Решение № 45 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6169/2007 г.

Решение № 45 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6169/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 218е, вр.чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК от 2007 г. Образувано е по касационна жалба А. А. Л., действащ като Е. "Б" от гр. С. срещу решение № 145 от 08.06.07 г. по гр.д. № 180/07 г. на Смолянския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че не били обсъдени доводите на жалбоподателя за частична недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по непредявен иск. Незаконосъобразен бил изводът на въззивния съд, че оспореният договор за дарение е привиден и прикрива продажба, както и другият извод за нищожност на договора поради липса на основание. Освен това - съдът неправилно отменил нотариалния акт, с който е било извършено дарението, без да са налице предпоставките на чл. 227 от ЗЗД за отмяна на дарението. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответникът в производството П. А. П. от гр. З. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмено възражение и в писмена защита. Ответникът Н. А. Р. от гр. К. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о., намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Н. А. Р. е предявила срещу П. А. П. и срещу А. А. Л., действащ като Е. "Б", иск за обявяване нищожност на сключения от тях с нот.акт № 178, т.III, рег. № 703, н.д. № 572/05 г. на съдията по вписванията при РС Ч. договор, с който първият ответник е подарил на втория 1/12 ид.част от ревир, целият с площ от 63,354 кв.м., находящ се в местността "Х" с № 219 по картата на възстановената собственост на землището на гр. Ч.. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е съсобственик на описания ревир, като извършеното между ответниците дарение на 1/12 ид.част от него е лишено от основание, тъй като с него страните са прикривали договор за покупко-продажба, желаейки по този начин да заобиколят разпоредбата на чл. 33 от ЗС. Аргумент в подкрепа на това твърдение е обстоятелството, че преди дарението страните са извършили нотариална заверка на предварителен договор за продажба на същия имот. Ищцата счита, че е оборена законната презумпция за наличие на основание на договора за дарение. Иска от съда то да бъде обявено за нищожно поради липса на основание, като се отмени и нотариалният акт, с който е извършено дарението. В съдебно заседание на 13.11.96 г., по искане на ищцата, районният съд е допуснал изменение на така предявения иск по реда на чл. 116, ал. 1 от ГПК, чрез прибавяне на още едно основание към заявения петитум за прогласяване нищожност на договора - привидност на дарението. С решение № 8 от 24.01.07 г. по гр.д.196/05 г. на Ч. районен съд е отхвърлен искът за нищожност на дарението поради липса на основание и е уважен вторият иск - за нищожност на договора като привиден. Отменен е на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) нотариалният акт, с който е оформено дарението. С обжалваното в настоящото производство решение състав на Смолянския окръжен съд е отменил решението на районния съд в първата му част, като е уважил иска за установяване нищожност на дарението поради липса на основание. Оставил е в сила първоинстанционното решение в останалата част, с които е бил уважен искът за прогласяване нищожност на дарението поради неговата привидност, както и в частта, с която по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК е бил отменен нотариалният акт, с който е оформено дарението. Въззивният съд е приел, че ищцата Н първият ответник П. П. са съсобственици на ревир с площ от 63,636 дка, възстановен с влязло в сила решение на ПК Ч. на наследниците на Р. П. П. С нотариален акт от 05.10.2005 г. № 178/05 г. на съдията по вписванията при РС Ч., П. П. дарил на втория ответник А. А. Л., в качеството му на Е. "Б", 1/12 ид.част от ревира. Преди това, на 9.09.05 г., същите страни са сключили предварителен договор за покупко-продажба на същия имот за сумата от 237 500 лв., от които 55 000 лв. са заплатени предварително. Извършена е и нотариална заверка на подписите по предварителния договор. На същата дата - 9.09.05 г. е извършена и нотариална заверка и на подписа на П. П. върху пълномощно, с което той упълномощава а. Л., в качеството му на Е. "Б", да подпише от негово име договор за дарение на същия имот, като договаря сам със себе си. Обсъдено е признанието на едноличния търговец по реда на чл. 114 от ГПК (отм.), че действително е дал на П. П. сумата от 55 000 лв., както и обяснението му, че тези пари не били предназначени за закупуването на имота, а за обособяване на собствеността в реална част, която да попада под неговото заведение "Р" в курорта "П", както и за уговаряне на останалите наследници за този резултат. Обсъдени са и показанията на свидетелите П, А. К. и С., като е направен извод, че с оспореното дарение страните са имали намерение да прикрият действителните си отношения, които са по договор за покупко-продажба. Мотивът за тази симулация е несъгласието на част от съсобствениците да продават имота си, както и заобикалянето на чл. 33 от ЗС. Защитната теза на втория ответник, че сумата от 55 000 лв. е дадена във връзка с други уговорки между страните, а не за продажба на имота, не е възприета от съда. Направен е краен извод, че договорът за дарение представлява привидна сделка, която е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Освен това въззивният съд е приел, че договорът за дарение е нищожен и поради липса на основание, тъй като му липсва дарствено намерение. Настоящият състав приема, че решението по иска за обявяване нищожност на договора за дарение поради липса на основание - чл. 26, ал. 2, пр.4 от ЗЗД е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Ищцата Н. А. Р. няма правен интерес да иска установяване нищожността на договора за дарение на това основание, тъй като не е страна по него. Като не е съобразил това обстоятелство, въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, съответно - решението му в тази част е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по този иск да бъде прекратено. В касационната жалба не се съдържа оплакване за недопустимост на въззивното решение, но за този порок съдът следи служебно - т. 10 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. В частта по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.5 от ЗЗД - за установяване нищожността на договора за дарение поради това, че е привиден и прикрива продажба, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдилищата са се произнесли по непредявен иск за нищожност на договора поради неговата привидност. Още в обстоятелствената част на исковата молба е заявено твърдение, че дарението прикрива продажба, т.е. - въведено е основанието за нищожност поради относителна симулация, но без съответния петитум, тъй като искането е било само за установяване на нищожност поради липса на основание. С молбата от 13.11.06 г. ищцата е поискала изменение на предявения иск, като се е позовала на това основание, което неправилно счита за ново. По реда на чл. 116, ал. 1 от ГПК (отм.) първоинстанционният съд е допуснал в съдебно заседание на 13.11.06 г. изменение на иска, като непрецизно е посочил, че се добавя ново основание, а в действителност е добавил нов петитум към вече предявения иск. Това процесуално действие е допустимо, тъй като не е налице едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск. Към заявеното в исковата молба основание за привидност на договора е добавено ново искане за установяване нищожност на договора на това основание. По този начин съдилищата са били сезирани с два иска за нищожност на дарението и допустимо са се произнесли по втория иск. По отношение на него е налице правен интерес от предявяването му, тъй като при разкриването на относителната симулация, ищцата може да иска изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС на продадената идеална част от съсобствения недвижим имот. Неоснователни са и останалите оплаквания в касационната жалба. При съвкупна преценка на всички доказателства по делото, въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че действителната воля на страните по оспорения договор не е била за дарение, а за продажба. Свидетелските показания в тази насока се свързват и с подписания на 09.09.2005 г. предварителен договор, в който страните са изразили воля е за продажба, а не за дарение, както и подписаното на същата дата и нотариално заверено пълномощно, с което П. П. е упълномощил А. Л. да го представлява пред нотариуса и да дари на себе си същия имот. От тези два документа става ясно, че още на 9.09.2005 г., преди извършване на оспореното дарение, страните са постигнали договореност за продажба на процесния имот, която са желали да прикрият с дарение, за което е изготвено и пълномощното. Като се вземат предвид и свидетелските показания в тази насока, неубедителна се явява защитната теза на ответника Л, че отношенията са по договор за дарение, а дадените от него на П. П. 55 000 лв. са за друг правен резултат - за обособяване на идеалната част от ревира в реална част, която да попадне под неговия ресторант. Дори мотивите на въззивния съд по този въпрос да не са съвсем прецизни, те са правилни като резултат. Жалбоподателят не може да се позовава на обясненията си по чл. 114 от ГПК (отм.), освен ако те не съдържат признание, а в случая има признание единствено на факта, че той е дал на П. П. сумата от 55 000 лв. - толкова, колкото е посочено и в предварителния договор. Въззивното решение е правилно и в частта, с която нотариалният акт, с който е оформено дарението, е отменен по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). Този нотариален акт създава привидност за право на собственост на едноличния търговец върху спорния имот и затова е отменен по посочения ред. Тъй като двете предходни инстанции са приели в мотивите на решенията си наличието на относителна симулация на договора за дарение, като прикриващ договор за продажба, но този извод не е намерил отражение в диспозитива на решенията - първата инстанция е прогласила договора за нищожен като симулативен, без да посочи изрично, че прикрива продажба, а въззивната инстанция е оставила в сила решението на районния съд в тази част, налице е очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по съответния ред. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 2 и чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр.1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,