Решение № 10048 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5580/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Л. Стрелкова и Д. Василева, подадена чрез адвокат Г. Василев, против Решение 1537/09.03.2023 г., постановено по административно дело 9496/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед РД-40-187/06.02.1987 г. на Заместник председателя на Изпълнителния комитет на Столичен народен съвет, с искане за прогласяване на нейната нищожност. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Касационната жалба се поддържа от адвокат Василев, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна, Кмет на Столична община се представлява от главен юрисконсулт Т. Лялев, който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред съда по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с доводи за нищожност, е Заповед РД-40-187/06.02.1987 г. на Заместник председателя на Изпълнителния комитет на Столичен народен съвет, с която на основание чл. 95 и чл. 98, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗТСУ, е отчужден имот с пл. 549, кв. 2 по плана на м. Витоша, собственост на А. Стрелков, в полза на държавата за мероприятие част за МВнР БОДК специални нужди и останалата част за улица, срещу обезщетение отстъпване на недвижим имот тристайно жилище. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, както и са изслушани заключения по основна и допълнителна съдебно-почеркова експертиза, въз основа на които, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил валидността на процесния акт на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Правилно е установено, че заповедта е постановена от материално компетентен орган, на който по надлежен начин са делегирани права съгласно приложимия към онзи момент закон. Спазен е редът, регламентиран в чл. 95, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ, а именно налице е решение на Изпълнителния комитет на Столичен народен съвет, съгласно което функциите на председател на ИК на СНС по чл. 95, ал. 1 ЗТСУ за отчуждаване на недвижими имоти и обезщетяване на собствениците, са предоставени на първия заместник председател К. Гегов, като съгласие за това е изразено от Председателя на Комитета по териториално и селищно устройство. На следващо място, посредством специалните знания на вещо лице е установено, че подписът, положен в заповедта е именно на лицето, заемало длъжността първи заместник председател на Изпълнителния комитет на Столичен народен съвет К. Гегов. Като сравнителен материал са използвани не само копия, но и оригинали на документи, подписани от него, като експертът е категоричен, че подписът, обект на изследване в оспорената заповед е подпис, положен от лицето, от което са изпълнени и подписите от името на К. Гегов в сравнителния материал. При това заключение и предвид отсъствие на каквито и да е съмнения за достоверност на използваните от вещото лице оригинали, съдът не е имал задължението да допуска повторна почеркова експертиза, която да изследва като сравнителен материал документи, подписани пред нотариус, в каквато насока са възраженията на оспорващите. Спазена е и законоустановената форма, тъй като са посочени правните и фактически основания за издаването на акта. Не са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, още повече такива водещи до нищожност на административния акт. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая, не се установяват съществени нарушения на материалния закон, които да обосноват нищожност на заповедта същата е издадена на приложимо правно основание и завършвайки фактическия състав по отчуждаване на имот за държавни нужди, съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗТСУ. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Не се установиха и съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, е основателна, поради което в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Разноските, сторени от общината в хода на проведеното първоинстанционно производство, не следва да се присъждат от настоящата инстанция, тъй като е следвало да бъдат претендирани пред и присъдени от първостепенния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,