Решение № 3721 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7864/2011 г.

Решение № 3721 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7864/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "БТК" АД срещу решение № 346/06.04.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което е изменено издаденото разрешение № 01577/25.09.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа и предоставяне на фиксирана телефонна услуга, съгласно Приложение I и Приложение II към решението. Според жалбоподателя решението е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с императивните разпоредби на специалния закон - Закон за електронните съобщения и в противоречие с принципите на ЗЕС, като конкретни доводи се излагат в писмените бележки представени в съдебно заседание. Посочва се, че става въпрос за добавяне на кода на областен център пред кратките номера на крайните потребители за услуги с национално значение. След промяната на разрешението на "БТК" АД потребителите трябва да знаят на територията на кой областен център се намират и незнанието на кода прави невъзможно обаждането на тези номера. Становището на оператора е в защита на интересите на потребителите. Жалбоподателят счита, че решението е издадено в противоречие с целите на закона, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 1, б."а" и т. 3, б."д" ЗЕС, съгласно които законът има за цел осигуряването на възможности за потребителите, включително за хора с увреждания, възрастни хора и лица със специфични социални потребности, да извличат максимална полза от избора, цената и качеството на електронните съобщения, както и да се подкрепят интересите на гражданите, а решението задължава БТК и потребителите на услуги чрез кратки номера да избират винаги кода на областния център преди набиране на краткия номер. Посочва се, че повечето от кратките номера са обществено значими и се ползват за специфични услуги, като 165- за обаждания към КАТ, 146 - при необходимост от пътна помощ, 180 - за информационна услуга точно време. Ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмена защита. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневен срок от съобщаване на решението. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно изменението на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 1 от 2010 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена /ДВ бр. 12 от 8.02.2011 г./ допуска се номерата, започващи с цифра "1" след географските кодове на административните центрове на областите в Република България, да бъдат използвани и за кратки номера, различни от тези по чл. 14, ал. 1 и 2, за достъп до регионални услуги, като се съобразяват с ННП. Решението е мотивирано с обстоятелството, че съгласно изменението на наредбата, кратките номера за достъп до регионални услуги следва да се избират с префикс и код на съответния административен център на област в Република България, поради което предоставените кратки номера за достъп до регионални услуги в гр. Дупница и гр. Казанлък следва да отпаднат от издаденото на БТК разрешение, тези населени места не са административни центрове на области. Посочено е, че изменението се налага поради промяна в относимата нормативна уредба и дружеството е уведомено с писмо изх. № 04-04-76 от 11.02.2011 г. От извода, че кратките номера за достъп до регионални услуги следва да се избират с префикс и код на съответния административен център не следва, че същите трябва да отпаднат от издаденото на БТК разрешение, но възраженията на жалбоподателя не са в тази насока, а че услугите следва да продължат да се избират с кратки номера, тъй като не са регионални услуги, а услуги с национално значение. С решението на КРС е преценено, че не е целесъобразно тези кратки номера да се избират с префикс и код или че са за национални услуги за които не са предвидени кратки номера. Изискването номерата започващи с цифра "1" да бъдат използвани и за кратки номера, различни от тези по чл. 14, ал. 1 и 2, но след като се наберат географските кодове на административните центрове на областите в Република България, е заложено в изменението на разпоредба на 17, ал. 2 от Наредба № 1/2010 г., поради което са основателни доводите на ответната страна, че възраженията на жалбоподателя касаят целесъобразността на измененията на Наредба № 1/2010 г. и редът за обжалване на подзаконови нормативни актове е различен от този за обжалване на индивидуални административни актове, какъвто акт е решение № 346/06.04.2011 г. на КРС. В чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от наредбата са посочени кодове за достъп до национални негеографски услуги и кратки национални номера за достъп до спешни повиквания. Според ответната страна в случай, че жалбоподателя счита определени услуги за услуги с национално значение и че е улеснение за потребителите да ги избират по един и същ начин от територията на цялата страна, то Наредба № 1 дава възможност на предприятията да използват кодове за достъп до национални негеографски услуги от обхвата 70 или 800. Друг е въпросът, че телефонните номера 165, 146 и 180 са придобили вече известност и не е целесъобразно променянето им, но в подзаконовия нормативен акт изрично са определени кратките национални номера за достъп до спешни повиквания и не е допустима преценката на неговата целесъобразност в настоящото производство. Посочените телефонни номера не са предвидени в наредбата като кратки национални номера за достъп до спешни повиквания, поради което не могат да се вземат предвид доводите на жалбоподателя, че не се касае за регионални услуги. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 1/2010 г. по смисъла на тази наредба "кратки номера за достъп до регионални услуги" са номера за услуги с първа цифра "1" и дължина от три до пет цифри, които се избират с префикс и код на номерационна област. Доводите на жалбоподателя са, че в конкретния случай става въпрос за услуги, които от гледна точка на потребителя се предоставят на национално ниво по общ начин на територията на цялата страна и независимо от региона, поради което поставянето на код при избирането би затруднило потребителите при повикванията към КАТ /номер 165/, повикванията към пътна помощ / номер 146/. Не могат да се вземат предвид твърденията за по- малка или по- голяма значимост на номера за достъп до определени услуги /информационни услуги/. В чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/2010 г. са изброени кратките национални номера за достъп до спешни повиквания, които с оглед националното значение на услугите се избират без префикс от територията на цялата страна. Кратките национални номера за достъп до спешни повиквания са 1. 112 - европейски хармонизиран номер за достъп до спешни повиквания; 2. 150 - служба "Спешна медицинска помощ"; 3. 160 - служба "Пожарна безопасност и защита на населението"; 4. 166 - служба "Полиция". Достъпът до спешни повиквания на потребителите е гарантиран с въвеждането на единния европейски номер за спешни повиквания " 112". Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение