от 87 427,42 лева, вследствие на прилагане на чл. 77 ЗКПО - разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и преобразуване на финансовия резултат в увеличение със сумата от 3 914 209,39 лева. С обжалваното в настоящото производство решение, АС - В. е отхвърлил жалбата на "Индустриална зона В.-запад" ЕООД срещу РА, в обжалваната му част и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. разноски в размер на 5 863,48 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - В. е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, както и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), въз основа на които приел, че по делото не се установява "Индустриална зона В.-запад" ЕООД да е продало към края на 2010 г. притежаваните от него акции на "Д. солар" ЕАД на "Х. К. /Оувърсийз/ Лимитед". Обявените актове по партидата на "Д. солар" ЕАД към 3.04.2011 г. сочили, че "Индустриална зона В. запад" ЕООД е продължило да бъде 100% собственик на капитала на "Д. солар" ЕАД и да управлява неговата дейност, чрез участие в Общо събрание и вземане на решения по основни въпроси от неговата компетентност. При тези факти, АС - В. приел, че законосъобразно органа по приходите са приели, че "Индустриална зона В.-запад" ЕООД, като компания - майка не е загубил контрол върху дъщерното предприятие, при което да са налице условията на § 34 от МСС 27, респективно на § 20 от МСС 39 за отписване на финансовия актив в неговата цялост. Като е сторил това и е отчел сумата 3 914 209,39 лева - разлика между балансовата стойност на продадени акции и договорено възнаграждение като разход, "Индустриална зона В.- запад" ЕООД допуснал нарушение на счетоводното законодателство. Посочената сума следвало да се третира като разход, отчетен в нарушение на счетоводното законодателство, с оглед на което законосъобразно органът по приходите извършил с нея увеличение на финансовия резултат за 2010 г. за данъчни цели на основание чл. 77 ЗКПО и определил корпоративен данък за 2010 г. в размер на 245 920,65 лева и лихви за просрочие от 87 427,42 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е имало спор, че през 2010 г., ревизираното лице "Индустриална зона В.-запад" ЕООД е осчетоводило финансов разход от 3 914 209,39 лева от продажба на акции, съгласно договор за покупко-продажба на акции с опция за обратно изкупуване от 20.12.2010 г., сключен между ревизираното лице, като продавач и "Х. К. Л. - Никозия, като купувач. Не е било спорно, че осчетоводения разход представлява разлика между балансовата стойност на 8 400 000 акции, представляващи 100 % от капитала на "Д. солар" ЕАД (8 440 000 лева) и договореното възнаграждение от 4 526 000 лева по договор за продажба на акции с опция за обратно изкупуване от 20.12.2010 г., завишена с 209,39 лева, поради допусната техническа грешка при отчитане на разхода. Също така не е било спорно, че "Д. солар" ЕАД, ревизираното лице "Индустриална зона В.- запад" ЕООД и "Х. К. Л. - Никозия са свързани лица, както и че ревизираното лице е упражнило правото си на обратно изкупуване на акциите на "Д. солар" ЕАД на 15.05.2011 г., а между страните по договора от 20.12.2010 г. не е извършено разплащане, нито преди, нито след упражняване на правото за обратно изкупуване на акциите. Спорни по делото са били въпросите относно наличието на основание за отписване на финансовия актив и отчитане на сумата от 3 914 209,39 лева, представляваща разлика между балансовата стойност на акциите на "Д. солар" ЕАД и договореното възнаграждение по Договор за продажба на акции с опция за обратно изкупуване от 20.12.2010 г., като разход от загуба на финансов актив за 2010 г. Правилно първоинстанционния съд е приел за установено, че по делото не се установява релевантния за отписване на актива факт - продажба на притежаваните от "Индустриална зона В.- запад" ЕООД акции на "Д. солар" ЕАД на кипърското дружество "Х. К. /Оувърсийз/ Лимитед" - Никозия. Правилно съдът е приел, че с представеният договор за покупко-продажба на акции с опция за обратно изкупуване от 20.12.2010 г., ревизираното лице единствено се е задължило да прехвърли в полза на купувача акциите на "Д. солар" ЕАД, представляващи 100% от капитала му, тъй като регламентацията на отношенията в договора буквално е: "продавачът ще продаде на купувача, а купувачът ще купи..." С оглед заявената воля на страните по договора, както и с оглед приложимата разпоредба на чл. 185, ал. 2 от Търговския закон, която регламентира, че прехвърлянето на поименни акции /каквито са процесните според устава на дружеството и останалите документи/ се извършва с джиро, правилно съдът е приел, че коментираният договор не доказва продажба на процесните акции и няма прехвърлитен /конститутивен/ ефект. Правилно съдът е приел, че не може да служи като доказателство за продажба на процесните акции и съставения протокол - финансови активи № 4000000022/23.12.2010 г. с издател "Индустриална зона В. запад" ЕООД и получател "Х. К. Л., тъй като освен, че не е спазена формата за продажба на акции и не е подписан от купувача. Правилно съдът е приел, че по делото не са представени джира за прехвърляне на акциите, които единствено представляват валидна форма за тяхната продажба. Правилно съдът е приел, че не може да служи като доказателство за продажба на акциите и представената от ревизираното лице Книга на акционерите на "Д. солар" ЕАД, във варианта, в който е отразено джиросването на акциите в полза на новия собственик, тъй като при представяне на тази книга в няколко варианта и при оспорването и от ответната страна с твърдение, че вярната книга е обявената в търговския регистър по партидата на "Д. солар" ЕАД, според която към 03.04.2011 г., основният капитал на дружеството в размер на 8 440 000 лева, разпределен в 8 440 000 броя обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лева принадлежал в цялост /100%/ на "Индустриална зона В.- запад" ЕООД, верността на книгата на акционерите, на която се позовава ревизираното лице не е потвърдена с останалите събрани по делото доказателства. Обосновано в тази насока, съдът приема, че при конкуренция между представено в ревизионното производство едва през 2014 г., респективно в с. з. копие на Книгата на акционерите и обявената още през 2011 г. такава в търговския регистър, следва да се даде вяра на втората. Този извод е съобразен и с нормата на чл. 10 ЗТР - "Доверие в търговския регистър", съгласно ал. 1 от която трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, така и на обявяването, дори и ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт не съществува, поради което правилно съдът е кредитирал именно обявената в търговския регистър Книга на акционерите на "Д. солар" ЕАД към 03.04.2011 г., видно от която собственик на акциите е изцяло ревизираното лице. Този извод се подкрепя и от останалите обявени в търговския регистър актове - покана до едноличния собственик на капитала за Общо събрание на 3.04.2011 г. на "Д. солар" ЕАД - "Индустриална зона В. запад" ЕООД, списък на акционерите, присъствали на проведеното на същата дата Общо събрание на дружеството - "Индустриална зона варна запад" ЕООД, протоколното решение на едноличния собственик на капитала /решение на общото събрание/ на "Д. солар" - взето именно от "Индустриална зона В. запад" ЕАД като едноличен собственик на капитала по въпроси, свързани с управлението на дружеството и освобождаване и избор на нов чл. на управителния му орган - СД. В този смисъл е и отразяването от ревизираното лице като собственик на 100% от акциите на "Д. солар" ЕАД във финансовия му отчет към края 2010 г., заверен от регистриран одитор, който факт е потвърден и със заключение по назначена експертиза. С оглед изложеното, правилно АС - В. е приел, че представените доказателства от ревизираното лице не установяват продажба на притежаваните от него акции на "Д. С." ЕАД на кипърското дружество, а напротив от обявените актове в търговския регистър, единият от които изхожда от самия него и носи подписа на неговия представителен орган се установява липса на извършено такова отчуждаване. По тези съображения, доводите на касатора, че е доказана продажба на акции, като основание за отписване на финансовия акт е неоснователен. При тези факти, правилно АС - В. приел, че "Индустриална зона В.-запад" ЕООД, като компания - майка не е загубил контрол върху дъщерното предприятие, при което да са налице условията на § 34 от МСС 27, респективно на § 20 от МСС 39 за отписване на финансовия актив в неговата цялост. Като е сторил това и е отчел сумата 3 914 209,39 лева - разлика между балансовата стойност на продадени акции и договорено възнаграждение като разход, "Индустриална зона В.-запад" ЕООД е допуснало нарушение на счетоводното законодателство, с оглед на което законосъобразно органът по приходите извършил с нея увеличение на финансовия резултат за 2010 г. за данъчни цели на основание чл. 77 ЗКПО и определил корпоративен данък за 2010 г. в размер на 245 920,65 лева и лихви за просрочие от 87 427,42 лева. С оглед на горното, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на процесния РА, АС - В. е постановил правилно решение. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на директора на Дирекция "ОДОП" - В. за присъждане на разноски и за касационното производство. Настоящата инстанция като съобрази, че ответника по касация е депозирал само писмено становище - отговор на касационната жалба чрез юрисконсулт, без да е осъществено процесуално представителство, счита, че следва да се присъдят разноски на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските в размер на 3/4 от минималния размер за адвокатско възнаграждение или това е сумата от 4 397 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение