Решение № 7655 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2014 г.

Решение № 7655 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, съответно от 1) "Булконс Първомай" АД, със седалище и адрес на управление гр. София ул. Позитано № 7, подадена чрез процесуалния си представител адв. Васил Руйков, от 2) "Консервинвест" ООД, със седалище и адрес на управление с. Православен, община Първомай, подадена чрез адв. Христо Копаранов и от 3) Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), чрез юрк. Кинанева срещу решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С това решение са оставени без разглеждане жалбите на "Булконс Първомай" АД и "Консервинвест" ООД срещу решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, с която са наложени имуществени санкции и е прекратено производството по адм. д. № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд в тази част. На следващо място е отменено решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, с която е установено, че "Булконс Първомай" АД е извършило нарушение по чл. 31 ЗЗК и е наложена имуществена санкция като е установено, че "Булконс Първомай" АД не е извършило нарушение по чл. 31 от ЗЗК. На следващо място е отменено решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта с която е установено, че "Консервинвест" ООД е извършило нарушение по чл. 29 ЗЗК и му е наложена имуществена санкция като делото е върнато като преписка на Комисията за защита на конкуренцията в тази част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. На последно място са отхвърлени жалбите на "Булконс Първомай" АД и "Консервинвест" ООД срещу решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията в останалата им част. В жалбата на "Булконс Първомай" АД обстоятелствено са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията с което е установено извършено нарушение по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗЗК от страна на "Булконс Първомай" АД и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 30115 лв. Наведени са доводи, че с поведението си дружеството не е осъществило фактическия състав на нарушението по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК. Моли се решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд в тази му част да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се установи, че "Булконс Първомай" АД не е извършило нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК. Алтернативно се моли да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Втората жалба е от "Консервинвест" ООД и с нея се оспорва решението в неговата цялост, като се навеждат доводи срещу всеки отделен диспозитив постановен от тричленния състав. В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Моли се решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество с което да бъде уважена жалбата на дружеството пред първоинстанционния съд. При служебната проверка за допустимост на жалбата настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба от "Консервинвест" ООД е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от страна участвала в съдебното производство пред първоинстанционния съд. За да бъде жалбата допустима обаче съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, следва последната да е насочена към съдебен акт, който да е неблагоприятен за страната. В настоящият случай следва да бъде прието, че решението на тричленния състав на ВАС е неблагоприятно за жалбоподателя, както в частта с която не е уважена жалбата му, така и в частта с която административният акт е отменен и делото е върнато като преписка на КЗК на основание чл. 173, ал. 2 от АПК. Връщайки преписката съдът в своите мотиви е дал указания на административния орган, които той е длъжен да изпълни. Самите мотиви не могат да се обжалват, но в случая касационният жалбоподател не е доволен от диспозитива за връщане на преписката на административния орган. За жалбоподателя не е без правно значение дали при условията на чл. 173, ал. 1 от АПК съдът отменя обжалвания административен акт и решава въпроса по същество или при условията на алинея втора на същия чл. след отмяна на акта изпраща преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В първоинстанционната жалба изрично е посочено, че "Консервинвест" ООД иска постановяване на съдебен акт при условията на чл. 173, ал. 1 от АПК, поради което постановеният такъв при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК се явява неблагоприятен за него. Настоящият съдебен състав е длъжен да провери законосъобразно ли първоинстанционният съд е приел наличието на хипотезата на чл. 173, ал. 2, което по своята правна природа е въпрос по същество. С оглед всичко гореизложено, Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че жалбата на "Консервинвест" ООД е допустима във всичките си части, в това число и в частта срещу решението на тричленния състав, с което е отменено решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта с която е установено, че "Консервинвест" ООД е извършило нарушение по чл. 29 ЗЗК и му е наложена имуществена санкция като делото е върнато като преписка на Комисията за защита на конкуренцията в тази част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Третата жалба е от Комисията за защита на конкуренцията и е насочена срещу решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частите с които се отменя решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Обстоятелствено са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени жалбите на "Консервинвест" ООД и "Булконс Първомай" АД. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, като застъпва становище за частична основателност на подадените жалби. Върховния административен съд, петчленен състав, първа колегия намира, че е валидно сезиран и дължи произнасяне по същество за всеки отделен диспозитив на съдебното решение, поради което с оглед прецизност и пълнота жалбите ще бъдат разгледани поотделно. По жалбата на "Консервинвест" ООД срещу решение № 17256 от 19.12.2013 г. по адм. дело № 6507 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на "Консервинвест" ООД срещу решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, в която са наложени имуществени санкции и е прекратено производството по адм. д. № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд в тази част, настоящият съдебен състав приема за установено следното: Тричленният състав на ВАС е приел жалбата на "Консервинвест" ООД и "Булконс Първомай" АД в частта им относно размера на наложените имуществени санкции на всяко едно от дружествата и искането съдържащо се в тях за увеличаването им за процесуално недопустими. За да постанови решение в тази му част е развил мотиви, че всеки един от жалбоподателите няма правен интерес да оспорва решението на КЗК в тази част, защото наложената имуществена санкция на другото дружество не рефлектира в неговата правна сфера. При установено нарушение КЗК налага на нарушителя и предвиденото административно наказание - имуществена санкция в определен размер. Наложената имуществена санкция като вид административно наказание има за цел да накаже, преустанови и превъзпита нарушителя. Имуществената санкция се налага в полза на държавата и тя няма за цел да обезщети вредите на лицето, които е претърпяло от нарушението, поради което то няма и правен интерес от обжалване на размера на наложената имуществена санкция. Така постановеното решение, имащо характер на определение, е валидно допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Имуществената санкция, като вид административно наказание, е неблагоприятна правна последица, която рефлектира в правната сфера само на адресата на наказанието. Нейната цел е да санкционира, превъзпита, предупреди нарушителя. Тя няма отношение към правната сфера на лицето, което твърди, че понася неблагоприятните последици от извършеното нарушение и няма за цел да го обезщетява по какъвто и да било начин. В производството по установяване на нарушение по Закона за защита на конкуренцията съществуват две самостоятелни правоотношения - между лицето, което твърди, че е засегнато от нарушението и Комисията, и между лицето, за което се твърди, че е извършило нарушението и Комисията. Макар предметът на производството да е един и същ - установяване наличието или не на нарушение, правомощието на КЗК, по отношение на лицето, което твърди, че е засегнато от нарушение се изчерпва с установяването на факта на извършване или не на нарушението, докато по отношение на лицето, за което се установи, че е извършило нарушение органът, по силата на закона, осъществява и предвидената държавна санкция за неправомерното поведение, каквато е административно наказание. С оглед гореизложеното решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в тази му частта като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Консервинвест" ООД и Комисията за защита на конкуренцията срещу решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта с която се отменя решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че "Булконс Първомай" АД е извършило нарушение по чл. 31 ЗЗК, като вместо него е установено, че "Булконс Първомай" АД не е извършило нарушение по чл. 31 ЗЗК настоящият съдебен състав приема за установено следното: Първоинстанционният съд е приел, че направените изводи от КЗК за нарушение по чл. 31 ЗЗК от страна на "Булконс Първомай" АД са неправилни. Развил е доводи, че изискването на законодателя е въвеждането в заблуждение да е относно съществени свойства на стоките или услугите. Посочването върху етиката на "1939" не може да се счита за съществено свойство на стоката. Асоциативната връзка е между годината и фирмата на дружеството, което безспорно е правоприемник на сградата на бившата консервна фабрика, в която продължава да извършва дейността свързана с производството и продажбата на консервирани плодове и зеленчуци, но не и с рецептата за производството на лютеницата. Обстоятелството, че дружеството е правоприемник на сградата на старата консервна фабрика не е свързано със съществените свойства на стоката лютеница, а с това, че е запазено производството на този продукт, в тази стара сграда на консервната фабрика. Запазването на производството на продукта лютеница не представлява съществено свойство на стоката, а сочи на времето от когато се произвежда тази стока. Времето на производството не е съществено свойство на стоката. По тези съображения решението на КЗК в тази му част като неправилно е отменено, като вместо него е постановено друго, а именно, че дружеството не е извършило нарушение по чл. 31 ЗЗК. Като последица от това е отменена и наложената имуществена санкция на дружеството за това нарушение. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Съгласно чл. 31 от ЗЗК се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. За съставомерността на поведението, фактическият състав на нормата на чл. 31 от ЗЗК изисква заблудата или опасността от възникване на такава да е следствие на определени действия - твърдение на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид, които се отнасят до съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване им. В конкретният случай е установено, че от месец януари 2010 г. "Булконс Първомай" АД поставя означението "1939" върху етикетите на "Лютеница Първомай", "Пикантна Домашна Лютеница", "Домашна Лютеница Първомай", и "Лютеничко Детска Лютеница", като в самото дружество твърди, че означението е свързано с годината на фактическото създаване на Консервната фабрика Витекс в гр. Първомай. Правилно първоинстанционният съд е приел, че времето на производството не е съществено свойство на стоката, поради което не е изпълнен фактическия състав на нарушението по чл. 31 от ЗЗК. Не могат да бъдат споделени доводите на КЗК, развити в касационната жалба, че с поставянето на обозначение "1939" върху етикета на "Лютеница Първомай", "Пикантна Домашна Лютеница", "Домашна Лютеница Първомай", и "Лютеничко Детска Лютеница", "Булконс Първомай" АД създава у потребителите асоциативна връзка с обстоятелството, че конкретно закупеният от тях продукт се произвежда и предлага именно от тази година, съответно същият е с наложена известност и запазени вкусови качества именно от тази далечна година. Годината поставена върху етикетите по никакъв начин не насочва към съществени свойства на изброените продукти, нито към начина на използване им. С оглед гореизложеното решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в тази му частта като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Консервинвест" ООД и Комисията за защита на конкуренцията срещу решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта с която се отменя решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че "Консервинвест" ООД е извършило нарушение по чл. 29 ЗЗК и му е наложена имуществена санкция като вместо него в тази част е постановено: връща делото като преписка на Комисията за защита на конкуренцията в тази част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението, настоящият съдебен състав приема за установено следното: Тричленният състав на ВАС е отменил решението на КЗК в тази му част, като е приел, че правните изводи на Комисията са неправилни и постановени в нарушение на фактите, събрани в хода на проучването. Според заповед № 394 от 28.06.2012 г. за спиране експлоатацията на обект, издадена от Светозар Василев - директор на ОДБХ-Пловдив, намираща се в папка 1.3 от административната преписка е видно, че нарушението по чл. 29 ЗЗК е правилно установено, но неправилно е възприет периода на извършването му, което оказва влияние и върху размера на наложената имуществена санкция. Според съда това налага отмяна на решението на КЗК в тази му част, защото е постановено при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и връщане на преписката на органа за ново разглеждане предвид специалната компетентност на КЗК по установяване на периода на извършеното нарушение и налагането на санкция за него. При новото разглеждане на установеното нарушение административният орган следва да съобрази събраните доказателства и определи правилно периода на извършване на нарушението и да определи и имуществената санкция за нарушението в съответствие с приетата от него Методика. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че с поведението си "Консервинвест" ООД е нарушило общата забрана за нелоялна конкуренция, съдържаща се в чл. 29 от ЗЗК. Съгласно този чл. се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Видно от подробно изяснената в административната преписка фактическа обстановка, "Консервинвест" ООД предлага на пазара продукт "Едросмляна лютеница - Ръченица", върху етикета на който поставя обозначения, че е произведен по Браншови стандарт, по БДС 2022-74 и по ТД 06-06, както и че трайността на продукта е 24 месеца. С поставянето на трите обозначения, "Консервинвест" ООД нарушава изискванията на чл. 9, ал. 3 от Закона за храните, съгласно който "...етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително и тяхната форма, външен вид, опаковка, начин на търговско аранжиране и подредба и налична информация за тях не трябва да заблуждават потребителите...". Едновременното им посочване върху етикета на продукта е в състояние да създаде объркване в потенциалните му потребители, какво точно следва да очакват като характеристики и качества от него, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи от страна на "Консервинвест" ООД в посока, че процесното поведение на дружеството не представлява нарушение на чл. 29 от ЗЗК са неоснователни. Основателни са релевираните от КЗК възражения спрямо периода, приет от първоинстанционния съд, в който е извършвано нарушението. За да върне преписката на КЗК за установяване на нов период на нарушението първоинстанционният съд се е позовал само на заповед № 394 от 28.06.2012 г. за спиране експлоатацията на обект, издадена от Светозар Василев - директор на ОДБХ-Пловдив върху етикетите на продукта "Едросмляна лютеница Ръченица" партиди L01 от 12.01.2011 г., L05 от 20.01.2011 и L07 от 1.03.2011 г. е посочено, че продуктът е произведен по Браншови стандарт, по БДС 2022-74 и по ТД 06-06. Отразеното в тази заповед не кореспондира с останалите събрани доказателства по преписката и по делото. При съвкупно анализиране на доказателствения материал - представени мостри на етикети на продукта за партиди от 2012 г., данни за вписване на дружеството в списъка на одобрените предприятия за Браншови стандарт БС 01-2011, извършената проверка и подадения сигнал, и двете от началото на 2012 г., декларация и становище от дружеството и данните по доклад на Комисия на БАБХ, се установява, че изводите на КЗК за начална дата на започване на нарушението съм м. 01.2012 г. са обосновани и подкрепени от събрания доказателствен материал. Първоинстанционният съд необосновано е оттам незаконосъобразно е приел, че периодът на нарушението не е установен правилно и съответно е отменил решението на КЗК в тази му част и е върнал преписката за установяване на нов период и налагане на имуществена санкция. Като такова решението следва да бъде отменено в тази му част като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Консервинвест" срещу решението на КЗК по т. 6 и т. 8 /относно т. 6/ от същото. По жалбата на "Булконс Първомай" АД срещу решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта с която се отхвърля жалбата на дружеството срещу решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията настоящият съдебен състав приема за установено следното: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Булконс Първомай" АД срещу решението на КЗК частта с която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 30115 лв. за извършено нарушение по чл. 32 във вр. с чл. 33 от ЗЗК, като го е приела за законосъобразно. За да постанови този резултат, съдът е приел маркетинговото поведение на "Булконс Първомай" АД в частност рекламните му послания, които се съдържат в интернет страницата на дружеството са заблуждаващи потребителя, които могат да пренасочат търсенето му към този вид продукт, а от там и реално да увредят интересите на останалите конкуренти на пазара. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно в частта с която е отхвърлена жалбата по отношение на наложената санкция. Следва да бъде отбелязано, че КЗК правилно е квалифицирала поведението на "Булконс Първомай" АД като нелоялна конкуренция изразяваща се в заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 32 във вр. с чл. 33 от ЗЗК. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. За да е осъществен съставът на нормата на чл. 33, ал. 1, е необходимо преди всичко да се установи наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК. Съгласно легалната дефиниция, "реклама" е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. В решението си КЗК подробно е описала всяко едно рекламно послание на дружеството, като е приела, че в тяхната съвкупност посланията представляват заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 32 във вр. с чл. 33 от ЗЗК, което се подкрепя като заключение и от настоящата инстанция. Въпреки това при определянето на размера на наложената санкция, решението на КЗК се явява необосновано, изразяващо се в две насоки, които при налагащата се отмяна следва да бъдат съобразени от органа. Необосновано съдът е приел за правилно решението на КЗК, с което е като заблуждаваща реклама е квалифицирано следното рекламно послание на "Булконс Първомай" АД: "...Пазим рецептата за нашата лютеница в тайна. Но с удоволствие можем да ви признаем, че в основата й са натуралните български зеленчуци. Идват от същите градини, от които са идвали преди десетилетия, отгледани с любов от потомствените производители /фермери в региона....". Видно от подробно изяснената фактическа обстановка "Булконс Първомай" АД в изпълнение на чл. 95 от ЗЗК е доказала, че това конкретно рекламно послание не съдържа белези, които го правят забранено. Съгласно представените от дружеството договори за изкупуване на селскостопанска продукция, които представляват защитена тайна съгласно чл. 55 от ЗЗК, "Булконс Първомай" АД действително притежава продукти, които са били засадени в региона на град Първомай. В този смисъл потребителите не са въведени в заблуждение относно произхода на зеленчуците, които се влагат от дружеството в производството на лютеница. Предвид установените данни, че дружеството е внасяло чушки от Гърция и зеленчуци от Македония от една страна, и данните, че дружеството произвежда и други продукти, в които влага тези суровини като "Печена белена капия", "Апетитка" и "Домашно кьопоолу", в доказателствена тежест на органа е да установи, че внесените суровини в конкретните количества не са интегрирани в процесния период в производството именно на лютеница. Без да е установено това обстоятелство, изводът за некоректно поднесена реклама в частта относно произхода на вложените зеленчуци в лютеницата, е необоснован. Такъв се явява и изводът на съда, който при същите фактически установявания незаконосъобразно е приел, че в случая, с тази част от рекламното послание, е налице заблуждаваща реклама. Ето защо решението на тричленния състав на ВАС следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решението на КЗК по т. 2 относно установяването на нарушение по чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 33 ЗЗК относно рекламното послание, находящо се на интернет страницата на "Булконс Първомай" АД - www. bulkons. com - със следния текст ".... Пазим рецептата за нашата лютеница в тайна. Но с удоволствие можем да ви признаем, че в основата й са натуралните български зеленчуци. Идват от същите градини, от които са идвали преди десетилетия, отгледани с любов от потомствените производители/фермери в региона.... " При определянето на размера на наложената санкция следва да се изключи това рекламно послание от обема и тежестта на нарушението по чл. 32 във вр. с чл. 33 от ЗЗК, като съобразно критериите по Методиката следва да се съобразят и други обстоятелства - не особено продължителния период от време и достъпът до рекламата единствено и само на интернет страницата на производителя, т. е. ограничената възможност да влияе на значителен брой потребители, поради което следва и размера на санкцията да бъде намален до 0,2% по начина, утвърден с Методиката, а именно на 12046 лв. Обжалваното решение на тричленния състав на ВАС следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решението по т. 2 на КЗК, в частта, в която е наложена имуществена санкция в размер на 30115 лв. и вместо него следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се измени решението на КЗК по т. 2 досежно наложената санкция като същата бъде намалена на 12046 лева. По жалбата на "Консервинвест" ООД срещу решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта с която се отхвърля жалбата на дружеството срещу решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията настоящият съдебен състав приема за установено следното: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Консервинвест" ООД, като е приел, че правилно КЗК е установила извършено нарушение по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗЗК от страна на "Консервинвест" ООД, и е наложила ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ на дружеството в размер на 11510 (единадесет хиляди петстотин и десет лева) за извършеното нарушение. За да постанови този резултат съдът е приел, че рекламното послание публикувано във вестник Телеграф ""Консервинвест" ООД е първата фабрика, която пусна на пазара лютеница по стандарт", не отговаря на обективната действителност и по този начин въвежда в заблуждение своите адресати. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Видно от фактите по делото "Консервинвест" ООД притежава БДС 2022-74, който е закупен от дружеството на 15.03.2012 г., а от 6.01.2012 г. предприятието е одобрено да произвежда лютеница по Браншови Стандарт. При оценка на рекламното послание в неговата цялост, отчитайки, че "Консервинвест" ООД е включено последно в списък на предприятията одобрени да произвеждат лютеница Браншови стандарт, а същевременно е закупило БДС едва на 15.03.2012 г., т. е. само един ден преди публикуване на рекламата и при всички положения на по-късен етап от свои конкуренти, включително от "Булконс Първомай" АД, то твърдението ""Консервинвест" ООД е първата фабрика, която пусна на пазара лютеница по стандарт", което цели да внуши, че предприятието е първо в тази област, като задава или поне участва в задаването на гарантирано качество за потребителите, е заблуждаващо по смисъла на ЗЗК. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решението на КЗК в тази му част. Следващото релевирано възражение от "Консервинвест" ООД в касационната жалба касае правилността на решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 354 от 10.04.2013 г., постановено по обединена преписка № КЗК-406/861 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 и чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 34 от ЗЗК от страна на "Булконс Първомай" АД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че надписът "Оригиналът" поставен върху рекламната табела на дружеството не представлява по своята правна природа сравнителна реклама по смисъла на чл. 34 от ЗЗК. Съгласно цитираната разпоредба сравнителна реклама е всяка реклама, която пряко или косвено идентифицира конкурента или предлагани от него стоки или услуги. В настоящият случай "Булконс Първомай" АД с поведението си представя своя продукт като истински и отговарящ на всички стандарти в производството на лютеница, като по този начин не създава впечатление у потребителите, че някой от неговите конкуренти произвежда продукт, който не е истински. С оглед гореизложеното решение № 17256 от 19.12.2013 г. на по адм. дело № 6507 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и данните за направени разноски такива не се присъждат в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав, Първа колегия