Решение № 133 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 165/2011 г.

Решение № 133 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 165/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молба на [фирма], [населено място], чрез управителя му Й. Т. Р., за отмяна на влязлото в сила решение от 16.07.2009 г. по гр. д. № 189/2009 г. на Пещерския районен съд, оставено в сила с решение от 25.11.2009 г. по гр. д. № 800/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлен иска му срещу [община] за признаване за установено, че е собственик на недвижим имот: незастроено дворно място с площ 1342 кв. м., съставляващо част от УПИ *, в кв. 28 по плана на [населено място], при посочените граници. Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства относно установяване твърдяното от него по време на висящността на производството правоприемство от Д. "Б. " - П., въз основа на което е претендирал установяване на правото му на собственост върху спорния имот - решение на дирекционния съвет на предприятието, отчетен доклад за стопанската дейност на Д. "Б. ", [населено място] за 1970 г., прекратяването му като юридическо лице от датата на обнародване на решението за регистриране на фирма "М. ", съгласно Приложение № 1 към решение № 233, която фирма поема активите и пасивите му, като част от състава на прекратеното СО "Б. " - С., към 31.10.90 г., заповед № РД-17-182 от 22.07.94 г. за преобразуване на [фирма] - П. чрез отделяне на изкупвателно-търговските бази в П., В. и П., като се образуват Е. с държавно имущество - по приложение № 3 - [фирма]-П., със седалище [населено място], правоприемник на активите и пасивите към 11.04.94 г., историческа справка на предприятието. Ответникът - [община] не е взел становище. Върховният касационен съд, в настоящият състав на II гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на молителя, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения установителен иск, въззивният съд приел, че дружеството, ищец не е доказало активната си материалноправна легитимация за собственик на спорния имот по силата на правоприемство от Д. "Б. " - П.. Позовал се е на представените в хода на делото доказателства, установяващи правоприемството на [фирма] от "И. -т. б. " П., поделение на "М. -КК", Е., [населено място] по разделителния протокол от 1994 г., но липсвали доказателства последното да е правоприемник на Д. "Б. ", П.. В настоящето производство молителят е представил доказателства относно твърдяното в хода на висящото производство правоприемство от предприятието, на което през 1967 г. е било учредено право на строеж за складова база - Д. "Б. ", П.. Същите са нови такива, тъй като не са били представени по време на висящото производство от страна на ищеца, поради невъзможността му да се снабди своевременно с тях с оглед местонахождението им в ТД "Архиви", "Териториален архив", П., откъдето същият се е снабдил с тях след влизане в сила на решението. Установените с тези писмени доказателства обстоятелства за наличие на правоприемство са относими към твърденията на ищеца по време на производството и установяват обстоятелствата, които са съществували към този момент, поради което имат съществено значение за спора за установяване правото на собственост върху имота, който според молителя е собственост на праводателя му. Поради това и следва извод за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което представените в настоящето производство писмени доказателства следва да бъдат приобщени към доказателствения материал и преценени във връзка с доводите за наличие на правоприемство между ищеца и предприятието, на което е било предоставено право да построи складова база върху съответния терен, след предаване на части от него на друго предприятие. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение