Решение № 1350 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14084/2014 г.

Решение № 1350 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14084/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2016 от 11.09.2014 г., постановено по адм. д. № 1111 от 2014 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 031302814/2.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 47/17.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Моли да бъде отменено решението и в частта за разноските. Претендира разноски. Ответникът по касация "Коем" ООД, чрез адв. Златев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: За да прогласи за нищожен Ревизионен акт № 031302814/2.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 47/17.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при Централно управление на Националната агенция при Централно управление на Националната агенция за приходите, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от некомпетентен орган. По делото е установено, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1301363/4.04.2013 г., издадена от Елена Спасова Христова, началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна. Със заповед № 1597/1.11.2012 г. на и. директор на ТД на НАП-Варна, Елена Спасова Христова е определена да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112 от ДОПК за ИРМ Шумен. Установено е по делото, че адреса по чл. 8 от ДОПК на ревизираното лице "Коем" ООД е в гр. Бяла, община Бяла, област Варна. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора поради следното: Неправилно съдът е приел, че Елена Спасова Христова не е овластена да възлага ревизии и да определя компетентен орган по чл. 112 и чл. 119 от ДОПК за лица с адрес по чл. 8 ДОПК, намиращ се на територията на гр. Бяла, община Бяла, област Варна, тъй като е ограничена териториално компетентността им, като е сведена до данъчнозадължени лица, обхванати от ИРМ-Шумен. Според съда ревизията не е възложена от компетентен орган, актосъставителят не е определен от компетентен орган, поради което РА е издаден от некомпетентен орган и е обявен от съда за нищожен. Изводите са първоинстанционния съд са направени при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В Закона за НАП и в ДОПК няма понятие "изнесено работно място", поради което от факта, че в заповедта за овластяване на Елена Спасова Христова е посочено работното място Шумен не може да се направи извод за ограничена компетентност. След като Христова е изпълнявала длъжността началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна, овластяването й да издава заповеди за възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган обхваща цялата територия на териториалната дирекция. В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 7 от ЗНАП структурата на Националната агенция за приходите включва централно управление и териториални дирекции, като в последните могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Различни териториални звена от териториалната дирекция не са предвидени. Съответна на тази на устройствения закон е и уредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса с компетентната териториална дирекция, която за местните юридически лица, е тази по седалището им /чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК/. От съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органа, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с правомощието да възлага ревизии. Индивидуализирането в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на компетентния да възлага орган по приходите чрез длъжността, името на лицето, изпълняващо функциите на орган по приходите и мястото му на работа /когато това е ИРМ на територията на компетентната териториална дирекция/ не ограничава териториалната компетентност на получилия правомощието до територията на ИРМ. Без в структурата на агенцията да е включено структурно звено изнесено работно място, не се основава на закона разбирането на първостепенния съд за възможна териториална привръзка на компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с такова звено /в този смисъл е и т. 1 от ТР № 5/22.06.2015 г. на ВАС по дело № 4/2014 г. на ОСС от I и II колегия/. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното, Върховния административен съд, Осмо отделение