Решение № 437 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2009 г.

Решение № 437 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 136 от 12.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 844 от 12.06.2009 г. по гр. д. № 577/2009 г. на Варненски окръжен съд във връзка със съществуването на противоречива съдебна практика по въпроса кои постройки имат характер на сгради по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и позволяват изкупуване на имота от ползвателите и конкретно дали намиращата се в имота дървена барака представлява такава сграда. С решението на въззивния съд искът на собствениците, на които имотът е възстановен от поземлената комисия, е отхвърлен по съображения, че имотът е застроен със сграда и правилно е изкупен по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. В касационната жалба на ищеца А. Г. И. се поддържа оплакване за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, тъй като не е било уважено искането му за поставяне на допълнителна задача на вещото лице във връзка с характера и статута на постройката. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че изградената от тях постройка отговаря на изискванията на закона и им дава правото по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, което те успешно са реализирали. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е безспорно установено, че имотът е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ, но същевременно е бил предоставен за ползване и изкупен от ползвателите на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, а те от своя страна са го прехвърлили на сина си Ж. Г. В имота има постройка- дървена барака, за която съдът преценил, че според конструкцията й, застроената площ, брой на помещенията и нейното предназначение отговаря на критериите по § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ и е годна за сезонно ползване. Позовал се е на аргументи от действащите към момента на построяване на сградата нормативни актове - чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5/77 г. за ПНТСУ и разпоредбата на чл. 303б, ал. 3 ППЗТСУ /редакция към 1.03.1991 г./ По описание на свидетелите постройката в имота представлява дървена барака с площ 16 кв. м., от едно помещение, преградено на две, изградена от вагонни дъски, вътре с изолация, с ламаринен покрив. Няма ток и вода, тоалетната е външна. Според разрешението за строеж № 794/77 г. то е издадено за монтиране на дървена барака за сезонно ползване, като изрично е указано да не се строи изба и използват ж. б. елементи, а при прекратяване на ползването собственикът следва да премахне баката без право на обезщетение. Не е точно изяснено как е закрепена бараката върху терена, тъй като свидетелите са заявили, че е на бетонна основа, а според касатора тя е поставена на метална рамка, а пространството под нея е кухо. На техническата експертиза не е поставена задача да се произнесе по въпросите за естеството на постройката от гледна точка на строителните правила и норми и другите й характеристики, въз основа на които съдът да направи извод, дали се касае за сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, като има предвид и разпоредбата на § 1в, ал. 3 Д на ППЗСПЗЗ, която посочва кои постройки не са сгради по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на тези данни следва да се приеме, че делото е останало неизяснено относно вида и характера на постройката, поради което не може да се посочи по реда на чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК коя от представените съдебни практики е правилна. Поради неизясненост на делото хипотезата съответства на случаите по чл. 291, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което съдът следва да се произнесе според обстоятелствата по делото, а те налагат решението да се отмени поради допуснати процесуални нарушения при постановяването му- неизясняване на съществени моменти по спора относно вида и характера на сградата, годността й за обитаване и вида на ползването с оглед критериите по § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ и отказа за назначаване на съдебно техническа експертиза относно същите въпроси, което е довело до необосновани крайни изводи на съда и постановяване на решението в нарушение на материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение