Решение № 2635 от 14.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 262/2025 г.
ВАСВторо отделение14.03.2025 г.докладчик Светлозар Рачев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 1305 от 07.11.2024 г., постановено по адм. дело 279/2024г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. К. И. срещу заповед З РД-585/15.07.2024 г. на командира на военно формирование 24620 с.Свобода.
ОСЪЖДА И. К. И. от гр. Ямбол, [ЕГН] да заплати на Министерство на отбраната сума в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на Военно формирование 24620 с. Свобода, чрез процесуалния му представител юрк. Лазарова, против решение 1305 от 07.11.2024 г., постановено по адм. дело 279/2024г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което заповед 3РД-585/15.07.2024 г. на командира на военно формирование 24620, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на старшина И. К. И., прекратен е договора му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен на военен отчет да бъде оставена в сила като законосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът И. К. И. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледани по същество е основателна като съображенията за това са следните: С решение 1305 от 07.11.2024 г. Административен съд - гр. Ямбол отменя заповед З РД-585/15.07.2024 г. на командира на военно формирование 24620 с.Свобода, с която на основание чл. 55, ал.4, чл. 244, т.7 във вр. с чл. 245, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) на старшина И. К. И. на длъжност началник на втора станция за разузнаване в 1 взвод за сигнално разузнаване на 1 център за разузнаване Голям Дервент във военно формирование 24620 е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 65, т.3 от ЗОВСРБ е прекратен договора му за военна служба, освободен е от длъжност, освободен е от военна служба и е зачислен на военен отчет при налагане на дисциплинарно наказание уволнение. С решението е отхвърлено искането на Военно формирование 24620 с.Свобода за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила, но същата е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Приема, че за да има извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на И. следва не само да има издаден по надлежния ред АУАН, но и да е налице санкционен акт за констатирано нарушение, а именно влязло в сила наказателно постановление (НП), с което нарушението да е подведено под съответната административна норма. Сочи, че в тази насока като доказателство е приложено единствено Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство 33-РП/2024 г. по описа на ВОП гр.Сливен за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК като липсват данни постановлението да е влязло в сила и да е препратено на административнонаказващ орган по ЗДвП, за да изпълни функцията си по чл. 36, ал.2 ЗАНН. Посочва също така, че не е издадено и НП за ангажиране на административнонаказателната отговорност на И., поради което приема, че същият не е извършил нарушение на чл. 245, ал.2 във вр. с чл. 242, т.9 от ЗОВСРБ във вр. с т.5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите и заповед ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната относно забраната за употреба на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Посочва, че за да е налице извършено нарушение, то следва да бъде установено по съответния в ЗАНН ред, чрез съставен акт за извършено административно нарушение и издадено НП, с което нарушителят да е привлечен към административнонаказателна отговорност, и което НП да е потвърдено при евентуално негово обжалване. По тези съображения съдът прави заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно. Законосъобразен е изводът на съда, че заповед З РД-585/15.07.2024 г. на командира на военно формирование 24620 с. Свобода е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административно производствените правила. Неправилен е извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на заповедта. От представените по делото доказателства е видно, че уволнението на И. И. е наложено в хипотезата на чл. 244, т.7 и чл. 245, ал.2 във вр. чл. 242, т.9 от ЗОВСРБ, поради това, че на 17.06.2024 г. около 6.35 ч. на републикански път І-7 до с. Окоп, общ. Тунджа, обл. Ямбол, в близост до бензиностанция BUL PETROLIUM, с посока на движение към гр. Елхово, старшина И. К. И. от военно формирование 24620 свобода докато управлява личното си МПС е спрян за проверка от служители на МВР. В хода на проверката на водача е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер, като е установена концентрация 1,59 на хиляда алкохол в издишания въздух. Веднага е тестван и за употреба на наркотични вещества, но резултатът е бил отрицателен. Органите на КАТ са уведомили незабавно органите на регионална служба Военна полиция Сливен. За извършеното нарушение на старшина И. е съставен АУАН 871528/17.06.2024 г., в който като нарушена норма е посочен чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП (л.46). На И. е издаден и талон за медицинско изследване на кръвта, който същият е получил. Старшина И. е придружен от пристигналите на място двама служители на регионална служба Военна полиция до специализирана лаборатория за извършване на медицинското изследване за наличие на алкохол в кръвта. При извършената химическа експертиза в специализираната лаборатория на МБАЛ Сливен към ВМА София е установено наличието на етилов алкохол в кръвта 0,97 %, под въздействието на който е управлявал личното си МПС. При тези факти дисциплинарно наказващият орган приема, че старшина И. е нарушил т. 6 на заповед ОХ 743 от 12.08.2022г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на пътни превозни средства (ППС) от военнослужещите в служебно и извънслужебно време под въздействие на алкохол и наркотични вещества или техните аналози, което възпроизвежда общо установената забрана в чл. 5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда; т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, въвеждащ аналогична забрана; чл. 178 ал. 1 от ЗОВСРБ задължаваща военнослужещите да изпълняват уставите, нормативните и административни актове на органите по ръководство на отбраната; чл. 115, т. 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили в Република България (УВС на ВС), забраняващ на военнослужещите да извършват нарушения на Закона за движение по пътищата и Наказателния кодекс. При тези установени нарушения е прието, че старшина И. е допуснал виновно нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242 т. 9 ЗОВСРБ. От доказателствата безспорно се доказва, че старшина И. К. И. към 17.06.2024 г. заема длъжността: Началник на втора станция за разузнаване в 1 взвод за сигнално разузнаване на 1 център за разузнаване Голям Дервент във военно формирование 24620. Същият е военослужещ по смисъла на заповед ОХ 743 от 12.08.2022г. на министъра на отбраната и на посочената дата е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимото 0.97 промила. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят И. в първата инстанция е извършил описаното в оспорената заповед нарушение, което се квалифицира като тежко такова на служебната дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците.