Решение № 16644 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15353/2018 г.

Решение № 16644 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15353/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Благоевград против решение № 1765/31.10.2018 г., постановено по адм. дело № 438/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена заповед № РД 09-726/24.04.2018 г. на директора на РЗОК – Благоевград за налагане санкция "финансова неустойка" в размер на 200.00 (двеста) лева. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон по отношение на разпоредбата на чл. 276 във вр. чл. 288 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2017 г. (НРД 2017 г. за медицински дейности) във вр. КП № 45 "Лечение на декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система", съдържаща се в Приложение № 16 към НРД за медицински дейности за 2017 г. и съществено нарушение на съдопроизводствените правила въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – "Специализирана болница за активно лечение на пневмо – фтизиатрични заболявания – Благоевград" ЕООД ("СБАЛПФЗ – Благоевград" ЕООД), чрез процесуален представител адв. Петрова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производството е заповед № РД 09-726/24.04.2018 г. на директора на РЗОК - Благоевград, с която на основание чл. 403, ал. 3 от НРД 2017 г. за медицинските дейности, за установено нарушение по чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 276, ал. 1, т. 1, чл. 280, чл. 285 и чл. 288, т. 6, б "а" от НРД 2017 за медицинските дейности на "СБАЛПФЗ – Благоевград" ЕООД е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200.00 (двеста) лева. С горната заповед е прието, че са нарушени условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, определени в НРД 2017 г. за медицинските дейности, поради липса на задължителни медицински индикации за хоспитализация на ЗОЛ по КП № 45 "Лечение на декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система", съдържаща се в Приложение № 16 към НРД за медицински дейности за 2017 г. Спорът е разгледан от Арбитражна комисия, която поради равен брой противоположни гласове не е стигнала до решение. По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, съгласно която ЗОЛ е прието в "СБАЛПФЗ" ЕООД с направление за хоспитализация, на което е отбелязано "спешен". От преглед на болничната документация вещото лице установява, че пациентът е постъпил в лечебното заведение в увредено общо състояние с цианоза по кожата и видимите лигавици, дихателна честота – тахипнея – 24 в мин. с участие в дихателните движения на гръдния кош на допълнителната дихателна мускулатура; с отслабено дишане при аускултацията и удължено издишване и дифузни сухи хрипове; с резултат от кръвно газов анализ РаС002 41. 5 mmHg, Ра02 56 mmHg. Според експерта, пациента е с дългогодишна анамнеза за хронична обструктивна белодробна болест – емфиземна форма и последваща хронична дихателна недостатъчност ІІІ-та степен. Предвид общото състояние на пациента и назначените изследвания, вещото лице дава заключение, че в случая са спазени задължителните указания за хоспитализация по КП № 45 и не са нарушения условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 10.10.2018 г., процесуалният представител на административния орган оспорва бланкетно заключението на вещото лице, без да сочи конкретни пороци, като изрично заявява, че във връзка с оспорването няма доказателствени искания. С оглед обосноваността на заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза, първоинстанционният съд кредитира същото в цялост. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че при постъпването в лечебното заведение, пациента е с остра хронична дихателна недостатъчност и остро снижение на Ра02 под 60 mmHg, при което обосновава извод досежно наличие на индикации за хоспитализация по КП № 45. При формирано заключение за несъставомерност на нарушението, за което е ангажирана отговорността на лечебното заведение, оспорената заповед за налагане на санкции "финансова неустойка" е отменена като материално незаконосъобразна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Благоевград, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. В съответствие с чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК е назначена, необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси съдебно – медицинска експертиза, извършена от вещо лице – лекар, специалист по пулмология и фтизиатрия. Вещото лице е дало заключението си след запознаване с историята на заболяването и при подробно обсъждане на медицинската документация. Заключението е изготвено по поставените въпроси, като дадените отговори са обосновани и описани в констативно-съобразителната част. Същото е оспорено немотивирано, без посочване на конкретни пороци и ангажиране на доказателства за опровергаването му. От страна на административния орган не е направено искане за извършване нито на допълнителна, нито на повторна експертиза. Предвид изложеното, решаващият състав на първоинстанционния съд надлежно възприема заключението на вещото лице като компетентно и обосновано и изгражда въз основа на него своите изводи по правния спор. Фактическите констатации на контролните органи са проверени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК. Касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са наведени от касатора доводи за неправилност на съдебното решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Досежно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски, не следва да бъде уважена, предвид липсата на доказателства за реалното им извършване. Пред касационната инстанция не е представен договор за правна помощ и съдействие, нито друг платежен документ, респ. списък по чл. 80 ГПК, в които да са установени по основание и размер претендираните съдебно – деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,