Решение № 6699 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4265/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител адв. В. Зарева срещу решение 6707/26.02.2025 г., постановено по адм. дело 10355/2023 г. на Административен съд София град, с което по жалба на ТАБИ ДВ ООД гр. София е отменен ревизионен акт (РА) Р - 22221021005358 091 001/27.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на посочената по горе дирекция за установени задължения на дружеството за ДДС в общ размер от 127 132,92 лв., от които ДДС, вследствие на отказан данъчен кредит в размер на 442,22 лв. по издадени от ревизираното дружество протоколи по чл. 117 ЗДДС за транспортни услуги от EXBERG HUNGARIA KFT, SPHM SPRL и TRANS CHEETAH S.R.O.E.H. KFT и недължимо начислен данък в размера на отказаното приспадане на данъчен кредит на превозвача ИРА ТРАНС БГ ЕООД в размер на 1 447,31 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 122 273,61 лв. поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) с получатели EXBERG HUNGARIA KFT, SPHM SPRL и TRANS CHEETAH S.R.O.E.H. KFT. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е направил неправилна преценка и анализ на доказателствата, като част от фактите и обстоятелствата, установени в хода на ревизията и от значение за предмета на доказване по делото, са игнорирани. Решението според касатора противоречи и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по аналогични дела, като в тази връзка се сочи дело С 430/2009 г. (EURO TURE HOLDING), С 84/2009 (SKATTEVERKET), С 255/02 (HALIFAX PLC ) и С 273/11 (MECSEK GABONA KFT). Твърди се, е безспорно в хипотезата на деклариране на ВОД на стоки, каквито не са реално извършени ТАБИ ДВ ООД цели да не начислява данък, като едновременно с това ползва право на приспадане на данъчен кредит, като впоследствие неправомерно формира резултат за процесните данъчни периоди данък за ефективно възстановяване. За доказването на ВОД в касационната жалба се излага довод, че се изисква установяване на реалността на транспортирането на стоките от сочения от доставчика превозвач извън територията на страната, така и че правото на собственост върху същите стоки е прехвърлено върху конкретния търговец, посочен като получател и съответните инвойси. Сочи също така, че превозвачът ИРА ТРАНС БГ ЕООД е заявил, че освен съответните фактури и ЧМР, не разполага с други документи за фактическото предаване, товарене и разтоварване на превозените стоки, а и е посочил, че не е налице писмен договор, а само устно договаряне чрез телефон. В тази връзка в касационната жалба се твърди, че липсват обичайните при извършване на транспортна дейност присъствени форми и месечни графици за наетите от превозвача шофьори, а в случая посоченият превозвач не е потвърдил превоза с камион [рег. номер] по фактури 0 084/02.09.2021 г. с транспорт България - Полша. Относно представените ЧМР касаторът излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че те съдържат всички реквизити въпреки, че в тях е посочено, че транспортираните стоки представляват индустриално оборудване, без да са конкретизирани по вид и количество и от тях не може да се формира обоснован извод за вида и количеството на превозената стока, а и ЧМР са частни, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което съдът дължи произнасяне относно тяхната доказателствена стойност с оглед на всички доказателства по делото и съобразно разпоредбите на чл. 180 и чл. 181 ГПК, субсидиарно приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съпоставката на разглежданите ЧМР с представените потвърждения касаторът сочи, че съдържанието на последните е бланкетно, като преповтарят съдържанието на съответните товарителници. Относно обмена на информация с данъчните администрации на Унгария, Белгия и Чехия, съгласно които гръцкият контрагент на ревизираното лице не са могли да бъдат намерени на физически адреси, както и че и трите дружества не са подавали декларации за ДДС, не са налице и данни за поддържани стопански обекти, в които получените съоръжения да могат да се съхраняват, нито за нает персонал, който да осъществи фактическите действия по разтоварване на машините. Направен е извод въз основа на отговорите на данъчните администрации на Унгария, Белгия и Чехия, че и тримата получатели по декларираните ВОД не развиват реална търговска дейност и представляват липсващи търговци по смисъла на Регламент (ЕО) 1925/2004 г. на Комисията от 29.10.2004 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се потвърди ревизионния акт като законосъобразен и обоснован. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и държавна такса за касационното обжалване. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. В. Зарева, която е представила и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба ТАБИ ДВ ООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Н. Апрахамова, я оспорва по съображения, посочени в депозирания по делото писмен отговор. В касационното производство от посочения процесуален представител на ответника са представени ревизионен акт от 06.03.2025 г. за други данъчни периоди, както и решение от 16.05.2025 г. на решаващия орган при административното му обжалване, с което ревизионният акт е отменен. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура в мотивирано писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспореният пред първоинстанционния съд ревизионен акт, с който на ТАБИ ДВ ООД са установени задължения за ДДС в общ размер от 127 132,92 лв., от които ДДС, вследствие на отказан данъчен кредит в размер на 442,22 лв. по издадени от ревизираното дружество протоколи по чл. 117 ЗДДС за транспортни услуги от EXBERG HUNGARIA KFT Унгария фактури 21000.082/02.08.2021 г. и 210 086/21.08.2021 г., SPHM SPRL Белгия фактура 210 87/27.08.2021 г. и TRANS CHEETAH S.R.O. Чехия фактура 210 082/02.08.2021 г. и недължимо начислен данък в размера на отказаното приспадане на данъчен кредит на превозвача ИРА ТРАНС БГ ЕООД в размер на 1 447,31 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 122 273,61 лв. поради непризнати ВОД, че относно ВОД е доказано по делото, че спорните доставки на индустриално оборудване опаковъчна, целофанираща машина, бекер помпа и аксесоари, цигарена машина, филтропоставяща машина, машина за филтри, резачка за тютюн, машина за обработка на брак и резачка за тютюн по 4 бр. фактури за данъчни периоди на месец август 2021 г. са доставени на посочените получатели. Съдът въз основа на подробно описаните от него доказателства, събрани още в хода на ревизионното производство и въз основа на заключението на съдебно счетоводната експертиза е приел, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ревизираното дружество, вкл. и приходът от тях, както и че в счетоводството са индивидуализирани доставките, като е бил налице аналитичен признак при осчетоводяване на продадените стоки като вид машина. Посочено е в съдебното решение, че вещото лице е констатирало разплащания по фактурите по банков път. Онагледено било според съда от вещото лице в табличен вид информацията за транспортиране на процесните стоки, като е посочило, че към всяка фактура има приложени международни товарителници (ЧМР), които отговарят на всички изисквания по чл. 6 от Конвенцията за ЧМР, а получаването на стоките е било удостоверено с подпис и печат на получателя в графа 24. Пак от заключението на вещото лице съдът е направил извод, че от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. ИРА ТРАНС БГ ЕООД е извършила транспортирането на стоки от ТАБИ ДВ ООД до TRANS CHEETAH S.R.O. - Чехия, както и че транспортът е извършен с влекач ДАФ с рег. [номер] и полуремарке с рег. [номер], като са били издадени фактури 0 083/25.08.2021 г. и 0 084/02.09.2021 г. за транспорт. Посочено е от вещото лице и от съда, че по фактурите за унгарското дружество, посочени по горе превозвачи на стоките са ИРА ТРАНС БГ ЕООД и PDP LOGISTICS SP - Полша, за чешкото дружество превозвач е ИРА ТРАНС БГ ЕООД, а за белгийското дружество - SL TRANS OLEKSIL STADNIK, за което са издадени фактури за осъществените транспортни услуги. По същия начин вещото лице въз основа на доказателствата по делото е посочило, че са осъществени доставките до получателите в страни от ЕС, за което също са издадени фактури за стоките, както и за транспортирането им, подробно описани в съдебното решение. Посочено е от съда, че по делото са налични и потвърждения за получените стоки, описаните дружества от Унгария, Белгия и Чехия. Направен е извод от съда, че и ЧМР, и потвържденията съдържат всички необходими реквизити и отговорят на изискванията на чл. 45 ППЗДДС. По повод констатираната от приходните органи липса на ВОД по издадените фактури, съдът въз основа на изисканите справки от МВР и Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) за регистрираните преминавани през границата на пътните превозни средства и съответно за движението по контролните точки на територията на Република България, съдът е проследил по всяка една от фактурите движението на превозните средства съгласно получената информация от АПИ и извършените преминавания през границата. В тази връзка съдът е посочил, че от МВР не са отбелязани преминавания през ГКПП, но изрично е отбелязано в представената справка, че данните са непълни след 01.01.2007 г. Във връзка с приетото от съда, че са налице осъществени ВОД, изрично в решението се сочи, че след като ДДС номерът на всеки един от контрагентите по тези доставки е валиден към датите на осъществените ВОД, това също доказва, че процесните доставки са изпълнени. Съдът е приел, че по категоричен начин било доказано и получаването на стоките от получателите и това е установено, както от ЧМР, така и от потвържденията. Относно произхода на стоките, от справката, изготвена от вещото лице за стоковия поток, съдът е установил от кой доставчик ТАБИ ДВ ООД е закупил машините, като е направена и проверка и на счетоводните записвания по тези доставки по завеждането на стоките и тяхното изписване. Съдът е кредитирал така изготвеното заключение от вещото лице, като от него и от доказателствата по делото е приел, че жалбата на ТАБИ ДВ ООД е основателна. По отношение на начисления от ТАБИ ДВ ООД ДДС в размер на 273, 82 по Протокол 69/2308.2021 г. по фактура, издадена за извършени транспортни услуги от PDP LOGISTICCS SP.J.M.PIWONI и по Протокол 64/02.08.2021 г. по фактура, издадена от KARBUD SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZI съдът е приел, че неправилно констатациите в ревизионния акт са за недължимо начислен ДДС от ТАБИ ДВ ООД и са намалили резултата за декларирания данък със сумата от 442,22 лв., респ. е намалено и правото на данъчен кредит със същата сума. За непризнатото от приходните органи право на данъчен кредит по фактура 0 083/25.08.2021 г., издадена от ИРА ТРАНС БГ ЕООД в размер на 1 447,31 лв., съдът е приел, че транспортирането на стоките е реално осъществено и те са получени от TRANS CHEETAH S.R.O. Чехия. Обстоятелството дали получателите са декларирали доставките като ВОП е ирелевантно за спора досежно реалността на извършените ВОД от ревизираното лице. За несъстоятелни съдът е приел наведените от органите по приходите доводи относно собствеността на превозните средства, доколкото няма изискване или ограничения превозвачът да осъществява дейност само със собствени превозни средства, като и не съществува пречка и житейска мислима е възможността конкретните превози да са извършени с наети или ползвани на друго правно основание транспортни средства. Изтичането на срока на договор за наем между ЕВРО СТАРС ТРАНС ЕООД и ИРА ТРАНС БГ ЕООД според съда не доказа неизползването му за цитираната доставка, още повече, че в подадените писмени обяснения пред органите на приходната администрация, представителят на ИРА ТРАНС БГ ЕООД е потвърдил извършването на транспорта на стоките с посочените по горе влекач и полуремарке. При така изложеното съдът е приел за незаконосъобразно непризнаването на правото на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно постановено. За успешното доказване извършването на ВОД по смисъла на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, трябва да се установят необходимите предпоставки за това, а именно: че правото на разпореждане със стоката е прехвърлено от доставчика на съответния получател от друга държава членка на ЕС, както и да се установи транспортирането на стоката от територията на страната до другата държава членка от или за сметка на доставчика регистрирано по ЗДДС лице или на получателя, който е на територията на друга държава членка. Ако се докажат посочените по горе предпоставки, то доставчикът може да се възползва от нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. За транспортирането на стоките задължително следва да се докаже, че стоките са напуснали територията на страната, съотв. че са достигнали до територията на другата държава и в такъв случай е налице ВОД. В процесния случай транспортирането на стоките е било задължение на доставчика ТАБИ ДВ ООД и той е организирал превоза, което е установено от доказателствата по делото. Правилно решаващият съд е приел, че транспортните средства, посочени по горе са преминали границата и това е установено от събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство справки от Агенция Митници модул Пътни такси и справка разрешителен режим , според които превозните средства са преминали през ГКПП Калотина. Правилно е отразено от съда, че посоченото в справка от МВР СДВР, че не са установени преминавания през ГКПП е свързано с това, че след 01.01.2007 г. данните в тези справки са непълни. Това е така, тъй като с влизането на България в ЕС от 01.01.2007 г. проверките за преминаванията през границата на пътните превозни средства са спорадични, а не постоянни. Съдът подробно е описал и възприел фактическата обстановка по делото и въз основа на нея и заключението на съдебно счетоводната експертиза е правилно е установил, че процесните стоки са предадени в обект на доставчика (това е нает склад в с. Брани поле, Община Родопи Пловдив и са натоварени на превозните средства на превозвачите). Правилно съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.1 ЗДДС съдът е обвързал ВОД с предаване на стоките на превозвача и транспортирането им до получателите в държави членки. Подробни мотиви съдът е изложил относно възражението на приходната администрация, че от сведенията от Агенция Митници модул Пътни такси и разрешителен режим относно регистрираните преминавания през ГКПП Калотина на 25.08.2021 г. и 08.09.2021 г. Обосновано решаващият съд е приел, че през ГКПП от 01.01.2007 г., от която дата България е член на ЕС, не се отразяват всички преминавания предвид, че България от посочената дата е вътрешна граница на ЕС и не се отчита всяко преминаване на границата. От представената справка от МВР за движението по контролни точки на територията на страната, съдът е направил законосъобразен извод, че движението на стоките през територията на България, през граничните пунктове до получателите, е установено. Съдът е обсъдил представените фактури, ЧМР и писмени потвърждения от получателите на процесните машини за тютюневата промишленост. Правилно е приел, че както ЧМР, така и потвържденията съдържат всички изискуеми реквизити за ЧМР чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и чл. 45, т. 2, б. б , а за потвържденията чл. 45, ал. 2, б. а ППЗДДС. Представени са и опаковъчни листове. Макар законът да е включил като доказателство писмено потвърждение от получателя, то е регламентирано, когато транспортирането на стоките е за сметка на получателя, какъвто не е процесния случай, както и, че законодателят е посочил ЧМР и потвържденията като алтернативни доказателства, а не кумулативни. В случая обаче освен ЧМР, които правилно съдът е установил, че съдържат всички изискуеми реквизити, като по отношение на потвърждения от получателите, което е индиция в подкрепа на това, че са налице писмени данни за реално осъществени доставки от ревизираното дружество към получатели в Унгария, Белгия и Чехия. Неправилно касационният жалбоподател възразява, че в ЧМР не е посочено името на лицето, което е получило стоката. Такова изискване липсва, както в ППЗДДС, така и в цитираната Конвенция, поради което това възражение е неоснователно и не е съответно на законовите изисквания за доказване на ВОД. Затова правилно в обжалваното решение е прието за неоснователно възражението на приходните органи, които са мотивирали ревизионния акт и с констатация, че след като не са засечени всички преминавания на процесните стоки към техните получатели в страни от ЕС, то не било доказано осъществяването на процесните ВОД. От своя страна следва да се сподели и посоченото от първоинстанционния съд, че в ревизионния доклад, респ. в ревизионния акт приходните органи са отчели преминавания на посочените транспортни средства през границата на България за страни членки на ЕС. Обстоятелството, че в хода на ревизията е установено за превозвача ИРА ТРАНС БГ ЕООД, че е наел от ЕВРО СТАР ТРАНС ЕООД влекач с рег. [номер] и полуремарке с рег. [номер], не прави нереални ВОД. Липсата на собствени МПС от превозвача ИРА ТРАНС БГ ЕООД правилно съдът е счел, че не означава, че той не е превозил част от процесните стоки за Унгария и Чехия. За транспортирането на стоките вещото лице по съдебно счетоводната експертиза подробно и конкретно е посочил наличието на осчетоводяване от доставчика на спорните доставки на стоки, включително и тяхното транспортиране предвид издадени фактури от превозвачите, осъществили тяхното транспортиране. Заключението на вещото лице правилно е отразено от първостепенния съд не е оспорено от ответника по делото по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК и на чл. 144 АПК Установеното в хода на ревизията с оглед осъществения обмен на информация с Унгария, Белгия и Чехия, че получателите макар и с валидни ДДС номера, не са осчетоводили получените стоки, породи което ВОД твърдението на приходната администрация не са били реално извършени, е неоснователно, тъй като се опровергава от доказателствата по делото, вкл. и от съдебно счетоводната експертиза. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение в частта за ВОД, с което е отменен ревизионния акт за начислен ДДС в размер на 122 273,61 лв. е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът подробно е обсъдил относимите доказателства относно ВОД, вследствие на които е направил и законосъобразни изводи и правилно се е позовал и на заключението на съдебно счетоводната експертиза, която не е била оспорена от процесуалния представител на приходната администрация в първоинстанционното съдебно производство. В частта за ненадлежното според приходните органи начисляване от ревизираното дружество на ДДС в размер на 273,82 лв. съгласно Протокол 69/23.08.2021 г. по чл. 117 ЗДДС по фактура от превозвача PDP LOGRSTIKS SP и 168,40 лв. по Протокол 64/02.08.2021 г. по чл. 117 ЗДДС по фактура от превозвача КUARBUD SPOLKA OGRANICZONA, законосъобразни са изводите в обжалвания съдебен акт, че при установено транспортиране на стоките до получателите по ВОД, то правилно е начислен ДДС, респ. е ползвано право на данъчен кредит. При така установено неправилно приходните органи са коригирали ползвания данъчен кредит, поради което и в тази част решението на първостепенния съд е правилно. За непризнатото право на данъчен кредит по фактура 0 083/25.08.2021 г., издадена от превозвача ИРА ТРАНС БГ ЕООД, обосновано с доказателствата по делото и установеното от първоинстанционния съд, че реално са осъществени ВОД, то и процесната транспортна услуга е реално извършена, поради което на основание чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС ревизираното лице законосъобразно е упражнило правото си на данъчен кредит в размер на 1 447,31 лв. С оглед гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и неоснователно касационният жалбоподател сочи отменителните основания по чл. 209, т.3 АПК, които настоящият съд установи, че те не са налице. В този смисъл обжалваното решение, като правилно постановено следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация на ТАБИ ДВ ООД следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 14 400 лв. Възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като съдът извършва преценка за фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на процесуалния представител на ответника по касация. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение