Решение № 10484 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4779/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д., представляван от адв. Велинова, против решение № 10476 от 17.03.2026 г., постановено по адм. дело № 8256/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Д. срещу заповед № 18-4548-13.05.2025 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на СГКК- София да бъде отменена и преписката – изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Претендира и направените по делото разноски за двете инстанции и преви евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – София не изразява становище. Ответникът С. Г. Д. чрез адв. Иванов оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед № 18-4548-13.05.2025 г. на началника на СГКК – София за отказ да се одобри заявеното от И. Д. изменение на КККР за ПИ с идентификатор 68134.503.1169, е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав за съответствие на обжалвания административен акт с относимите материалноправни разпоредби. След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, включително на заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно- технически експертизи и правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че не са налице основания по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗКИР за изменение на КККР съгласно заявлението на жалбоподателя на И. Д. и представения проект. Правилно е преценено, че в одобрената през 2011 г. КККР не се установяват непълноти или грешки по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗКИР вр. с §1, т. 16 от ДР на ЗКИР по отношение на имота на жалбоподателя ПИ с идентификатор 68134.503.1196, за който е отреден УПИ II-916, кв. 38а, м. „Бенковски“, по плана на гр. София и съседния ПИ с идентификатор 68134.503.916, за който е отреден УПИ III- 916 в кв. 38а, м. „Бенковски“, гр. София, собственост на ответника С. Д.. Двата имота са нанесени в границите по действащия и приложен ЗРП от 1997г. и не са налице основания за промяна на югоизточната граница на имота на жалбоподателя и поставянето й в съответствие с материализираната на място граница, образувана от общата стена на изградените при свързано застояване гаражи в двата имота и изпълнената по продължението й плътна ограда. В този смисъл законосъобразно е посочено, че преценката за наличие на непълноти или грешки по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗКИР следва да бъде съобразена с действителното състояние на границите и очертанията на недвижимите имоти, което се определя не само от фактическото положение, но и от изброените в чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР източници на данни за тяхното установяване. При съобразяване с редакцията на цитирания текст към момента на одобряване на КККР на имотите (ДВ бр. 36/ 20024г. ) и с нормата на чл. 14, ал. 1 от действащата тогава Наредба № 3/ 2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.) в ред. ДВ бр. 82/ 2011г. и анализ на цитираните разпоредби, съставът на административния съд достига до правилния извод, че към момента на одобряване на КК границите на имотите се нанасят съобразно с данните от кадастрални и регулационни планове, които се ползват с предимство. Съответно на материалния закон и доказателствата е и заключението, че в случая имотът на жалбоподателя и този на ответника С. Д. са нанесени в границите по действащия и приложен регулационен план от 1997г. Тези граници са в съответствие и с правата на собственост на страните, тъй като касационният жалбоподател и ответника Д. придобиват урегулирани поземлени имоти, съответно УПИ II-916 и УПИ III- 916 в кв. 38а, м. „Бенковски“, по плана на гр. София (договор за доброволна делба от 1998г.). Разминаването на материалзираната на място граница и регулационната, при което част от сградата на жалбоподателя попада в съседния имот, се дължи на отклонение на строителните книжа, в съответствие с които е застрояването в имота на жалбоподателя, от одобрения регулационния план. Тази неточност обаче не представлява грешка или непълнота по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗКИР във вр. с §1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Поради това правилни са и крайните изводи на първоинстанционния съд, че в одобрената кадастрална карта по отношение на имота на жалбоподателя не е допусната непълнота или грешка и не са налице основания съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР за изменение на същата и издадената заповед на началника на СГКК- София е законосъобразна. Поради изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е правилен като постановен в съответствие с материалния закон и представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбоподател И. Д. следва да заплати на ответника С. Д., представляван от адв. Иванов, общо сумата 750.00 евро, разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в този размер с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и отчитане на фактическата и правна сложност на спора, като се има предвид, че производството е с касационен характер и е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства. По тези съображения възражението на касатора за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение се явява основателно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,