Решение № 208 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5009/2007 г.

Решение № 208 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5009/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във връзка с § 2 ПЗР на ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, постановено под № 114 на 15.05.2007 г. по в. гр. дело № 128/2007 г., с което е оставено в сила решение № 3 от 25.01.2007 г. по гр. дело № 62/2006 г. на Русенския районен съд за отхвърляне иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане обезщетение за ползване без основание на апартамент № 17 в бл."Ч" в гр. Р. за периода 1.06.2003 г. - 31.05.2006 г. Недоволен от въззивното решение е ищецът/касатор Й. Р. Ц. ЕГН **********, представляван от адвокат С от САК, който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно тъй като противоправно е лишен от право на ползване, поради което му се дължи обезщетение в претендиран размер 5 630 лева за периода от 1.06.2003 г., но до настоящия момент. Претендира за направените разноски пред трите инстанции. Процесуалният представител адвокат Д от -Русе поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът по касация Р. Й. Р. ЕГН ********** от гр. Р. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед фактическите твърдения за порок на въззивното решение тъй като не се сочат касационни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Така както е заявен и поддържан искът по чл. 59 ЗЗД правилно е приет за недоказан. Съобразено е, че ответникът по спора е собственик на апартамента от 1998 г., а на ищеца по дело за бракоразвод е предоставено ползването на южната стая, което не е основание да се приеме, че искът на посоченото законово основание е доказан. Обстоятелството, че ищецът Й. Р. Ц. е закупил в полза на ответника /негов син/ апартамента по нотариален акт № 1* том IV, дело № 3968/1998 г. не е основание да се приеме, че е собственик на същия, респ. да е лишен от право на ползване и да се дължи обезщетение за наем през процесния период. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение