Решение № 6782 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6646/2020 г.

Решение № 6782 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6646/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска народна банка/БНБ/ чрез процесуалния й представител юрисконсулт Е. Д., против решение № 1619 от 6.03.2020 г., постановено по адм. дело № 11562/2019 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 32 състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на БНБ срещу Решение № ППН-01-151/11.09.2019 г. на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Желае се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което оспореният пред съд административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответницата – М. Д. - П., в отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Ответната страна -КЗЛД, чрез процесуален представител юрк. Р. оспорва касационната жалба като неоснователна. Желае присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който в оспорената част е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АССГ е Решение № ППН-01-151/11.09.2019 г. на Комисията за защита на личните данни, с което по жалба на М. Д. - П., Комисията е приела че БНБ, в качеството на администратор на лични данни е извършила нарушение на чл. 12, § 3 във връзка с чл. 15, § 1, б. "в" от Регламент /ЕС/2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО/-общ регламент за защита на данните- ОРЗД/; на основание чл. 58, § 2, б. "в" от Регламента е разпоредила на администратора БНБ да изпълни искане за достъп до информация в 14 дневен срок; както и наложила на БНБ, на основание чл. 83, § 5, б. "б" от ОРЗД, за нарушението по т. 1 имуществена санкция в размер на 19 000 лв. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че на 13.01.2019 г. до БНБ е било подадено искане за упражняване на права, съгласно ОРЗД за предоставяне на справка от ЦКР, какъв е обемът информация, който е бил предоставян на трети лица за периода 10.01.2017- 10.01.2019 г. На 25.01.2019 г. П. получила писмен отговор, с който търсената информация не е предоставена, а са изложени бланкетни обяснения относно същността на ЦКР. С жалба от 8.02.2019 година жалбоподателката е поискала от КЗЛД да задължи БНБ да предостави търсената информация. Комисията изпратила уведомление до БНБ за образуваното административно производство, с предоставена възможност в 7 дневен срок да депозира становище във връзка с изложените в жалбата твърдения. С протоколно решение № 18/17.04.2019 г. КЗЛД е приела, че жалбата на М. Д. - П. е допустима, конституирани са страните в производството, като е насрочено заседание за разглеждането й по същество. На основание чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ -КЗЛД се е произнесла с оспореното пред АССГ решение. При тези данни и след като е проследил и проведеното административно производство пред КЗЛД, съдът е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен орган, в рамките на правомощията й по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, с изискуемото мнозинство (единодушно) от членовете на органа, съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД. Констатацията на съда е че не е налице незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК- противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Съдът е приел, че безспорно БНБ е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента; принципите и правилата за обработване на личните данни, както и, че неизменно защитата на личните данни на физическите лица предполага последните да могат да се уверят, че засягащите ги лични данни са достоверни и се обработват законосъобразно. Касае се за право на достъп, регламентиран в чл. 15 от ОРЗД. В тази връзка обосновано първоинстанционния съд приема, че след като БНБ е надлежно сезирана и не са налице основанията ограничаващи правата, предвидени в чл. 23 от Регламента- дължи предоставяне на достъп до търсената информация. На тази плоскост правилно АССГ приема, че не осигурявайки търсената от П. информация БНБ е извършила нарушение на чл. 12, § 3 във вр. с чл. 15, § 1, б. "в" ОРЗД. По отношение т. 3 от решението, съдът е посочил, че санкцията е наложена на основание чл. 83, § 5, б. "б", във вр. с чл. 58, § 2, б. "в" от Регламента, като органът се е обосновал защо налага имуществена санкция вместо някоя от другите предвидени мерки. Правилно в конкретния случай, съдът е приел, че налагайки административното наказание "имуществена санкция", административния орган е разгледал всички елементи, визирани в нормата на чл. 83, § 2, букви от "а" до "к", а КЗЛД и правилно е определил размерът на "имуществената санкция", като съответна на целта на закона, с оглед ефективност, пропорционалност и възпиращо въздействие. С оглед на изложеното, следва да бъде отхвърлена жалбата на БНБ против решението на АССГ тъй като същото не страда от пороци по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответниците - КЗЛД, за присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 100 лева, като се осъди БНБ да ги заплати. В писмения отговор на касационната жалба, подаден от адв. Н., пълномощник на ответника П., също се претендира присъждане на разноски, но липсват доказателства за разходване на средства в тази насока, поради което съдът не присъжда такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,