Решение № 4926 от 10.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив срещу Решение 1296 от 04.07.2022 г., постановено по адм.дело 277/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 23 от 13.01.2022 г., издаден от директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на Бяла река - ВЕЦ ООД гр. Пловдив, [ЕИК], е установено задължение за такса за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект съгласно Разрешително 33750025 от 09.07.2018 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. с дължима главница - 30 646,12 лв. и законна лихва за забава 979,53 лв. (от 16.02.2020 г. до 09.06.2020 г.), 1 660,23 лв. (от 10.06.2020 г. до 21.12.2020 г.), 3 303,23 лв. (от 22.12.2020 г. до 13.01.2022 г.), както и законна лихва от издаване на АУПДВ до датата на плащане на главницата и Басейнова дирекция Източнобеломорски район е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 1980 лева. Касаторът поддържа, че решението е постановено при нарушения на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда за недължимост на определените задължения за водовземане за аквакултури и свързаните с тях дейности, като счита, че съдът неправилно e тълкувал измененията на разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите и неправилно е приел, че в случая е налице основание за освобождаване от такса на основание чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ. По подробно изложени съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Ответникът Бяла река - ВЕЦ ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първата инстанция е бил Акт за установяване на публично държавно вземане 23 от 13.01.2022 г., издаден от директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на Бяла река - ВЕЦ ООД е установена такса за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект съгласно Разрешително 33750025 от 09.07.2018 г., издадено от директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район за период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. За да уважи жалбата на дружеството, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискуемата форма и при липса на нарушение на административно-производствените правила при съставянето му, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че при издаване на акта е спазена процедурата за отправяне на покана за доброволно изпълнение, както и редът за уведомяване за започване на производство по издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26 от АПК. По приложението на материалния закон съдът е приел, че административният орган е тълкувал и приложил неправилно чл. 194 от Закона за водите. Съдът е приел, че съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води 33750025 от 09.07.2018 г., на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, буква б) от ЗВ дружеството има право да използва воден обект Дере Гьопса, представляващо имот 000199, общинска публична собственост, с НТП дерета, оврази, ями, по поречие на река Марица, за заустване на отпадъчни води от експлоатация на съществуващ обект Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база, обособени в два потока поток 1 за битово-фекални и производствени отпадъчни води и поток 2 за отпадъчни води, отработени през рибовъдните басейни. Дружеството е подало декларация по чл. 194б от Закона за водите, за която длъжностни лица в басейновата дирекция са констатирали, че е некоректна. С писмо от Директора на басейновата дирекция дружеството е уведомено, че дължимата такса е 30 661,05 лева, от които за Поток 1 е 14,93 лева, за Поток 2 е 29 893,92 лева. Според съда, безспорно предприятието на Бяла река - ВЕЦ ООД попада в понятието аквакултури и свързаните с тях дейности. Съдът е приел, че с оглед целта на водовземането и ползването на водния обект не се дължи такса по чл. 194, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗВ, тъй като за дружеството е приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ. Въз основа на подробен анализ на относимите законови разпоредби, съдът е приел, че дружеството попада в изключенията, които са освободени от такса на основание чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ, тъй като водовземането се отнася за аквакултури и свързани с тях дейности. Касационният състав счита решението за валидно, допустимо и правилно. Спор по фактите в първоинстанционното производство не е повдиган. Спорът се отнася до прилагането на материалния закон. Според касатора изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ от заплащане на такси за аквакултури не се отнася до таксата за заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква б) от закона. Касаторът обръща внимание на условията в разрешителното, според което дружеството ползва воден обект за заустване на два потока смесен поток битово-фекални води и производствени отпадъчни води и обработени през рибовъдните басейни отпадъчни води. Тъй като и двата потока представляват производствени замърсени води, той счита, че такси за ползването се дължат. Дружеството твърди, че не дължи такса за заустените отпадъчни води от втория поток, тъй като те са формирани от аквакултури и свързаните с тях дейности. По този спор първоинстанционният съд е формирал извод при правилно тълкуване и прилагане на относимата правна норма. По делото не е било спорно, че дружеството притежава разрешително за ползване на воден обект на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, буква б) от ЗВ за заустване в повърхностни води на отпадъчни води от експлоатацията на обект Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база. Съгласно това разрешително отпадъчните води са разделени в два потока в зависимост от източника, като поток 1 е смесен поток битово-фекални и производствени отпадъчни води, а поток 2 е отработени през рибовъдните басейни отпадъчни води. Дружеството не е оспорило задълженията си за такса за заустените води на поток 1, които са били платени към датата на издаване на обжалвания акт. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ползването за заустване на поток 2 е с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, което в случая изцяло покрива хипотезата за освобождаване от заплащане на такса съобразно чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ. Към датата на издаване на разрешителното за ползване е действала разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ в редакцията към ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., съгласно която не се заплаща такса за правото на използване на водите по ал. 1 в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ когато разрешителното за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности. Считано от 27.11.2018 г. нормата на чл. 194 ал. 11 т. 4 от ЗВ е претърпяла последваща промяна, като е посочено, че таксите по ал. 1 (които включват както такса за водовземане, така и такса за заустване) не се дължат в случаите на ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Към датата на издаване на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане е влязло в сила и изменението на закона, обн. в ДВ, бр. 25 от 2019 г., според което таксите по ал. 1 не се дължат за водовземане за аквакултури по чл. 44 и на ползване за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. От мотивите към законопроекта личи, че целта на посоченото изменение е именно преодоляването на налаганото тълкуване на закона от басейновите дирекции, което по същество води до неравно третиране на равнопоставени субекти, а и е в противоречие с основния принцип на чл. 8, ал. 2 от ЗВ за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност за всички граждани и юридически лица. Настоящият състав намира, че възприетият от законодателя критерий за освобождаване от таксата е целта на използване на водите, поради което релевантна е именно посочената в издаденото на Бяла река - ВЕЦ ООД разрешително цел на водовземането. В този смисъл е и трайната практика на ВАС (решения по адм. д. 1825/2021 г., VIII отделение, адм. д. 12159/2020 г., VIII отделение, адм. д. 10783/2020 г., VIII отделение, адм. д. 9411/2020 г., VIII отделение, адм. д. 3925/2018 г., I отделение, адм. дело 11667/2020 г., I отделение и др.). Издаденото на Бяла река - ВЕЦ ООД разрешително от 09.07.2018 г. е за заустване на отпадъчни води от експлоатация на съществуващ обект Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база, поради което за водите от рибовъдните басейни е приложимо изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ, защото определящо за дължимостта на таксата за ползване, както правилно посочва и съдът в обжалваното решение, не е разрешителното, а видът дейност и целта, за който се използва водния обект. По изложените по-горе мотиви настоящият касационен състав намира, че задълженията за такса за ползване, установени в тежест на Бяла река - ВЕЦ ООД с оспорения акт за установяване на публични държавни вземания, са незаконосъобразни. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция в размер на 2 650 лева за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено съобразно представените доказателства. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,