Решение № 6438 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2015 г.

Решение № 6438 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Т. М., жив в гр. Русе и със съдебен адрес в гр. София, срещу решение № 8/24.04.2015 г. по адм. дело № 68/2015 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу заповед № з - 3201/23.07.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, както и срещу заповед № з -3271/26.07.2012 г. за отстраняване на непълноти в горепосочената заповед, издадени от директора на ОДМВР - Русе. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяната на оспорените заповеди. Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Русе, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното в настоящето производство решение е постановено след като с решение № 1726/17.02.2015 г. по адм. дело № 13162/2014 г. на петчленен състав на ВАС, втора колегия е отменено на основание чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в сила решение № 13323/15.10.2013 г. по адм. дело № 15371/2012 г. на тричленен състав на ВАС и оставеното с него в сила решение № 40/13.11.2012 г. по адм. дело № 269/2012 г. на Административен съд - Русе. АС - Русе при постановяване на новото първоинстанционно решение е приел, че оспорените пред него заповеди са издадени от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, процесуална и материална законосъобразност и с целта на закона, поради което няма основания за отмяната им. За да стигне до този извод, съдът е анализирал събраните по делото доказателства, противоречията между тях, посочил е кои доказателства и доказателствени средства кредитира и кои не, както и че от тези, на които дава вяра, се установява наличието на фактическите и правни основания, посочени в оспорените заповеди. Съдът е приел за установено, че на 21.09.2011 г. в периода 5 ч. - 6.30 ч. в гр. Русе касаторът в качеството си на старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Второ РУП при ОДМВР - Русе по време на извършване на полицейска проверка поискал от водача на лек автомобил М. Д. Г., румънски гражданин, пари, които не му се следват и ги приел - сумата от 200 лева. Извършеното от М. М. правилно е квалифицирано в оспорената заповед като нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР (отм.) - използване на служебното положение за лична облага и по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Изложени са и подробни съображения, защо постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу М., което е основанието за отмяна на влязлото в сила решение, не променя извода за доказаност на извършените дисциплинарни нарушения. Решението е правилно. Доводите на касатора, че не е следвало да се кредитира свидетеля Г. и извършеното от него разпознаване по снимка, а другият полицай от патрула, за когото АС е изложил подробни мотиви защо не му дава вяра поради личната му заинтересованост в съотвествие с разпоредбата на чл. 172 ГПК вр. чл. 144 АПК и таксиметровият шофьор, който е видял М. на процесната дата за непродължително време и не установява никакви факти, не сочат на касационно основание. Първоинстанционният съд е длъжен да изложи доводи на кои доказателства дава вяра и на кои - не и го е направил. Изложените мотиви са убедителни и се споделят от настоящата инстанция, поради което съдът не е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение, нито необоснованост на съдебния акт. Правилна е и преценката на съда относно спазването на сроковете по чл. 225, ал. 2 ЗМВР (отм.), тъй като съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР (отм.) дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато дисциплинарнонаказващият орган е установил извършеното нарушение и извършителят, а това е станало с постъпване на дисциплинарната преписка при дисциплинарнонаказващият орган. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът намира, че материалният закон е приложен правилно от АС, правилно е квалифицирано извършеното дисциплинарно нарушение, за което единственото предвидено дисциплинарно наказание е "уволнение" и правилно АС е приел, че в случая административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ОД на МВР - Русе следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение