Решение № 11177 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5256/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Т. А., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, срещу решение 3112/31.03.2025г., постановено по адм. дело 486/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение 1592/12.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която на сирийския гражданин е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се срещу изводите на АС Хасково, че по отношение на кандидата не са налице законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По подробно изложени доводи се моли решението на АС Хасково да бъде отменено, както и административния акт, с който е отхвърлена молбата на М. А. за предоставяне на статут по ЗУБ. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност. Намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество изразява становище за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като разгледа подадената касационна жалба на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Хасково е била законосъобразността на решение 1592/12.02.2025г., на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на М. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: М. А. е напуснал Сирия нелегално за Турция през месец септември 2024г., а от там преминава в България. По време на проведеното интервю обосновава напускането на страна си по произход заради войната, липсата на сигурност и влошеното положение. Не е женен, родителите му и братята и сестра му са останали в Сирия. Посочил, че се страхува и не можел да излиза от дома си, тъй като смята че ще пострада. Отрича да е бил осъждан, да е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, заради религията, която изповядва, да е арестуван в страната си по произход, да е бил член на въоръжена групировка или на политическа партия. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е формирал извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки по чл. 8 от с.з. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на кандидата. От него не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. По отношение на актуалната обстановка в Сирия, съдът като се е позовал на информация от общодостъпни източници за общото положение в страната и справка от 29.01.2025г., изготвени от дирекция "МД" при ДАБ, е приел, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите й, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Според съда няма основания да се приеме, че молителят е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Липсват и обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Най-сетне административният съд е счел, че обстановката в страната на произход на кандидата за хуманитарен статут е претърпяла съществена промяна, но същата не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обжалваното решение е правилно. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на АС Хасково относно липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Самият молител, търсещ международна закрила, посочва, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Мотивите, поради които чуждестранният гражданин е напуснал страната си по произход са ирелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗУБ. Мотивирано административният съд е счел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в протокола от проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства М. А. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата му на произход. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. За последното свидетелстват и приетите като доказателство пред настоящата инстанция справка вх. МД-02-398/21.07.2025г. и справка вх. МД-02-528/30.09.2025г., изготвени от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ при МС, от които е видно, че положението в Сирия, макар и с бавни темпове се подобрява, а местните конфликти, атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Административният съд подробно е изследвал критериите, застъпени в решения на СЕС, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, бук. в от Директива 2004/83/ЕО, сега Директива 2011/95/ЕС, относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответствие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За кандидата липсват предпоставки за предоставянето на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, доколкото търсещият закрила не се позовава на причини от хуманитарен характер. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. По така изложеният съображения, настоящата инстанция приема, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 от ЗУБ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , Върховен административен съд, състав на осмо отделение,