Решение № 12009 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8816/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение 1548 от 18.07.2025г., постановено по адм. дело 354/2025г., Административен съд Кърджали, III-ти състав, е отменил Ревизионен акт (РА) Р 16000924003536 091 - 001/16.01.2025г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с Решение 107/11.04.2025г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта му, в която е ангажирана отговорността на Х. Р. С. по чл. 19, ал.1 от ДОПК, за задълженията на Серджо 87 ЕООД, с ЕИК 200372668 за корпоративен данък по ЗКПО за 2021 г., в размер на 7 840,83 лв. главница, ведно с лихви в размер на 2 516,65 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата против същия ревизионен акт в частта, в която е ангажирана отговорността на Х. Р. С. по чл. 19, ал.1 от ДОПК, за задълженията на Серджо 87 ЕООД, с ЕИК 200372668 по ЗДДС за данъчни периоди: 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г., в размер на 59 573,81 лв. главница и лихви в размер на 26 279,49 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Национална агенция за приходите, разноски по делото в размер на 6 546 лева.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Х. Р. С., [ЕГН], от [населено място], общ.Кърджали, чрез процесуалния му представител адв. К. Толев. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд Кърджали в отхвърлителната му част е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Кърджали в отхвърлителната част и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА и в останалата му част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Стоянова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Е. Д. Р., в качеството й на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, като жалбата е приподписана от процесуалния й представител главен юрисконсулт К. Стоянова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Кърджали в отменителната му част е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Кърджалби в посочената част и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Х. Р. С., [ЕГН], от [населено място], общ.Кърджали, чрез процесуалния си представител адв. К. Толев, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение,че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество тази на директора на Д ОДОП е Пловдив е са неоснователна, а тази на Х. Р. С. е основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбите, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва : тази на Х. Р. С. е основателна, а тази на директора на Д ОДОП Пловдив е неоснователна.

С решението си Административен съд Кърджали е отменил Ревизионен акт (РА) Р 16000924003536 091 - 001/16.01.2025г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с Решение 107/11.04.2025г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта му, в която е ангажирана отговорността на Х. Р. С. по чл. 19, ал.1 от ДОПК, за задълженията на Серджо 87 ЕООД, с ЕИК 200372668 за корпоративен данък по ЗКПО за 2021 г., в размер на 7 840,83 лв. главница, ведно с лихви в размер на 2 516,65 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата против същия ревизионен акт в частта, в която е ангажирана отговорността на Х. Р. С. по чл. 19, ал.1 от ДОПК, за задълженията на Серджо 87 ЕООД, с ЕИК 200372668 по ЗДДС за данъчни периоди: 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г., в размер на 59 573,81 лв. главница и лихви в размер на 26 279,49 лв.

Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; констатациите относно задълженията на дружеството, установени с влезли в сила ревизионни актове както следва : РА Р 16002423000727 091 001/30.10.2023г., с г., с който са установени публични задължения на дружеството за ДДС в размер на 59 573,81 лева и за корпоративен данък в размер на 7 840,83лева., както и констатациите за наличие на предпоставки за вменена отговорност на задълженото лице по чл.19,ал.1 ДОПК.

Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентни органи, в предвидената за това форма, и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. В решението са изложени и мотиви относно положените по документите по провеждане на ревизията квалифицирани електронни подписи.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт са изложени на л.222 и сл. от първоинстанционното дело. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е частично законосъобразен. Аргументите на същия в тази насока могат да бъдат систематизирани до следното: 1. Дадено е тълкуване на института на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК , на база на което са изведени елементите на фактическия състав на отговорността, които следва да са налице кумулативно за да бъде реализирана същата. Посочено е, че на основание ч.170,ал.1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК доказателствената тежест за установяване на фактическия състав на отговорността е на органа по приходите. 2. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява, че задълженото лице Х. Р. С. е бил управител на Серджо 87 ЕООД, с ЕИК 200372668 за данъчните периоди, за които са установени задълженията на дружеството с влязъл в сила ревизионен акт. 3. Посочено е, че един от елементите на фактическия състав е укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. 4. По отношение на приетото от органите по приходите укриване на факти и обстоятелства, свързани с липсата на подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2021 г., са изложени мотиви, че съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО, годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Посочено е, че по силата на горната разпоредба, задължението на представляващия дружеството за подаване ГДД по чл.92 от ЗКПО, за дължимия от Серджо-87 ЕООД годишен корпоративен данък за 2021 г., е възникнало най-рано на 30.03.2022 г. , но към тази дата обаче, предвид извършеното на 07.05.2021г. прехвърляне на дружествените дялове, ревизираното лице не е било нито едноличен собственик, нито управител на горното дружество, респ., не е лицето, на което законът вменява задължение за деклариране на фактите и обстоятелствата, свързани с данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък на дружеството за 2021 г. Изведен е извод, че по тази причина не може да се приеме, че недекларирането им от страна на РЛ, представлява укриване на тези факти и обстоятелства, поради което съдът приема, че по отношение на задълженията за корпоративен данък за 2021 г., в размер на 7 840,83 лв. - главница и лихви 2 516,65 лв., не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на РЛ по чл.19, ал.1 ДОПК, а последното е основание за отмяна на оспорения РА, в тази му част. 5. По отношение на приетото от органите по приходите невярно деклариране на данни в справки декларации по ЗДДС на дружеството, за данъчни периоди от м.01.2021 г. до м.04.2021 г. вкл., съдът е приел за установено , че горните СД по ЗДДС, включително и след продажбата на дружествените дялове на 07.05.2021 г., са подавани по електронен път, с квалифициран електронен подпис на Х. Р. С.. В тази връзка, обратно на твърденията на жалбоподателя, е прието, че подаването на справки-декларации по ЗДДС, съдържащи неверни данни за получените облагаеми доставки и реализираните приходи от продажби от Серджо 87 ЕООД, в резултат на което е начислен и заплатен ДДС в размер, по-малък от дължимия, представлява укриване на факти и обстоятелства, които управителят е бил длъжен да обяви вярно пред органите по приходите. Посочено е, че субект на укриването е управителят, тъй като по силата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ, представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/ и именно в това му качество, РЛ е знаело или е следвало да знае за извършените от дружеството сделки, както и че в подадените справки-декларации по ЗДДС, следва да отрази вярно данните за получени облагаеми доставки и реализирани приходи от продажби. 6. Административният съд е приел за правилни изводите на органите по приходите за наличие на причинна връзка между укритите от управителя данни в СД по ЗДДС и невъзможността органите по приходите да съберат установените публични задължения на дружеството по ЗДДС. 7. На отделен ред са изложени мотиви, че по делото няма спор по отношение на размера на несъбраните публични задължения на Серджо 87 ЕООД. Посочено е, че дружеството не притежава активи, които да послужат за обезпечаване на тези задължения. Според първоинстанционния съд укриването на данни от страна на управителя на дружеството, за реално получените облагаеми доставки и реализираните приходи от продажби е причината за определяне на недействителен, по-нисък размер на ДДС за внасяне. Добавено е, че това укриване на факти и обстоятелства осигурява възможността да не се плащат своевременно данъчните задължения в пълен размер, като установяването и определянето на реалния им размер, извършено след преустановяване на дейността на дружеството, когато последното не е разполагало със средства за погасяването им, е по причина именно на укриването на основанието за тяхното възникване. Посочено е и това, че от наличните по делото данни за приходи от извършени, но неотчетени продажби, както и осчетоводените стокови запаси на дружеството към 31.03.2021 г. се установява, че при подаването на справките-декларации по ЗДДС за м. 01. 2021 - м.04.2021 г., дружеството е разполагало с имущество, което да послужи за погасяване на задълженията, в случай, че същите са били своевременно декларирани, като в резултат на невярното деклариране обаче, управителят на търговското дружество е лишил приходната администрация от годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, респ. от възможността за събиране на дължимото ДДС, включително и чрез провеждане на принудително изпълнение за събиране на вземанията. По изложените мотиви е изграден извод, че правилно е била ангажирана отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.1 от ДОПК за задълженията на Серджо 87 ЕООД, за ДДС за данъчни периоди: 01.01.2021 г. 30.04.201 г., в размер на 59 573,81лв. главница, както и лихви в размер на 26 279,49лв., поради което, в тази част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Направени са крайни изводи в кои части ревизионният акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден и в кои се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд Кърджали e правилно и законосъобразно в отменителната му част и неправилно като постановено в нарушение на закона в отвърлителната му част.

В касационната жалба на Х. Р. С. против отхвърлителната част на първоинстанционното решение се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен по отношения на установената отговорност по чл.19,ал.1 ДОПК за задълженията на дружеството за ДДС за данъчни периоди: 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г., в размер на 59 573,81 лв. главница и лихви в размер на 26 279,49 лв. Конкретното се твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството, както и виновно поведение в укриване на факти и обстоятелства.

В касационната жалба на директора на Д ОДОП -Пловдив се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в отменителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че по отношение на задълженията за корпоративен данък не са налице условията по чл.19,ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Излагат се доводи, че ревизираното лице в качеството си на управител на дружеството е имал задължението да издаде фактури и отчете извършените продажби, за да бъдат включени в годишната данъчна декларация и чрез невключването им е налице укриване на факти и обстоятелства, и по този начин управителят на търговското дружество е лишил приходната администрация от годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, респ. от възможността за събиране на дължимото ДДС, включително и чрез провеждане на принудително изпълнение за събиране на вземанията.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото се установява, че дружество Серджо 87 ЕООД, с ЕИК 200372668, има публични задължения както следва:

1.За ДДС за данъчни периоди: 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г., в размер на 59 573,81 лв. главница и лихви в размер на 26 279,49 лв.

1. За корпоративен данък за 2021 г., в размер на 7 840,83 лв. главница, ведно с лихви в размер на 2 516,65 лв.

1. Посочените задължение са установени с ревизионен акт Р 16002423000727 091 001/30.10.2023г., /л. 107 110 от първоинстанционното дело/, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив по реда на чл .122 и сл. ДОПК и влязъл в сила като необжалван.

Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело 221266870/2022 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, като след събрани данни в рамките на изпълнителното производство е установено, че дружеството не притежава имущество и авоари по банкови сметки, които да обезпечат събирането на публичните задължения.

Установено е още, че задълженото лице Х. Р. С., [ЕГН], е бил едноличен собственик на капитала и управител на Серджо 87 ЕООД, с ЕИК 200372668, за периода от 1991г. до 23.04.2021г.., когато е прехвърлил дяловете си на Ж. Р. Р., като прехвърлянето е вписано в търговския регистър на 20. 04.2021г. Налице са констатации, че дружеството е стопанисвало магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Кърджали, бул. България 94, като дружеството е извършвало стопанска дейност до м.04.2021г.

Органите по приходите са приели, че са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК за посочените задължения на дружеството.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите са законосъобразни в частта им за установената отговорност по отношение на задълженията за ДДС за данъчни периоди: 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г., в размер на 59 573,81 лв. главница и лихви в размер на 26 279,49 лв., и незаконосъобразни в частта им за установената отговорност по отношение задължения за корпоративен данък за 2021 г., в размер на 7 840,83 лв. главница, ведно с лихви в размер на 2 516,65 лв.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно отсъствието на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК за ДДС за отговорността за корпоративен данък за 2021г., като не споделя тези му за наличие на елементите на отговорността по отношение на задълженията за ДДС за посочените периоди и размер.

Доводите и аргументите в тази насока са следните:

Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността кой може да бъде трето отговорно лице управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - Вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

С оглед на данните по делото решаващият съд правилно е приел, че между страните не са спорни наличието на следните елементи 1. че задълженото лице е субект на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди; 2. че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество Серджо 87 ЕООД, с ЕИК 200372668, има публични задължения, установени с влезъл в сила ревизионен акт; че задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които да са в състояние да покрият размера на публичните задължения.

Спорът между страните се свежда до това налице ли са другите два елементи извършено действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията.

На практика различията в мотивите на първоинстанционния съд относно това кога са налице елементите на отговорността се свеждат до това дали задълженото лице е Х. Р. С. е бил управител на задълженото лице Серджо 87 ЕООД. Тъй като лицето е било управител на дружеството за периодите, през които са установени задълженията по ЗДДС, решаващият съд е приел, че са налице елементите по чл.19,ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността му. Тъй като към момента към който е следвало да бъде подадена декларация по чл.92 ЗКПО за задълженията на дружеството за 2021г. лицето не е било управител на последното, решаващият съд е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на отговорността.

С оглед на изложеното следва да бъде прието, че основните спорни моменти между страните са два : 1. Налице ли е действие - укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, като в съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 2. Налице ли е причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

В процесния ревизионен акт, съответно доклад и решение на директора на Д ОДОП Пловдив при административното оспорване се съдържат констатации, че за последното Серджо 87 ЕООД е развивало стопанска дейност през месец април 2021г., като за 2021г. няма подадена годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО. В хода на ревизията на Серджо 87 ЕООД е установено още, че в счетоводството на дружеството не са отразени всички фактури за доставки на стоки, а с оглед на отсъствието на търговски обект след .04/2021г. е презумирано, че стоките са реализирани от дружеството през м.04/2021г., като за извършените облагаеми доставки не е начислен и внесен дължимия ДДС. Тъй като от дружеството не са представени счетоводни документи и регистри, то с издадения ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит за целия ревизиран период по ДДС - 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г. При така изложените констатации в производството за реализиране на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК е прието, че управителят на дружеството съзнателно не е декларирал в съответствие със законовите изисквания реализираните от дружеството приходи от продажби , т.е. умишлено са укрити факти и обстоятелства, които по закон лицето е следвало да декларира, подадените декларации по ЗДДС за посочените данъчни периоди са непълни. По сходен начин е прието, че чрез невключването в съответните регистри са укрити и приходи, за които възникват задължения за корпоративен данък. Причинно-следствената връзка между поведението на лицето и невъзможността да бъдат събрани доказателствата е обосновано с това, че управителят е бил наясно с реализираните приходи от дружеството, но съзнателно не са декларирани в съответствие със законовите изисквания.

За да отговори на спорния въпрос относно налице ли е действие - укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъде възпроизведена правната рамка за възникване на задължения по ДДС, съответно корпоративен данък, както и да бъде извършен анализ на установените задължения по ДДС на дружество Серджо 87 ЕООД.

Съгласно чл.124,ал.2 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

Съгласно чл.125,ал.1 ЗДДС/ в редакцията към процесните периоди/ за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.

Според чл.125,ал.3 ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период, а според ал.5 на същия член, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

От констатациите на ревизионния доклад по ревизията на Серджо 87 ЕООВД е видно стр.29 30, л.203 от първоинстанционното дело/, че задълженията на дружеството по ДДС за посочените данъчни периоди м.01 - 04 на 2021г. произтичат както следва : - за данъчен период м.01/2021г. от непризнато право на данъчен кредит в размер на 6 804,95лв. и лихви за забава в размер на 1 817,05лв.; за данъчен период м.02/2021г. от непризнато право на данъчен кредит в размер на 6 070лв. и лихви за забава в размер на 1 573,59лв.; за данъчен период м.03/2021г. от непризнато право на данъчен кредит в размер на 10 013,82лв. и лихви за забава в размер на 2 509,76лв.; за данъчен период м.04/2021г. от непризнато право на данъчен кредит в размер на 8 876,13лв., от допълнително начислен ДДС в размер на 27 808,91лв. и лихви за забава общо в размер на 8 888,61лв. Допълнително начисления ДДС е определен с оглед на установени недекларирани продажби в размер на 139 044,54лв.

В съдебната практика по тълкуването и прилагането на чл. 19, ал. 1 ДОПК се приема, че укриването на факти и обстоятелства следва да е свързано със събирането на задълженията, а не с тяхното установяване / в този смисъл Решение 2138 от 22.02.2024г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. 6741/23г./. В този смисъл по отношение на задълженията на Серджо 87 ЕООД, свързани с непризнато право на данъчен кредит за посочените данъчни периоди, не са налице елементи от фактическия състав на чл.19,ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството.

Ревизираното лице Х. Р. С. е загубило качеството си на управител на Серджо 87 ЕООД считано от 07.05.2021г./чл.7,ал.1 ЗТРРЮЛ/, поради което към 14.05.2021г. то не е имало задължение да декларира при условията на чл.124 и чл.125 ЗДДС реализираните от дружеството продажби за данъчен период м.04/2021г. Казано по друг начин, в случая не е налице неизпълнение на задължение по деклариране на факти и обстоятелства, които по закон е длъжен да обяви пред орган по приходите.

Казаното по-горе важи и по отношение на задълженията за корпоративен данък.

Отделно от това, от данните по делото е видно, че констатациите на органа по приходите за наличие на причинно-следствена връзка между неизпълнение на задължението за деклариране и невъзможността да бъдат събрани задълженията , са твърде общи, без посочване на конкретни обстоятелства. В същото време по делото са налице доказателства, че през м.04/2021г. е извършена проверка в търговския обект на дружеството, вследствие на констатациите на която е могло да бъдат предприети действия по обезпечаване на задълженията на същото.

На основание гореизложеното следва да бъде обоснован извод, че не са налице законовите условия по чл.19,ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Х. Р. С. за задълженията на Серджо 87 ЕООД, с ЕИК 200372668 за корпоративен данък по ЗКПО за 2021 г., в размер на 7 840,83 лв. главница, ведно с лихви в размер на 2 516,65 лв. и по ЗДДС за данъчни периоди: 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г., в размер на 59 573,81 лв. главница и лихви в размер на 26 279,49 лв.

Като е стигнал до същия извод и е отменил ревизионния акт в частта му за задълженията за корпоративен данък, Административен съд Кърджали е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

След като е стигнал до други изводи и е потвърдил ревизионния акт в частта му за задълженията по ЗДДС, то Административен съд Кърджали е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен в тази му част.

При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, а Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д ОДОП Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Х. Р. С. разноски по делото за двете инстанции общо в размер на 17 187лв., съгласно представения на л.38 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на Д ОДОП Пловдив настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно, доколкото минималното адвокатско възнаграждение, определено при условия на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба 1 за минимално възнаграждение за адвокатска работа върху обжалваемия интерес от 96 210,78лв. възлиза на 8 346,86лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл.222,ал.1 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,