Решение № 6110 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2016 г.

Решение № 6110 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С.- град, срещу решение № 1629/10.03.2016 г., постановено по адм. дело № 5803/2015 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отменено решение № РО-301/04.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.- град и потвърдените с него два броя разпореждания на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Л. К. К. от гр. С., оспорва жалбата. В писмения отговор, означен като "насрещна касационна жалба" се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отменено решение № РО-301/04.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град и потвърденото с него разпореждане № 5704296678/27.01.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - С.- град, с което на Л. К. К. на основание § 4, ал. 1 ПЗР КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и разпореждане № 570429/20/13.03.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатената й сума от пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/ в размер на 3878,76 лв., от които главница за периода 01.01.2004 г. до 31.01.2015 г. - 2082,32 лв. и лихва 1796,44 лв., начислена към 13.03.2015 г., както и е разпоредено да се изпише от счетоводните регистри на ТП на НОИ - С.- град сумата от 286,61 лв. за периода 20.09.2001 до 31.12.2003 г. като погасена по давност. Съдът е изпратил делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Осъдил е ТП на НОИ С.-град да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 350 лв. За да постанови това решение Административният съд С.-град е приел, че при произнасянето по искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л. К. пенсионният орган неправилно не е зачел осигурителния стаж за периода 02.10.1978 до 10.04.1982 г. на длъжността "леяр на цветни метали" в цех "Ширпотреба" към болница "Св. И. Р.", въпреки удостоверяването на същия в трудова книжка и/или удостоверение обр. УП-3. Приел е че административният орган е определил от трета категорията труд, вместо от първа категория стажа й в Междукорпоративна инженерингова организация /МИО/ "Коопинженеринг", Общинска фирма /ОФ/ "Бузекс" и Потребителна кооперация /ПК/ "Р.". Направил е и извода, че административният орган следва да извърши нова преценка за размера на осигурителния стаж, категорията труд за заеманите длъжности и наличие на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за К.. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че Л. К. К., ответник в настоящото производство, е поискала социална пенсия за инвалидност, като е представила Експертно решение № 4715/210 от 09.11.2001 г. на ТЕЛК с определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ 77 %. С разпореждане № 50/05.12.2001 г. й е отпусната исканата пенсия. По молба № 159/19.02.2002 г. с разпореждане № 53/20.03.2002 г. на К. е отпусната и лична пенсия за ИОЗ при осигурителен стаж 26 години и 01 ден, която впоследствие многократно е актуализирана и изменяна. Със заявление с вх. № МП-37365 и МП-37369/17.03.2014 г. Л. К. К. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При образуваното пенсионно производство е установено, че в трудовата книжка на лицето е удостоверен стаж от 02.10.1978 - 10.04.1982 г., придобит на длъжност "леяр" към Министерството на народното здраве, Трудово лечебно стопанство - гр. Н. И.. По повод на извършената проверка по разходите на ДОО на Държавна психиатрична болница "Св. И. Р."- гр. Н. И., пенсионният орган е установил, че в разплащателните ведомости на трудовото лечебно стопанство за посочения период не фигурира Л. К. и не е издадено трудово досие. Такава проверка е извършена и в ПК "Р." - с. Г., където също липсват разплащателни ведомости, като по данни на председателя и на счетоводителя на кооперацията издаденият на К. образец УП-3 № 17/20.05.2014 г. е изготвен по записите на трудовата книжка. С оглед тези доказателства с разпореждане № 5704296678/17.12.2014 г. личната й пенсия за ИЗО е изменена от 20.09.2001 г. - датата на отпускането й, като е зачетен осигурителен стаж 22 години, 5 месеца и 23 дни до датата на инвалидизиране на лицето. Със същото разпореждане е постановено и събиране на надвзетата пенсия по реда на чл. 114, ал. 1 КСО С разпореждане № 5704296678/27.01.2015 г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 ПЗР КСО, тъй като зачетеният осигурителен стаж от трета категория труд на лицето е 22 години, 07 месеца и 04 дни и не са изпълнени условията на посочената норма. Изложени са мотиви, че стажът на К. за времето от 02.10.1978 - 10.04.1982 г. не е зачетен, както й че трудът й в МИО "Коопинженеринг" с вид дейност, вписан в трудовата книжка "метални сувенири", Общинска фирма "Бузекс" с вид дейност "Промишленост" и стажът й в Потребителна кооперация "Р." с вид дейност "Производство" е категоризиран като такъв от трета категория. Според пенсионния орган така вписаните видове дейност не попадат в обхвата на регламентираните в т. 4а, б. "м" от ПКТП (отм.) металургия, металообработване, машиностроене и строителство. Посочено е още, че образец УП-3 № 17/20.05.2014 г. не следва да се взима предвид, тъй като не е издаден по регламентирания в чл. 40, ал. 3 НПОС ред, а именно въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. С разпореждане № 570429/20/13.03.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатената сума от пенсия за ИОЗ в размер на 3878,76 лв., от които главница за периода 01.01.2004 г. до 31.01.2015 г. - 2082,32 лв. и лихва 1796,44 лв., начислена към 13.03.2015 г., както и е разпоредено да се изпише от счетоводните регистри на ТП на НОИ - С.- град сумата от 286,61 лв. за периода 20.09.2001 до 31.12.2003 г. като погасена по давност. При обжалването по административен ред е постановено решение № РО-301/04.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С.- град, предмет на оспорването пред първата инстанция, с което е оставено без уважение жалбата на лицето срещу посочените разпореждания. Правилно първоинстанционният съд е приел, че основният спор по делото е дали да бъде зачетен стажа от 02.10.1978 - 10.04.1982 г., придобит на длъжност леяр към Министерството на народното здраве, Трудово лечебно стопанство - гр. Н. И. и каква е категорията на труда на Л. К., придобит в МИО "Коопинженеринг" на длъжност "леяр" от 15.09.1975 - 01.10.1978 г., в ОФ "Бузекс" от 12.04.1982 - 03.01.1987 г. на длъжността "леяр на цветни метали" и в ПК "Р." от 04.01.1987 - 31.07.1990 г. на длъжността леяр на цветни метали". Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че пенсионният орган незаконосъобразно не е признал и зачел осигурителния стаж на К. за периода 02.10.1978 - 10.04.1982 г., както и категорията труд положен от К. в МИО "Коопинженеринг" на длъжност "леяр" от 15.09.1975 - 01.10.1978 г., в ОФ "Бузекс" от 12.04.1982 - 03.01.1987 г. на длъжността "леяр на цветни метали" и в ПК "Р." от 04.01.1987 - 31.07.1990 г. на длъжността леяр на цветни метали". Постановеното решение е необосновано и несъответно на събраните по делото доказателства. Не са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решението е неправилно поради несъответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Неправилно първоинстанционният съд приема, че оспорвания административен акт е издаден без да са изяснени всички релевантни за спора факти и обстоятелства, игнорирайки извършените проверки и изготвените констативни протоколи от пенсионния орган. Неправилно първоинстанционният съд приема, че Трудовата книжка е допустимо и надлежно доказателство за вписания в нея трудов, респективно осигурителен стаж. т. е., за зачитане на осигурителен стаж за цитирания период, щом като и в съдебното производство пред АССГ не е оспорена истинността на трудовата книжка № 225/19.09.1975 г. и удостоверение обр. УП-3 № 17/20.05.2014 г., представени от Л. К.. Не е достатъчно само представянето на трудовата книжка на К., която макар и да е надлежно оформена, и да няма външни недостатъци, не представлява официален удостоверителен документ, тъй като не е издаден по регламентирания в чл. 40, ал. 3 НПОС ред, а именно въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Безспорно установено е, че на основание чл. 108 от КСО с Констативен протокол № 528/03.07.2014г, по повод на извършената проверка по разходите на ДОО на Държавна психиатрична болница "Св. И. Р." - гр. Н. И., пенсионният орган е установил, че в разплащателните ведомости на трудовото лечебно стопанство за посочения период не фигурира Л. К. и не е издадено трудово досие. От това следва да се приеме, че удостоверения стаж от 02.10.1978 - 10.04.1982 г., придобит на длъжност "леяр" към Министерството на народното здраве, Трудово лечебно стопанство - гр. Н. И. и издаденият на К. образец УП-3 № 17/20.05.2014 г. е изготвен само по записите в трудовата книжка. Този стаж не се доказва чрез посочените в чл. 40 НПОС писмени доказателства. Такава проверка е извършена и в ПК "Р." - с. Г., където се установява, че липсват разплащателни ведомости, като това обстоятелство се установява с Констативен протокол от пенсионните органи № 07/02.10.2014 г., и по данни на председателя и на счетоводителя на кооперацията издаденият на Л. К. образец УП-3 е изготвен по записите в трудовата книжка на лицето. Констативният протокол е изготвен по предвидения в закона ред, и е връчен на счетоводителя на кооперацията и като такъв се ползва с доказателствена сила и това е съобразено от пенсионният орган. При тази хипотеза на липсваща първична документация - изплащателни ведомости, образец УП-3 № 17/20.05.2014 г. се явява издаден в нарушение на чл. 40, ал. 3 от НПОС. Въпреки горното обстоятелство, видно от приложения в административната преписка опис на осигурителния стаж на лицето, времето в КП "Р.", с. Г., от 04.01.1987 г. до 31.07.1990 г. - в продължителност на 3 години, 6 месеца и 27 дни, е зачетено при определяне на общия размер на осигурителния стаж, но това не е повлияло на крайния резултат с постановен отказ да бъде отпусната исканата пенсия за ОСВ. Относно категорията труд положен от К. в МИО "Коопинженеринг" на длъжност "леяр" от 15.09.1975 - 01.10.1978 г., в ОФ "Бузекс" от 12.04.1982 - 03.01.1987 г. на длъжността "леяр на цветни метали" и в ПК "Р." от 04.01.1987 - 31.07.1990 г. на длъжността леяр на цветни метали" настоящата инстанция напълно споделя изводите на административния орган, който е приел, че този вид дейности не попадат в обхвата на т. 4а от ПКТП (отм.)-металургия, металообработване, машиностроене, строителство, поради което правилно е прието, че осигурителните периоди придобити при посочените осигурители се зачитат от трета категория, защото не попадат в обхвата на т. 4а/ПКТП (отм.). В тази разпоредба изрично е посочено къде следва да е положен трудът, за да бъде определен от първа категория труд - в леярските производства /цехове/, леярните, линиите за непрекъснато леене, валцуване и изтегляне на цветни и благородни метали. Законодателят е определил от първа категория да бъде трудът именно в такива цехове на големи непрекъснати леярски производства, какъвто определено не е настоящият случай. За естеството на полагания труд правилно първоинстанцинният съд е кредитирани показанията на допуснатите свидетели. В случая се касае за разпит на свидетели за установяване на обстоятелства от съществено значение за спора и по-точно за установяване не на наличието на осигурителен стаж, а за естеството на полагания труд. В случая не се касае за инцидентно установяване на трудов стаж, което несъмнено е недопустимо в административния процес. От събраните доказателства, вкл. и свидетелските показания/св. Р. К. л. 42/, е видно, че трудът на жалбоподателката е полаган в леярска работилница във Враждебна, при условия, различни от тези на непрекъснатото леене, валцуване и изтегляне на цветни и благородни метали и категорично не се явява идентичен с този в непрекъснатите леярски производства в металургията, металообработването, машиностроенето и строителството, работещите при които условия се ползват от разпоредбата на т. 4а, б. "м" от ПКТП (отм.). Следва да се приеме, че съществено значение за определяне на категорията на труда има неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. В този смисъл е обоснован извода на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ за това от коя категория следва да бъде зачетен конкретен трудов, респективно - осигурителен стаж, и какви са били заеманите от Л. К. длъжности и какво е съдържанието на трудовите функции на тази длъжност и при какви условия са изпълнявани. По изложените съображения следва да се приеме, че правилно административният орган е направил преценката за размера на осигурителния стаж на К., категорията труд на заеманите длъжности от нея и наличието на условията на § 4 ПЗР КСО, както и за наличието на предпоставките на чл. 114, ал. 1 КСО. Пенсионните органи са формирали своите фактически изводи в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК. Оспореният административен акт е издаден при изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Постановеното решение на директора на ТП на НОИ С.- град се явява законосъобразно и в частта, с която е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатената й сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 3878,76 лв., от които главница за периода 01.01.2004 г. до 31.01.2015 г. - 2082,32 лв. и лихва 1796,44 лв., начислена към 13.03.2015 г. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до недопустимост или невалидност на съдебното решение. Обжалваното решение е валидно, и допустимо. По изложените съображения, постановеното първоинстанционно решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Налице са твърдяните касационни основания за отмяната му. Съгласно последното изменение на чл. 78, ал. 8 от ГПК /Д. в. бр. 8/2017г/, вр. чл. 144 от и чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната за която административният акт е благоприятен има право на направените разноски по делото вкл. и минималното възнаграждение за един адвокат, като с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /Д. в. бр. 8/2017г/, се прави уточнението, че ако юридическите лица са били защитавани от юрисконсулт размера на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП, т. е на юрисконсулта се присъжда възнаграждение като на служебен защитник /чл. 24 и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ/., В полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,