Решение № 15354 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8425/2018 г.

Решение № 15354 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8425/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "М-Консулт" ЕООД, представлявано от управителя Г. Драганов, чрез процесуалния представител адв. В. Петров срещу решение № 160 от 27.04.2018 г., постановено по адм. дело № 792/2017 г. на Административен съд – В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (PA) № Р-04000416004324-091-001/30.06.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение № 255/21.09.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – В. Т. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че съществена част от ревизионното производство е извършена извън законоустановените процесуални срокове, като след тяхното изтичане са издадени и РД и РА. Касаторът поддържа също, че неправилно АС-В. Т. е достигнал до крайния извод за законосъобразност на ревизионният акт, тъй като според него неправилно органите по прихода са преминали към ревизия по 122 и не са доказали основанията за преминаване към нея. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Ответната страна – Директорът на Дирекция "ОДОП" – В. Т., в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – В. Т. е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-04000416004324-091-001/30.06.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 255/21.09.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – В. Т. при ЦУ на НАП. С РА на "М-Консулт" ЕООД, при прилагане на особения режим на облагане, регламентиран в разпоредбите на чл. 122 от ДОПК, са определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 4 112, 38 лв. и лихви в размер на 1 357, 67 лв. и за 2014 г. в размер на 4 848, 80 лв. и лихви в размер на 1 108, 07 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството АС – В. Т. е приел, че ревизионния акт има необходимата форма по чл. 120, ал. 2 от ДОПК и е издаден от органи по приходите, имащи това правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Приел е, че е спазено и изискването на разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, тъй като възложилият производството орган е този, който е възложил и първата ревизия, като няма пречка по аргумент от чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК при възобновяване на висящото производство ръководителят на ревизията и екипът ревизори да са органи по приходите, които са различни от първоначално определените. По отношение на възраженията за извършени процесуални действия след изтичане срока на ревизията, съдът е приел, че по аргумент за по – силното основание от чл. 155, ал. 3 от ДОПК, няма пречка органите по приходите да събират и ценят нови доказателства, стига те да са релевантни за спорния предмет. Съдът е констатирал, че действително РД и РА са издадени извън предвидените в чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК срокове, но е посочил, че това нарушение не е съществено, тъй като тези срокове са инструктивни и тяхното неспазване не може да доведе до резултати, различни от установените в акта. Относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК в настоящия казус съдът е категоричен, че не е налице кореспонденция между отразеното в счетоводните регистри на ревизираното дружество и служебно установените данни, черпени от информационната система на НАП и от НСИ. Съдът е установил, че за "АВЪЛЧЕВ" ЕООД са налице подадени годишни декларации и ГФО за 2013 г. и 2014 г., като в ГФО е посочено лице за контакт, наето по трудов договор в "М - КОНСУЛТ" ЕООД. Установено е, че през 2013 г. и 2014 г. СД по ЗДДС и декларациите по ЗКПО на "АВЪЛЧЕВ" ЕООД са подавани с електронен подпис на "М - КОНСУЛТ" ЕООД, но за това дружество за 2013 г. и 2014 г. липсват издадени каквито и да било фактури от "М - КОНСУЛТ" ЕООД и съответно отчетени приходи. Според съда липсват издадени фактури и отчетени приходи и за лицата "МИРЕЛА" ЕООД през 2013 г., "НИ ГРУП" ДЗЗД през 2013 г., "ПЕТРОЛ МОНТАНА" ООД през 2013 г., "ФИШ - М 13" ЕООД през 2014 г. и ЕТ "Г. – М. Николов" през 2014 г., за които според данни от информационната система на НАП и НСИ се установява, че са налице подадени годишни декларации и отчети със съставител Г. Д. Съдът е приел, че на тези дружества са предоставяни счетоводни услуги и от представените при извършените насрещни проверки писмени обяснения на управителите на дружествата, в които клиентите изрично потвърждават предоставянето на счетоводни услуги от ревизираното дружество. Посочено е, че тези изводи не са опровергани и от приетото без оспорване заключение на съдебно – счетоводната експертиза. По тези съображения съдът е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за преминаване към облагане по особения ред, тъй като са констатирани достатъчно данни за неточно и непълно отчетени брутни икономически изгоди, свързани непосредствено с икономическата дейност на ревизираното лице. Съдът е приел, че в случая е налице и второто сочено от администрацията основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Съдът е констатирал, че жалбоподателят е осъществявал счетоводни услуги, за които е издавал фактури на клиентите, като при съпоставка на тези фактури и фактурите, представени от свързаните нему дружества се установява по безспорен начин, че за един и същи отчетен период на един и същи клиент са издавани фактури от различни дружества. Установява, че през 2013 г. на "АГРОТРИЛЕР" ДЗЗД са издадени три фактури с предмет "счетоводни услуги" - една от "М - КОНСУЛТ" ЕООД и две от "К. Б. - М." ООД. Пак през 2013 г. на "ЗМЕЕБОРЕЦ" ООД са издадени 14 фактури с предмет "счетоводни услуги" - една от "М - КОНСУЛТ" ЕООД и тринадасет от "ММ - КОНСУЛТ" ООД. Според съда в така представените от "М-КОНСУЛТ" ЕООД фактури, за които безспорно е установено, че са осчетоводени в счетоводството на последния, като предмет на дейност най – общо е посочено "счетоводни услуги", без посочване на период, за който се отнася съответната услуга, поради което не може да бъде установено по безспорен начин за какъв период се отнася всяка от издадените от жалбоподателя фактури, а от там и дали са издадени фактури за всички счетоводно обслужвани периоди. Предвид периодичното изпълнение на услугата, съдът е приел, че периодът, за който се отнася услугата, е иманентен елемент от предмета на стопанската операция. При тези мотиви съдът е приел, че правилно органите по приходите са обосновали нарушение на принципа на документалната обоснованост, закрепен в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗСч (отм.); , което се вписва в изискването на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Крайният извод на съда е за неоснователност на възраженията на жалбоподателя за неправилно облагане по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Обжалваното решение е правилно постановено. Не са налице твърдяните от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Правилно АС – В. Т. е приел, че издаването на РД и РА след изтичане на сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като тези срокове са инструктивни и неспазването им не води до незаконосъобразност на РА. По отношение на възраженията за извършени процесуални действия след изтичане срока на ревизията, съдът обосновано е посочил, че са присъединени писмени доказателства от предходната ревизия, установяващи факти и обстоятелства, които вече са известни на ревизиращите органи и тъй като разполагат с тях, са ги приобщили към доказателствения материал, за което са съставени протоколи съобразно изискванията на ДОПК. Не е налице законова забрана издателите на ревизионния акт и решаващият орган да събират нови доказателства, които имат отношение към спора. Съдът мотивирано е приел за законосъобразни констатациите на приходните органи за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи и съответно когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за липса на съответствие между отразеното в счетоводните регистри на ревизираното дружество и служебно установените данни, черпени от информационната система на НАП и от НСИ, както и че за един и същи отчетен период на един и същи клиент са издавани фактури от различни свързани с жалбоподателя дружества. Съдът е обсъдил възраженията на касатора и събраните доказателства, и обосновано е приел, че не са оборени фактическите констатации в РА, че са налице данни за укрити приходи, липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Правилно при наличие на установени приходи, неотразени в текущия финансов резултат за периода на възникване, на основание чл. 122, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ДОПК за 2013 г. и 2014 г. ревизиращия орган е увеличил финансовият резултат на дружеството със сумата на установените неотчетени приходи. Неоснователен са оплакванията в касационната жалба, че изводите на приходните органи се оборват от констатациите на вещото лице по допусната ССчЕ. Правилно съдът е приел, че в случая експертизата е извършила проверка в счетоводството на жалбоподателя, в резултат на което е установила, че издадените от страна на "М-КОНСУЛТ" ЕООД фактури за счетоводни услуги са осчетоводени в счетоводството на същия. Това обстоятелство е безспорно по делото, поради което приетата експертиза не променя констатираните при ревизията обстоятелства и изводите на експерта не опровергават направените от ревизорите констатации. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация, съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 872, 81 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение